Вт
2017-11-21
23:59
Вход
Търсене
Споделете
Social




Календар
«  Ноември 2017  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
  12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Архив
Анкета
Оценете този сайт
Всички анкети: 10
Реклама
Rang



Page Rank Check
Приятели
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz
  • Уеб директория

    Статистика

    Общо онлайн: 1
    Гости: 1
    Потребители: 0

    Християнин


     

     



    ВТОРА КНИГА НА ЕЗДРА Глави 1,2,3

     

     

     

     

    Глави: 1 2 3 4 5 6 7 8 9

     

     

     

     

    ГЛАВА 1


    1. Иосия направи Пасха на своя Господ в Йерусалим, заклаха пасхалното агне в четиринайсетия ден на първия месец
    2. и поставиха в храма Господен по смени свещеници в одежди.
    3. И каза на левитите, свещенослужители Израилеви: осветете се пред Господа, за да поставите светия Господен ковчег в храма, построен от цар Соломона, сина Давидов.
    4. Няма защо да го носите на рамена: служете сега на Господа, вашия Бог, и грижете се за народа Му Израиля, наредете се по вашите родове и колена, според разписа на Давида, цар Израилев, и според великолепието на сина му Соломона;
    5. и като застанете в светилището, споредродовите си левитски разреди пред братята си, синове на Израиля,
    6. заколете според устава пасхалното агне, пригответе жертви за братята си и направете Пасха по заповедта Господня, дадена Моисею.
    7. Иосия подари на народа, който се намери там, трийсет хиляди агнета и козли и три хиляди телци; това беше дадено по оброк от царските стада на народа, свещениците и левитите.
    8. Хелкия, Захария и Иеиил, началници на храма, дадоха на свещениците за Пасха две хиляди и шестстотин овци и триста вола.
    9. А Иехония, Самей, Натанаил, негов брат, Асавия, Охиил и Иорам, хилядници, дадоха на левитите за Пасха пет хиляди овци и седемстотин вола.
    10. И когато ставаше това, свещениците и левитите стояха благолепно, по поколения и родови предимства, държейки безквасници пред народа,
    11. за да принасят жертви Господу, според както е заповядано в Моисеевата книга. Това ставаше сутрин рано.
    12. И опекоха пасхалното агне на огън, както му беше редът, а жертвите свариха в медни съдове и котли с благовония, и поднесоха на всички люде.
    13. А след това сготвиха за себе си и за своите братя свещеници, синове Ааронови.
    14. Защото свещениците принасяха тлъстина до късно, а левитите поради това готвеха за себе си и за своите братя свещеници, синове Ааронови.
    15. А свещенопевците, синове Асафови, бяха по местата си, според Давидовата наредба, и Асаф, и Захария, и Единус, който беше от царя.
    16. И на вратарите при всяка порта не се позволяваше да пропускат смяната си, защото готвеха за тях братята им левити.
    17. И в оня ден се свърши всичко, що спадаше към жертвоприношението Господу при извършване Пасха,
    18. и към принасянето всесъжения върху Господния жертвеник, според заповедта на цар Иосия.
    19. И синовете Израилеви, които се намираха в това време там, правиха Пасха и празника Безквасници седем дена.
    20. Такава Пасха не бе празнувана в Израил от времето на пророк Самуила.
    21. И ни един от всички израилски царе не е правил такава Пасха, каквато прави Иосия, заедно със свещениците, левитите, иудеите и всички израилтяни, които се намираха тогава в Йерусалим.
    22. Тая Пасха бе извършена в осемнайсетата година от царуването на Иосия.
    23. И делата Иосиеви бидоха насочени по прав път пред Господа от сърце, пълно с благочестие.
    24. А каквото бе станало в негово време, именно за ония, които грешеха и постъпваха нечестиво против Господа повече от всеки народ и царство, и как Го те съзнателно оскърбяваха, и как думите Господни се дигнаха против Израиля,-е описано в прежните летописи.
    25. После всички тия работи на Иосия, случи се, че фараонът, царят египетски, отиде да воюва в Каркамис при Ефрат, и Иосия излезе насреща му.
    26. Египетският цар прати да му кажат: какво има между мене и тебе, царю иудейски?
