Сб
2019-02-16
15:37
Търсене
Споделете
Social




Календар
«  Февруали 2019  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728
Архив
Анкета
Оценете този сайт
Всички анкети: 13
Реклама
Rang



Page Rank Check
Приятели
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz
  • Уеб директория

    Статистика

    Християнин


     

     



    ВТОРА КНИГА МАКАВЕЙСКА Глави 1, 2 3



    ГЛАВА: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15

    ГЛАВА 1


    1. До братята иудеи в Египет - поздрав. Братята иудеи в Йерусалим и в цялата Иудеиска страна ви желаят честит мир.
    2. Да ви даде Бог добро и да спомни завета Си с верните Свои раби: Авраама, Исаака и Накова!
    3. Да даде на всички ви сърце, за да Го почитате и да изпълнявате волята Му от все сърце и усърдна душа!
    4. Да открие сърцето ви за Своя закон и повеления и да дарува мир!
    5. Да чуе молитвите ви, да бъде милостив към вас и да не ви остави във време на бедствие!
    6. Тъй сега ние се молим за вас.
    7. В царуването на Димитрия, в сто шейсет и деветата година, ние, иудеите, бяхме ви писали в скръб и страдания, що ни постигнаха в ония години, когато Иасон и съмишлениците му бяха се отметнали от светата земя и царството,
    8. бяха изгорили вратата и пролели невинна кръв. Тогава ние се молихме Господу и бяхме послушани; принасяхме жертви и семидал, палихме светилници и предлагахме хлябове.
    9. И сега празнувайте си празник Шатри през месец хаслев.
    10. В сто осемдесет и осмата година живеещите в Йерусалим и в Иудея, старейшините и Иуда - до Аристовула, учител на цар Птоломея, който произхожда от рода на помазаните свещеници, и до живеещите в Египет иудеи - поздрав и привет.
    11. Избавени с помощта на Бога от много опасности, ние Му благодарим тържествено, задето можахме да се противопоставим на царя,
    12. понеже Той прогони ония, които се бяха опълчили против светия град.
    13. Защото, когато царят дойде в Персия и с него войската, която се смяташе непобедима, те бидоха поразени в храма на Нанея чрез измама, с която си послужиха жреците Нанеини.
    14. Именно, Антиох, под предлог, че иска да се ожени за нея, дойде на онова място с другарите си, за да вземе парите като вено;
    15. жреците Нанеини предложиха парите, и Антиох влезе с неколцина души вътре в храма; щом влезе Антиох, жреците заключиха храма
    16. и, като отвориха тайния отвор на свода, взеха да хвърлят камъни и убиха предводителя, както и ония, които бяха с него, разсякоха ги на късове и, след като им отсякоха главите, хвърлиха ги на ония, които бяха вън.
    17. За всичко това благословен да бъде нашият Бог, Който предаде нечестивците!
    18. И тъй, като имаме намерение в двайсет и петия ден на хаслев да празнуваме очищението на храма, счетохме за нужно да ви обадим, та и вие да празнувате празник Шатри и празника на огъня, установен от Неемия, когато той, след като съгради храма и жертвеника, принесе жертва.
    19. Защото, когато бащите ни били отведени в Персия, благочестивите свещеници взели тайно огън от жертвеника, скрили го в дълбочината на кладенеца, който имал сухо дъно, и така го покрили, че никой не е могъл да открие това място.
    20. А след като минали много години, когато било угодно Богу, Неемия, преводен от персийския цар, пратил за тоя огън потомците на ония свещеници, които го били скрили. А когато обадили, че не намерили огън, а само гъста вода,
    21. той им заповядал да начерпят и да донесат от нея; и когато след това били приготвени жертви, Неемия заповядал на свещениците да поръсят с тая вода дървата и сложеното върху тях.
    22. Като направили това, и дошло време да огрее слънцето, което преди било закрито от облаци, разпалил се такъв голям огън, че всички се почудили.
    23. А свещениците и всички други, докато горяла жертвата, извършвали молитва; Ионатан захващал, а другите заедно с Неемия припявали.
    24. Молитвата била такава: "Господи, Господи Боже, Създателю на всички, страшний и силний, праведний и милостивий, едничък Цар и благодетел,
    25. едничък подател на всичко, едничък праведен, всемогъщ и вечен. Който избавяш Израиля от всякакво зло. Който си избрал отците и си ги осветил!
    26. Приеми тая жертва за целия Твой народ Израиля, запази тоя Твой дял и го освети;
    27. събери нас, пръснатите, освободи ония, които робуват на езичници, погледни милостно на унизените и презрените, та да познаят езичниците, че Ти си наш Бог;
    28. накажи ония, които ни угнетяват и надменно наскърбяват;
    29. посели Твоя народ на светото Твое място, както е казал Мойсей."
    30. Свещениците в това време пели тържествени песни.
    31. А когато жертвата била изгорена, Неемия заповядал да полеят с останалата вода големи камъни.
    32. Щом извършили това, избухнал пламък, но от светлината, която изгряла от жертвеника, той изчезнал.
    33. Когато станало известно това събитие и било обадено на персийския цар, че в онова място, гдето преселените свещеници били скрили огън, се намерила вода, с която Неемия и тези, които били с него, осветили жертвеника, -
    34. царят, след изследване работата, оградил това място като свещено.
    35. И на ония, към които благоволил, царят раздавал много дарове, които сам получавал.
    36. Ония, които били с Неемия, нарекли това място Нетар, което значи: очищение; мнозина пък го наричат Нетай.

