Пн
2018-10-15
17:18
Търсене
Споделете
Social




Календар
«  Октомври 2018  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Архив
Анкета
Оценете този сайт
Всички анкети: 13
Реклама
Rang



Page Rank Check
Приятели
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz
  • Уеб директория

    Статистика

    Християнин


     

     



    ВТОРА КНИГА ПАРАЛИПОМЕНОН Глави 28,29,30

     

     

     

    Глава: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36

     

     

     

     

    ГЛАВА 28


    1. Ахаз беше на двайсет години, когато се възцари, и царува в Йерусалим шестнайсет години; и той не вършеше угодното в очите Господни, както правеше отец му Давид;
    2. той ходеше по пътя на израилските царе, и дори направи излети статуи на Вааловци;
    3. и той кадеше в долината на Еномовите синове, и прекарваше през огън синовете си, подражавайки гнусотиите на ония народи, които Господ прогони пред лицето на Израилевите синове;
    4. и той принасяше жертви и кадеше по оброчища и по хълмове и под всяко клонесто дърво.
    5. Затова Господ, неговият Бог, го предаде в ръката на сирийския цар, и сирийци го разбиха и му взеха много пленници, които отведоха в Дамаск. Беше предаден също и в ръцете на израилския цар, и тоя му нанесе голямо поражение.
    6. Факей, син Ремалиев (цар израилски) изби в един ден сто и двайсет хиляди иудеи, човеци войнствени, защото бяха оставили Господа, Бога на отците си.
    7. А Зихрий, силен юнак от ефремците, уби Маасея, царевия син, и Азрикама, дворцовия началник, и Елкана, втори подир царя.
    8. И взеха синовете Израилеви от братята си, иудеите, двеста хиляди жени, синове и дъщери; награбиха и много плячка от тях, и откараха плячката в Самария.
    9. Там имаше пророк Господен, на име Одед. Той излезе пред войската, която отиваше в Самария, и им каза: ето. Господ, Бог на отците ви, в гнева Си против иудеите, ги предаде във ваша ръка, и вие ги избихте с такава ярост, която стигна до небеса.
    10. И сега мислите да направите синовете на Иуда и Йерусалим ваши роби и робини. А нима нямате и вие вина пред Господа, вашия Бог?
    11. Затова, послушайте ме, и върнете пленниците, които сте заробили от братята си, защото пламъкът на гнева Господен е върху вас.
    12. И някои от началниците на синовете Ефремови: Азария, син Иехохананов, Берехия, син Мешилемотов, Езекия, син Шалумов, и Амаса, син Хадлаев, застанаха срещу идещите от война
    13. и казаха им: не вкарвайте тука пленниците, защото бихме съгрешили пред Господа. Нима мислите да притурите още към греховете ни и към престъпленията ни? Нашата вина е голяма, и пламъкът на гнева (Господен) е върху Израиля.
    14. И въоръжените оставиха пленниците и плячката при военачалниците и при цялото събрание.
    15. И станаха споменатите по име мъже, взеха пленниците, и всички голи от тях облякоха от плячката, - и облякоха ги, и обуха ги, и нахраниха ги, и напоиха ги, и помазаха ги с дървено масло, и качиха на осли всички слаби от тях, и ги изпратиха в Иерихон, град на палмите, при братята им, и се върнаха в Самария.
    16. В това време цар Ахаз проводи до асирийските царе да му помогнат,
    17. защото идумейци още налитаха и мнозина избиха и плениха в Иудея;
    18. а филистимци се пръснаха по градовете на низината и на южна Иудея и превзеха Ветсамис и Аиалон, Гедерот и Сохо с подчинените нему градове, Тимна с подчинените ней градове и Гимзо с подчинените нему градове, и се заселиха там.
    19. Тъй унизи Господ Иудея поради Ахаза, цар иудейски, защото той разврати Иудея и тежко грешеше пред Господа.
    20. И дойде при него асирийският цар Теглатфеласар, ала му беше в тягост, вместо да му помогне,
    21. защото Ахаз взе съкровищата от дома Господен, от царския дом и от князете, и всичко даде на асирийския цар, ала не си помогна.
    22. И в това утеснено за себе си време той продължаваше да върши беззакония пред Господа, той - цар Ахаз.
    23. И принасяше жертви на дамаските богове, мислейки, че те го поразиха, и казваше: боговете на сирийските царе им помагат; ще им принеса жертва, и те ще ми помогнат. Но те бяха за падение нему и на Цял Израил.
    24. Събра Ахаз съдовете на дома Божий и ги разби, затвори вратата на дома Господен и съгради си жертвеници по всички ъгли на Йерусалим,
    25. и по всички градове Иудини направи оброчища, за да кади на чужди богове, и дразнеше Господа, Бога на отците си.
    26. Останалите дела и всичките му постъпки, първи и последни, са описани в книгата на царете иудейски и израилски.
    27. И почина Ахаз при отците си, и го погребаха в града, в Йерусалим, ала го не внесоха в гробниците на израилските царе. И вместо него се възцари син му Езекия.