    27. Не против тебе съм пратен от Господа Бога; моята война е на Ефрат, и сега Господ е с мене л Господ ме подбужда; отстъпи и недей се противи Господу.
    28. Но Иосия се не върна в колесницата си, а реши да воюва с него, без да се вслуша в думите на пророк Иеремия от устата Господни.
    29. И влезе с него в битка на поле Мегидо. И събраха се началниците при цар Иосия.
    30. И царят каза на слугите си: изнесете ме от бойното поле, защото изнемощях. И слугите го изведоха веднага от строя.
    31. Той се качи на втората си колесница и, като се върна в Йерусалим, умря, и го погребаха в гробницата на отците му.
    32. И плакаха за Иосия по цяла Иудея плака за Иосия и пророк Иеремия, и началниците с жените си го оплакват и доднес. И това бе предадено завинаги на целия род Израилев.
    33. Това е записано в летописите на иудейеките царе, както и онова, що е извършил Иосия, и славата му, и как той разбираше закона Господен; а предишните негови дела и тия, що се споменават сега, са описани в книгата на царете израилски и иудейски.
    34. И народът взе Иехония (Иоахаза), син Иосиев, та го постави за цар вместо баща му Иосия, когато беше на двайсет и три години.
    35. Той царува в Иудея и Йерусалим три месеца, и го свали египетският цар, за да не царува в Йерусалим.
    36. И наложи на народа сто таланта сребро и един талант злато.
    37. И постави египетският цар брата му Иоакима за цар на Иудея и Йерусалим.
    38. И върза велможите, а брата му Заракина отведе в Египет.
    39. А Иоаким беше на двайсет и пет години, когато се възцари над Иудея и Йерусалим, и правеше зло пред Господа.
    40. Против него излезе вавилонският цар Навуходоносор, свърза го с медни вериги и отведе във Вавилон.
    41. И като взе някои от свещените съдове Господни, Навуходоносор ги пренесе и постави в своето капище във Вавилон.
    42. Разказите за него и за неговата поквара и нечестие са записани в книгата на царските летописи.
    43. Вместо него се възцари син му Иоаким; той беше на осемнайсет години, когато го поставиха за цар.
    44. Той царува в Йерусалим три месеца и десет дена и прави зло пред Господа.
    45. След една година Навуходоносор проводи, та го откараха във Вавилон заедно със свещените Господни съдове,
    46. и назначи за цар на Иудея и Йерусалим Седекия, който беше на двайсет и една година. Той царува единайсет години.
    47. Той прави зло пред Господа, като се не вслуша в думите, казани чрез пророка Иеремия от Господните уста.
    48. И бидейки вързан от цар Навуходоносора с клетва в име Господне, той наруши клетвата, отметна се, като стана упорит и жестокосърдечен, пристъпи законите на Господа, Бога Израилев.
    49. Също и началниците народни и свещениците постъпяха много нечестиво, като надминаха по всички нечистотии всички езичници, и оскверниха осветения храм Господен в Йерусалим.
    50. Бог на отците им пращаше свои пратеници да ги канят да се обърнат, защото Щадеше тях и Своето жилище;
    51. но те се смееха над Неговите пратеници: в същия ден, когато Господ им говореше, те се гавреха с пророците Му,
    52. докато Той, разгневен против народа Си поради нечестието, заповяда на халдейските царе да се дигнат против тях.
    53. Те затриха с меч младежите им около светия им храм и не пощадиха ни младежи, ни девици, ни стари, ни млади, а всички бидоха предадени в техни ръце.
    54. И взеха всички свещени съдове Господни, малки и големи, и съдовете на Господния ковчег и царските съкровища, и ги отнесоха във Вавилон.
    55. И запалиха Господния дом и разориха стените иерусалимски, а кулите му с огън изгориха,
    56. и всичкото му великолепие превърнаха в нищо; а избягналите пък от меч отведоха във Вавилон.
    57. И те бяха роби нему и на синовете му дори до владичеството на персите, за да се изпълни думата Господня от устата Иеремиеви:
    58. докле земята не отпразнува своите съботи, през всичкото време на запустението си, през седемдесет години, тя ще съботничи.