    ГЛАВА 2


    1. В записките на пророк Иеремия се говори, че той бил заповядал на преселяваните да вземат от огъня, както погоре е казано,
    2. и, като дал на преселяваните закона, той им заповядал да не забравят Господните заповеди и да се не заблуждават в мислите си, гледайки на златните и сребърни кумири и на украшенията им.
    3. Говорейки им и други подобни неща, той ги убеждавал да не отстраняват закона от сърцето си.
    4. Имало също в Писанието, че тоя пророк, по божествено към него откровение, заповядал да носят след него скинията и ковчега, при възлизането му на планината, на която Мойсей някога възлязъл и оттам видял Божието наследие.
    5. Като отишъл там, Иеремия намерил пещерно жилище, дето внесъл скинията, ковчега и кадилния жертвеник, и зазидал входа.
    6. Когато после някои от съпътниците дошли, за да турят белег на пътя към входа, не могли да го намерят.
    7. А когато Иеремия узнал това, укорил ги и казал, че това място ще остане неизвестно, докато Бог се умилостиви и отново събере Своя народ.
    8. Тогава именно Господ ще открие тия неща, и ще се яви славата Господня и облакът, както се явили при Моисея, също и при Соломона, когато той се е молил за особеното осветяване на мястото.
    9. Говори се също и това, как Соломон, изпълнен с премъдрост, принесъл жертва за обнова и за довършване на храма.
    10. Както Мойсей се молил Господу, и слязъл огън от небето и погълнал жертвата, тъй и Соломон се молил, и слезлият огън погълнал всесъженията.
    11. Мойсей тогава казал: "понеже жертвата за грях не е употребена за ядене, огън я погълна".
    12. Соломон също тъй празнувал осем дена.
    13. Разказва се също в записките и споменните книги на Неемия, как той, като съставял библиотека, събрал разказите за царете, пророците и за Давида и писмата на царете за свещените приноси.
    14. Също тъй и Иуда събра всичко, разпиляно поради станалата у нас война, и сега то е у нас.
    15. Затова, ако имате нужда от това, пратете люде да ви го донесат.
    16. Имайки намерение да празнуваме Очищение, ние ви писахме за това; прочее, добре ще сторите и вие, ако празнувате тия дни.
    17. А Бог, Който запази целия Свой народ и възвърна на всички наследие, царство, свещенство и светилище,
    18. както бе обещал в закона, Той скоро - надяваме се Нему - ще ни помилва и събере от поднебесието в светото място.
    19. Защото Той ни избави от големи беди и очисти мястото.
    20. А за делата на Иуда Макавея и на братята му, за очищението на великия храм и обновата на жертвеника,
    21. също за войните против Антиоха Епифана и против сина му Евпатора,
    22. и за явленията от небето, показани на ония, които се подвизаваха за иудеите толкова ревностно, че, макар да бяха малобройни, завладяваха цялата страна и гонеха многобройни тълпи неприятели,
    23. възвърнаха си славния в цяла вселена храм, освободиха града и възстановиха законите, които клоняха към пропадане, когато Господ с голямо енизхождение се смили над тях, -
    24. всичко това, изложено от Иасона Киринейски в пет книги, ние ще се опитаме да опишем накратко в една книга.
    25. Защото, имайки предвид многото числа и мъчнотията, произлизаща от обилния материал, за ония, които желаят да се занимават с исторически разкази,
    26. ние се погрижихме да доставим душевна поука на желаещите да четат, облекчение на ония, които искат да помнят, и полза на всички, които биха чели,
    27. макар че за нас, които взехме върху си труд да съкратяваме, това не е лека работа, а иска напрягане и внимание,
    28. както не е лесно за оногова, който урежда гощавка и желае полза за другите. Но, имайки предвид благодарността на мнозина, ние приемаме на драго сърце върху си тоя труд,
    29. като предоставяме на историка да изложи точно подробностите и като залягаме да следваме правилата за съкратено изложение.
    30. Защото, както строител на нова къща трябва да се грижи за целия строеж, а оня, който ще се занимава с резба и живопис, трябва да гледа само какво е нужно за украшение, тъй мислим и ние за себе си.
    31. Да се вдълбочава и говори за всичко и да изследва всяка особеност - това е свойствено на първичния историкописател.
    32. А ономува, който прави съкращения, трябва да бъде предоставено да следва само краткостта на речта и да избягва подробни издирвания.
    33. И тъй, според казаното, да наченем сега разказа, защото не е разумно да увеличаваме предговора към историята, а самата история да съкращаваме.