     

    ГЛАВА 29


    1. Езекия се възцари на двайсет и пет години, и царува в Йерусалим двайсет и девет години; майка му се казваше Авия, Захариева дъщеря.
    2. Той вършеше, каквото беше угодно пред очите Господни, тъкмо както правеше отец му Давид.
    3. Още в първата година на царуването си, в първия месец, той отвори вратата на дома Господен и ги поднови,
    4. и заповяда на свещениците и левитите да дойдат, събра ги на източната стъгда
    5. и им каза: послушайте ме, левити! Сега се осветете, осветете и дома на Господа, Бога на отците ви, и изхвърлете нечистотата от светилището.
    6. Защото бащите ни постъпваха беззаконно и вършеха, каквото беше неугодно пред очите на Господа, нашия Бог, оставиха Го, отвърнаха лицето си от Господнето жилище и обърнаха гръб,
    7. затвориха вратата на притвора, угасиха светилниците, не палеха кадиво и не възнасяха всесъжения в светилището на Бога Израилев.
    8. И гневът на Господа биде върху Иудея и върху Йерусалим, и Той ги предаде на позор, на опустошение и на присмех, както виждате с очите си.
    9. И ето, бащите ни паднаха от меч, а синовете ни, и дъщерите ни, и жените ни за това са в плен (в чужда земя) досега.
    10. Сега имам на сърце да сключа завет с Господа, Бога Израилев, та да отвърне от нас пламъка на гнева Си.
    11. Деца мои! Не бивайте нехайни, защото Господ ви избра да предстоите пред лицето Му, да Му служите и да Му бъдете служители и да кадите.
    12. Тогава станаха левитите: Махат, син Амасаев, и Иоел, син Азариев, - от синовете Каатови; и от синовете Мерариеви: Кис, син Авдиев, и Азария, син Иехалелов; и от племето Гирсоново: Иоах, син на Зима, и Еден, син Иоахов;
    13. и от синовете Елицафанови: Шимри и Иеиел; и от синовете Асафови: Захария и Матания;
    14. и от синовете Еманови: Иехиел и Шимей; и от синовете Идитунови: Шемаия и Узиел.
    15. Те събраха братята си, осветиха се и отидоха по заповед на царя да очистят дома Господен, според словото Господне.
    16. И влязоха свещениците вътре в дома Господен, за да го очистят, и всичко нечисто, каквото намериха в храма Господен, изнесоха на двора на дома Господен, а левитите взеха това да го изнесат навън към поток Кедрон.
    17. И наченаха да осветяват на първия ден от първия месец, и на осмия ден от същия месец влязоха в притвора Господен; освещаваха дома Господен осем дена, и на шестнайсетия ден от първия месец свършиха.
    18. Тогава дойдоха в дома при цар Езекия и казаха: очистихме дома Господен и жертвеника за всесъжения, и всичките му съдове, и трапезата за хлябовете на предложението, и всичките й съдове;
    19. и всички съдове, които бе захвърлил цар Ахаз през царуването си, в своето беззаконие, приготвихме и осветихме, и ето, те са пред Господния жертвеник.
