Сб
2019-02-16
15:42
Търсене
Споделете
Social




Календар
«  Февруали 2019  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728
Архив
Анкета
Оценете този сайт
Всички анкети: 13
Реклама
Rang



Page Rank Check
Приятели
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz
  • Уеб директория

    Статистика

    Християнин


     

     



    ВТОРО ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ПАВЛА ДО КОРИНТЯНИ Глави 1,2,3



    ГЛАВА: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13

    ГЛАВА 1


    1. Павел, апостол на Иисуса Христа по воля Божия, и брат Тимотей, до църквата Божия в Коринт заедно с всички светии по цяла Ахаия:
    2. благодат вам и мир от Бога Отца на-шего и Господа Иисуса Христа.
    3. Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Отец на милосърдието и Бог на всяка утеха,
    4. Който ни утешава при всяка наша скръб, та и ние да можем да утешаваме намиращите се във всяка скръб с оная утеха, с която Бог утешава сами нас!
    5. Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, тъй изобилва и нашата утеха чрез Христа.
    6. Скърбим ли ние, скърбим за ваша утеха и спасение, което става, като претърпявате същите страдания, каквито и ние търпим;
    7. и надеждата ни за вас е твърда. Утешаваме ли се, утешаваме се за ваша утеха и спасение, знаейки, че както участвувате в страданията ни, тъй ще бъдете участници и в утехата.
    8. Защото не искаме, братя, да не знаете за нашата скръб, която ни постигна в Асия; понеже бяхме отегчени твърде много и вън от силите си, тъй че не се надявахме и живи да останем.
    9. Но сами в себе си носехме смъртната присъда, за да се не надяваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите,
    10. Който ни избави от такава страшна смърт, и още избавя, и Комуто се надяваме, че пак ще ни избави,
    11. като ни съдействувате и вие с молитва, та за подареното нам, по ходатайство на много лица, мнозина да възблагодарят за нас.
    12. Защото нашата похвала е тая: свидетелството на съвестта ни, че в простота и искреност пред Бога, не с плътско мъдруване, а с благодат Божия, живяхме на света, особено пък между вас.
    13. Защото не друго пишем вам, а онова, което четете или разбирате, пък се надявам, че и докрай ще разберете,
    14. както вече донейде сте и разумели, че ние сме ваша похвала, както и вие наша, в деня на Господа нашето Иисуса Христа.
    15. И в тая увереност тъкмях да дойда при вас по-рано, та повторно да получите благодат,
    16. и през вас да мина за Македония, а от Македония да дойда пак при вас, та вие да ме придружите до Иудея.
    17. Като тъкмях това, нима лекомислено постъпих? Или това, що тъкмя, по плътски ли тъкмя, та моето "да", "да" да бъде и "не", "не"?
    18. Вярвайте Бога, нашето слово до вас не беше "да" и "не".
    19. Защото Син Божий, Иисус Христос, Когото проповядвахме помежду ви аз и Силуан и Тимотей, не беше "да" и "не", но в Него беше "да",
    20. понеже всички обещания Божии в Него са "да", и в Него "амин", за слава Божия чрез нас.
    21. А Тоя, Който утвърдява нас с вас в Христа и ни помаза, е Бог;
    22. Той ни и запечата и даде залога на Духа в сърцата ни.
    23. Аз призовавам Бога за свидетел на душата ми, че, щадейки вас, не съм дошъл досега в Коринт;
    24. не че имаме власт над вярата ви, но спомагаме за радостта ви, понеже във вярата вие сте твърди.

    ГЛАВА 2


    1. И тъй, реших в себе си, да не дохождам при вас пак с огорчение.
    2. Защото ако аз ви огорчавам, то кой ще ме зарадва, ако не онзи, когото съм огорчил?
    3. Това същото ви и писах, та, като дойда, да ме не огорчат ония, които трябваше да ме радват; защото съм уверен във всички вас, че моята радост е радост и за всинца ви.
    4. От голяма скръб и притеснено сърце ви писах с много сълзи, не за да ви огорча, а за да познаете преголямата любов, която имам към вас.
    5. Ако ли пък някой ме е огорчил, то не мене е огорчил, а донейде, да не кажа много, всинца ви.
    6. Доста е за такъв това наказание от мнозинството;
    7. така че за вас е по-добре да му простите и да го утешите, за да не пропадне той от преголяма скръб;
    8. затова моля ви да покажете към него любов.
    9. Защото с тая цел и писах, за да узная на опит, дали във всичко сте послушни.
    10. А комуто вие прощавате за нещо, нему и аз прощавам; понеже и аз, ако съм простил някому нещо, простил съм за вас от лице Христово,
    11. за да не вземе сатаната преднина над нас: защото не са ни неизвестни неговите замисли.
    12. Когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото евангелие, и врата ми бяха отворени в име Господне,
    13. духът ми нямаше покой, понеже не намерих там моя брат Тита; а като се простих с тях, заминах за Македония.
    14. Но да благодарим Богу, Който всякога ни дава да тържествуваме в Христа и Който навред чрез нас проявява благоуханието, по което познаваме Самия Него.
    15. Защото ние сме Христово благоухание пред Бога за онези, които се спасяват, и за онези, които гинат:
    16. на едните сме смъртоносен дъх за смърт, а на другите - живителен дъх за живот. И кой е способен за това?
    17. Защото ние не изопачаваме словото Божие, както мнозина, а проповядваме искрено, като от Бога, пред Бога, в Христа.

    ГЛАВА 3


    1. Пак ли ще почнем да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?
    2. Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, което узнават и четат всички човеци;
    3. вие се явявате, че сте писмо Христово, стъкмено чрез нашето служение, написано не с мастило, а с Духа на живия Бог, не върху каменни скрижали, а върху плътени скрижали на сърцето.
    4. Такава увереност в Бога имаме чрез Христа,
    5. но не затова, че сме способни да помислим нещо от себе си като от нас си; напротив, способността ни иде от Бога:
    6. Той ни е дал способност да бъдем служители на новия завет, не на буквата, а на духа; защото буквата убива, а духът животвори.
    7. И ако служението на смъртта по букви, издълбано на камъни, беше тъй славно, че синовете Израилеви не можеха да се взират в лицето на Моисея поради преходната сияйност на лицето му,
    8. то как не ще бъде много по-славно служението на духа!
    9. Защото, ако служението на осъждането е славно, то много повече служението на оправданието изобилва със слава.
    10. И първото прославено дори не се показа от тая страна славно, поради надминаващата слава на второто.
    11. Защото, ако преходното е било славно, много по-славно е трайното.
    12. Прочее, като имаме такава надежда, ние действуваме с голямо дръзновение,
    13. а не както Мойсей, който туряше покривало на лицето си, за да се не взират синовете Израилеви в края на преходното.
    14. Ала умовете им се затъпиха, понеже и доднес, кога се чете Ветхият Завет, остава неснето същото покривало, което се снима чрез Христа.
    15. И до днес, кога се чете Мойсей, покривало лежи на сърцето им.
    16. Но, кога се обърнат към Господа, покривалото се снима.
    17. А Господ е Духът; дето пък е Духът Господен, там има свобода.
    18. А ние всички с открито лице, като в огледало, гледайки славата Господня, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, като от Духа Господен.