    ГЛАВА 3


    1. Когато в светия град живееха още в пълен мир, и грижливо се пазеха законите поради благочестието и отвръщането от зло на първосвещеник Ония,
    2. имаше случаи, че и самите царе почитаха това място и прославяха светилището с отлични дарове,
    3. тъй че и Селевк, азийски цар, даваше от своите приходи за всички разноски, потребни за жертвена служба.
    4. Но някой си Симон, от Вениаминово коляно, поставен за предстоятел на храма, влязъл в препирня с първосвещеника по наредбите на градското тържище.
    5. И понеже не можал да преодолее над Ония, отишъл при Аполония, син Трасеев, който бил по онова време военачалник на Келе-Сирия и Финикия,
    6. та му обадил, че иерусалимската съкровищница е пълна с безбройни богатства, че е натрупано там безбройно множество пари, ненужни за жертвоприношения, и че всичко това може да падне във владение на царя.
    7. Аполоний пък, като се видял с царя, обадил му за казаните богатства, а тоя отредил Илиодора, поставен над държавните работи, пратил го и заповядал да изнесат казаните съкровища.
    8. Илиодор веднага тръгнал на път, под предлог да прегледа градовете на КелеСирия и Финикия, а всъщност - за да изпълни царевата воля.
    9. Като стигнал в Йерусалим и бил дружелюбно приет от първосвещеника на града, той му съобщил за обаденото и казал, защо е дошъл, като го и попитал; наистина ли е всичко тъй?
    10. Макар първосвещеникът да му казал, че това е имот на вдовици и сирачета, поверен за пазене,
    11. и отчасти на Хиркана, Товиев син, твърде знатен мъж, а не тъй, както е клеветил нечестивецът Симон, и че има всичко четиристотин таланта сребро и двеста злато
    12. и че никак не бива да се огорчават ония, които са се ослонили на светото място, на уважението и неприкосновеността на почитания в цяла вселена храм,
    13. Илиодор, който имаше царска заповед, все пак говореше решително, че това трябва да бъде прибрано в царската хазна.
    14. Той определи ден, и, когато влезе да направи преглед на това, в целия град настана голямо вълнение.
    15. Свещениците в свещени одежди падаха пред жертвеника и викаха към небето, щото Онзи, Който е дал закон да се поверява на светилището имот, да го запази цял на ония, които са го поверили.
    16. Който видеше лицето на първосвещеника, усещаше душевен потрес; защото видът му и промененият цвят на лицето показваше неговото душевно смущение.
    17. Него го обзе ужас, и цялото му тяло затрепери, та за ония, които го гледаха, ставаше явна скръбта на сърцето му.
    18. Някои наизлязоха вкупом из къщите да се молят всенародно, защото на свещеното място предстоеше да претърпи поругание:
    19. жените, опасани през гърдите с вретища, ходеха на тълпи по улиците; девойки, дотогава чувани и вардени, бягаха едни към портите, други по стените, други пък гледаха през прозорците,
    20. а всички протягаха ръце към небето и се молеха.