     

    ГЛАВА 2


    1. В първата година от царуването на Кира Персийски, за да се изпълни думата Господня от устата Иеремиеви,
    2. Господ подигна духа на персийския цар Кира, и той обяви по цялото си царство устно и писмено:
    3. тъй казва Кир, цар персийски: Господ Израилев, Господ Всевишний ме постави за цар на вселената
    4. и ми заповяда да Му построя дом в Йерусалим, що е в Иудея.
    5. И тъй, който между вас е от Неговия народ, да бъде неговият Господ с него, и нека иде в Йерусалим, що е в Иудея, да строи дом на Господа Израилев: Той е Господ, Който живее в Йерусалим.
    6. Затова, колкото от тях живеят наоколо, нека им помогнат местните жители със злато и сребро,
    7. подарявайки коне и добитък и други оброчни приноси за храма Господен в Йерусалим.
    8. Подигнаха се старейшините на племената от Иудиното и Вениаминово коляно, и свещеници, и левити, и всички, чийто дух Господ подбуди, да идат и строят дома Господен в Йерусалим;
    9. а които живееха в съседство с тях, помагаха им с всичко: със сребро и злато, с коне и добитък и с твърде много оброчни приноси от ония, чийто дух бе подбуден.
    10. И цар Кир изнесе свещените съдове Господни, които Навуходоносор бе пренесъл от Йерусалим и поставил в своето капище.
    11. А като ги изнесе Кир, цар персийски, предаде ги на Митридата, свой съкровищник,
    12. а чрез него бидоха предадени на Саманасара, княз иудейски.
    13. Техният брой беше: възливалници златни - хиляда, възливалници сребърни - хиляда, сребърни кадилници - двайсет и девет, чаши златни - трийсет, сребърни - две хиляди четиристотин и десет, и други съдове - хиляда.
    14. Всички пренесени съдове, сребърни и златни, бяха пет хиляди четиристотин шейсет и девет.
    15. Занесе ги Саманасар и върналите се с него от вавилонския плен в Йерусалим.
    16. А в царуването на Артаксеркса, цар персийски, Вилем и Митридат, Тавелий и Ратим, Веелтетьм и писар Самелий и други, които се бяха наговорили с тях и живееха в Самария и другаде, му писаха следното писмо:
    17. До царя-господаря Артаксеркса, - твоите раби Ратим, дееписец, и Самелий, писар, и други от техния съвет, и съдиите, които са в Келе-Сирия и Финикия.
    18. Да бъде сега известно на царя-господаря, че излезлите от вас при нас иудеи, дошли в Йерусалим, в този изменнически и коварен град, уреждат му стъгди, подновяват стени и полагат основи на храма.
    19. И тъй, ако тоя град бъде изграден, и стените му свършени, то не само че не ще се съгласят да плащат данък, но и ще се дигнат против царете.
    20. И понеже е вече наченат градежът на храма, ние намерихме за добре да не занемарим това,
    21. а да обадим на царя-господаря, не ще ли благоволиш да погледнеш в книгите на твоите бащи;
    22. ще намериш записано за това в паметните книги и ще узнаеш, че тоя град е бил изменнически и е смущавал царе и градове,
    23. а иудеите - отметници, които са правили вечно заговори в него, поради което и бе опустошен тоя град.
    24. И тъй, известяваме ти сега, царю-господарю, че, ако се построи тоя град и се подновят стените му, за тебе няма да има проход към Келе-Сирия и Финикия.
    25. Тогава царят написа в отговор на дееписеца Ратима, на Веелтетма и на писаря Самелия и на другите, които се бяха наговорили с тях и които живееха в Самария, Сирия и Финикия, следното:
    26. Прочетох писмото, що ми пратихте, и заповядах да прегледат; и намери се, че тоя град отдавна въстава против царете,
    27. и людете в него подигат бунтове и войни, и че имало в Йерусалим силни и мощни царе, които владеели и събирали данък от Келе-Сирия и Финикия.
    28. Затова заповядах сега да забранят на тия люде да строят тоя град, и да се наблюдава, щото нищо повече да се не прави,
    29. та да нямат по-нататък успех злонамерените предприятия за безпокойство на царете.
    30. Като прочетоха писаното от цар Артаксеркса, Ратим и писар Самелий и наговорилите се с тях бързо тръгнаха за Йерусалим с конница и с народно опълчение
    31. и взеха да спират строещите. Тъй се спря градежът на иерусалимския храм до втората година от царуването на Дария, цар персийски.