    20. Сутринта рано цар Езекия стана, събра градските началници и отиде в дома Господен.
    21. И докараха седем телци, седем овена, седем агнета и седем козела - да ги принесат в жертва за грях, за царството, за светилището и за Иудея; и заповяда на свещениците, синове Ааронови, да принесат всесъжение върху Господния жертвеник.
    22. Па заклаха телците, и свещениците взеха кръв и поръсиха жертвеника; заклаха овните и поръсиха с кръв жертвеника; заклаха агнетата и поръсиха с кръв жертвеника.
    23. Докараха и козлите за грях пред царя и събранието, и те възложиха върху тях ръцете си.
    24. Свещениците ги заклаха и очистиха с кръвта им жертвеника, за да се загладят греховете на цял Израил, защото царят бе заповядал да се принесе веесъжение и жертва за грях за цял Израил.
    25. И постави левити в дома Господен с кимвали, псалтири и гусли, според наредбите на Давида и Гада, ясновидеца царски, и на пророк Натана, понеже тоя устав беше даден от Господа чрез пророците Му.
    26. И застанаха левитите с Давидовите свирала и свещениците с тръби.
    27. Тогава Езекия заповяда да принесат всесъжение върху жертвеника. И когато се начена всееъжението, начена се пение Господу при звука на тръбите и свиралата на Давида, цар Израилев.
    28. И цялото събрание се молеше, певците пееха и тръбите тръбяха, докле се свърши всееъжението.
    29. А като се свърши всееъжението, царят и всички, които бяха при него, се наведоха и се поклониха.
    30. Цар Езекия и князете казаха на левитите да славят Господа с думите на Давида и ясновидеца Асафа; и те славеха с радост и се навеждаха и се покланяха.
    31. Продължи Езекия и каза: сега вие се посветихте Господу: пристъпяйте и принасяйте жертви и благодарствени приноси в дома Господен. И цялото събрание заподнася жертви и благодарствени приноси, а комуто сърцето беше разположено - всесъжения.
    32. А броят на всесъженията, които събранието докара, беше: седемдесет вола, сто овена, двеста агнета - всичко това за всесъжение Господу.
    33. Други свещени жертви имаше: шестстотин глави едър добитък и три хиляди дребен добитък.
    34. Но свещениците бяха малко и не можеха да одират кожите от всички всесъжения, и им помагаха братята им левити, докле се свърши работата и докле се осветиха другите свещеници, защото левитите бяха по-внимателни в освещението си, нежели свещениците.
    35. А при това имаше много всесъжения с тлъстини от мирните жертви и с възлияния при всееъжението. Тъй биде възстановена службата в дома Господен.
    36. И радваше се Езекия и целият народ, задето Бог тъй разположи народа, понеже това стана неочаквано.

     