    21. Трогателно беше да гледаш, как народът падаше на тълпи ничком, а крайно смутеният първосвещеник стоеше и чакаше.
    22. Те се молеха на Вседържителя Бога да запази на поверителите в цялост повереното.
    23. А Илиодор вършеше предрешеното.
    24. Но когато влезе с въоръжени люде в съкровищницата. Господ на отците и Владиката на всяка власт показа голяма личба: всички, които се осмелиха да влязат с него, бяха поразени от страх пред Божията сила и паднаха в немощ и ужас,
    25. защото тям се яви кон със страшен ездач, покрит с прекрасно покривало; като се устреми, конят удари Илиодора с предните си копита; а възседналият на него като че имаше златно всеоръжие.
    26. Явиха му се и други двама юноши, с превъзходна сила, прекрасни наглед, благолепно облечени, които, застанали от едната и другата страна, бичуваха го непрестанно и му нанасяха много рани.
    27. Когато той внезапно падна на земята и биде обзет от дълбока тъма, дигнаха го и го сложиха на носилка.
    28. Оногова, който с голяма свита и телохранители току-що бе влязъл в речената съкровищница, изнесоха го безпомощен, ясно познал Божието всемогъщество.
    29. Чрез Божествена сила той биде повален безгласен и лишен от всяка надежда за спасение.
    30. А те благословиха Господа, Който прослави Своето жилище; и храмът, който преди малко беше изпълнен със страх и смут, с появата на Господа Вседържителя се изпълни с радост и веселие.
    31. Тогава някои от близките на Илиодора помолиха Ония да призове Всевишния, за да дарува живот на лежащия вече на издъхване.
    32. Първосвещеникът, като се боеше, да не помисли царят, че иудеите са извършили някакво злодеяние против Илиодора, принесе жертва за негово спасение.
    33. Когато първосвещеникът принасяше умилостивна жертва, същите юноши пак се явиха на Илиодора, натруфени със същите одежди, и, като застанаха пред него, казаха му: "въздай голяма благодарност на първосвещеник Ония, защото поради него Господ ти дари живота;
    34. а ти, наказан от Бога, прогласявай на всички Неговата велика сила". Като казаха това, те изчезнаха.
    35. А Илиодор, след като принесе жертва Господу и обеща големи оброци на Оногова, Който му запази живота, поблагодари на Ония и се върна с войската при царя,
    36. като свидетелствуваше пред всички за делата на Великия Бог, които видя с очите си.
    37. А когато царят попита Илиодора, кой би бил способен да бъде пратен пак в Йерусалим, тоя отговори:
    38. "ако имаш някакъв враг или противник на твоето управление, прати го там и ще го посрещнеш наказан, ако само остане жив, защото на онова място наистина има някаква сила Божия:
    39. Онзи, Който обитава на небето, е страж и защитник на това място, и дохождащите със зъл умисъл Той поразява и погубва".
    40. Това именно се случи с Илиодора, и тъй биде спасена храмовата съкровищница.