     

    ГЛАВА 3


    1. Цар Дарий даде голяма гощавка на своите поданици, на домашните си и на всички велможи на Мидия и Персия,
    2. и на всички сатрапи, военачалници и началници на подвластните му страни от Индия дори до Етиопия - в сто двайсет и седем сатрапии.
    3. Па ядоха,пиха,наситиха се и се разотидоха; а цар Дарий отиде в спалнята си, спа и сетне се събуди.
    4. В това време трима младежи телопазители, които пазеха тялото царево, казаха си един другиму:
    5. нека всеки от нас каже една дума за това, що е най-силно от всичко. И чиято дума излезе по-умна от другите, нему цар Дарий ще даде големи дарове и голяма награда,
    6. и той ще се облича с багреница, ще пие от златни съдове, ще спи на злато, ще се вози в колесница, карана от коне със златни юзди, ще носи на глава превръзка от висон и огърлие на шия,
    7. ще седне втори след Дария за своята мъдрост и ще се нарича Дариев роднина.
    8. И веднага, като написа всеки думата си, запечатаха я и туриха под възглавието на цар Дария, казвайки:
    9. като стане царят, ще му подадат това писано, и за когото признае царят и тримата велможи персийски, че думата му е по-умна, нему ще се даде преднина, както е написано.
    10. Един написа: от всичко най-силно е виното.
    11. Вторият написа: най-силен е царят.
    12. Третият написа: по-силни са жените, ала над всичко одържа победа истината.
    13. И ето, кога царят стана, подадоха му това писано, и той го прочете.
    14. И проводи да повикат всички персийски и мидийски велможи, всички сатрачи, военачалници, областеначалници и съветници,
    15. па седна в съвещателната палата, и прочетоха пред него писаното.
    16. И каза: повикайте тия младежи, нека те обяснят думите си. Повикаха ги и влязоха.
    17. И каза им: обяснете ни написаното. - Начена първият, който казваше за силата на виното, и говори тъй:
    18. О, мъже, колко е силно виното! То Довежда в помрачение ума на всички, които го пият;
    19. то прави ума на цар и сиромах, на Роб и свободен, на беден и богат, еднакъв ум;
    20. и превръща всякой ум на радост и веселие, та човек забравя всяка скръб и всеки дълг,
    21. и всички сърца прави то богати, тъй че никой не мисли ни за цар, ни за сатрап, а всекиго принуждава да говори за своите таланти.
    22. Кога се напият, забравят приязън към приятели и братя и веднага вадят нож,
    23. а кога изтрезнеят от виното, не помнят, какво са вършили.
    24. О, мъже, не е ли от всичко най-силно виното, щом кара към такива постъпки? И, като каза това, млъкна.