    ГЛАВА 30


    1. И проводи Езекия по цялата земя Израилска и Иудея, писа и писма до Ефрема и Манасия, да дойдат в дома Господен в Йерусалим, за да направят Пасха на Господа, Бога Израилев.
    2. А в съвета царят и князете и цялото събрание в Йерусалим решиха да направят Пасха на втория месец,
    3. понеже не можаха да я направят на времето й, защото нямаше още достатъчен брой осветени свещеници, па и народът не беше се събрал в Йерусалим.
    4. Това се понрави на царя и на цялото събрание.
    5. И решиха да разгласят по цял Израил, от Вирсавия до Дан, да отидат в Йерусалим да направят Пасха на Господа, Бога Израилев, защото отдавна не бяха я правили, както е наредено.
    6. И тръгнаха бързоходци с писма от царя и от князете му по цялата земя Израилска и Иудея, и по заповед на царя казваха: деца Израилеви! Обърнете се към Господа, Бога Авраамов, Исааков и Израилев, и Той ще се обърне към тия, що са оцелели между вас от ръката на асирийските царе.
    7. И не бивайте като бащите си и братята си, които постъпваха беззаконие пред Господа, Бога на отците си, и Той ги предаде на изтребление, както виждате.
    8. Сега не бивайте твърдоглави като бащите си, покорете се Господу и дохождайте в светилището Му, което Той освети навеки; служете на Господа, нашия Бог, и Той ще отвърне от вас пламъка на гнева Си.
    9. Кога се обърнете към Господа, братята ви и децата ви ще намерят милост у тия, които са ги пленили, и ще се върнат в тая земя; защото Господ, Бог наш, е благ и милосърден и няма да отвърне лице от вас, ако се обърнете към Него.
    10. Скороходците ходиха от град на град по земята Ефремова и Манасиева, дори до Завулоновата, ала им се смееха и ги подиграваха.
    11. Но пак някои от коляното Асирово, Манасиево и Завулоново се смириха и дойдоха в Йерусалим.
    12. А над Иудея беше ръка Божия, та им даде едно сърце, за да изпълнят заповедта на царя и на князете, според словото Господне.
    13. И събра се в Йерусалим много народ, за да празнуват празника на Безквасниците през втория месец; събранието бе твърде многобройно.
    14. Па станаха та разтуриха жертвениците, които бяха в Йерусалим, и всичко, върху което кадяха (на идолите), изпотрошиха и хвърлиха в поток Кедрон,
    15. и заклаха пасхалното агне на четиринайсетия ден от втория месец. Свещениците и левитите, засрамени, се осветиха и принесоха всесъжение в дома Господен,
    16. и застанаха по местата си, според устава си, по закона на Моисея, Божий човек. Свещениците ръсеха с кръв (като я вземаха) от ръцете на левитите.
    17. А понеже в събранието имаше мнозина, които не бяха се осветили, то, наместо тия нечисти, колеха пасхалното агне левитите, за да го посветят на Господа.
    18. Мнозина от народа, повечето от коляното Ефремово и Манасиево, Исахарово и Завулоново, не се очистиха; но и те ядоха пасха, не според устава.
    19. Но Езекия се помоли за тях и каза: Благий Господ да прости всекиго, който си е разположил сърцето да търси Господа Бога, Бога на отците си, макар и без свещено очистяне.
    20. И Господ послуша Езекия и прости народа.
    21. Тъй синовете Израилеви, които бяха в Йерусалим, извършиха празника на Безквасниците през седем дена с голямо веселие; всеки ден левитите и свещениците славеха Господа със свирала, нагласени за славословене Господа.
    22. И говори Езекия по сърце на всички левити, които знаеха добре да служат Господу. И ядоха празничното седем дена, принасяйки мирни жертви и славейки Господа, Бога на отците си.
    23. И цялото събрание реши да празнуват други седем дена, и прекараха тия седем дена във веселие,
    24. защото Езекия, цар иудейски, докара за събраните хиляда телци и десет хиляди дребен добитък, а и велможите докараха за събраните хиляда телци и десет хиляди дребен добитък; и осветиха се вече доста много свещеници.
    25. И веселиха се всички събрани от Иудея, свещеници и левити, и цялото събрание, стекло се от Израил, и пришълците, които бяха дошли от Израилската земя и които живееха в Иудея.
    26. И стана голямо веселие в Йерусалим, защото от дните на Соломона, сина Давидов, цар Израилев, не беше ставало такова нещо в Йерусалим.
    27. Тогава станаха свещениците и левитите и благословиха народа; и техният глас беше чут от Господа, и молитвата им възлезе към небесата, в светото Негово жилище.