Вт
2019-04-23
04:05
Търсене
Споделете
Social




Календар
«  Април 2019  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930
Архив
Анкета
Оценете този сайт
Всички анкети: 13
Реклама
Rang



Page Rank Check
Приятели
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz
  • Уеб директория

    Статистика

    Християнин


     

     



    Втора книга царства Глави 13,14,15

     

     

     

    Глави: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24

     

     

     

     

    ГЛАВА 13


    1. После се случи това: Давидовият син Авесалом имаше сестра хубавица, на има Тамар, и Амнон, Давидовият син, я залюби.
    2. И Амнон толкова се мъчеше, че се разболя по сестра си Тамар; защото тя беше мома, и Амнон виждаше, че ще му бъде мъчно да й стори нещо.
    3. Но Амнон имаше приятел, на име Ионадав, син на Самая, Давидов брат; и Ионадав беше човек много хитър.
    4. И тоя му каза: защо тъй линееш от ден на ден, царски сине, - няма ли да ми откриеш? Амнон отговори: аз любя Тамар, сестрата на брата ми Авесалома.
    5. Ионадав му каза: легни в леглото си и се престори на болен; и кога дойде баща ти да те види, кажи му: нека дойде сестра ми Тамар и ми даде да ям, като сготви пред очите ми ястието, тъй че да видя и да ям от ръцете й.
    6. Амнон легна и се престори на болен. и царят дойде да го види; и Амнон каза на царя: да дойде сестра ми Тамар, и да опържи пред очите ми една-две питки, и да хапна от ръцете й.
    7. Давид прати вкъщи да кажат на Тамар: иди в къщата на брата си Амнона и му сготви ястие.
    8. Тя отиде в къщата на брата си Амнона, а той лежеше. Тя взе брашно, замеси, приготви пред очите му и изпържи питки,
    9. взе тиганя и ги изсипа пред него; но той не рачи да яде. И каза Амнон: нека излязат всички, които са при мене. И излязоха всички люде, които бяха при него.
    10. И Амнон каза на Тамар: занеси ястието във вътрешната стая, и аз ще хапна от твоите ръце. Тамар взе питките, що бе приготвила, и ги занесе на брата си Амнона във вътрешната стая.
    11. И когато тя му сложи да яде, той я хвана и й каза: дойди, легни с мене, сестро.
    12. Но тя каза: не, братко, недей ме безчести, защото тъй се не постъпва у Израиля; не извършвай това безумие?
    13. И аз къде ще се дяна с безчестието си? И ти, ти ще бъдеш безумник у Израиля; поговори с царя; той не ще откаже да ме даде на тебе.
    14. Но той не рачи да чуе думите й, надви я и я изнасили, и лежа с нея.
    15. Сетне Амнон я намрази твърде много, тъй че омразата му към нея беше по-силна от любовта, която имаше той към нея; и Амнон й каза: стани, върви си.
    16. А Тамар му каза: не, (братко;) да ме изпъдиш е по-голямо от първото зло, що ми стори. Но той не искаше да я слуша.
    17. И повика момъка си, който му слугуваше, и каза: изпъди тая навън и заключи вратата подире й.
    18. Тя носеше шарена дреха, понеже такива горни дрехи носеха царските дъщери-девици. Слугата я изведе навън и заключи вратата подире й.
    19. Тамар посипа с пепел главата си, раздра шарената си дреха, с която бе облечена, хвана с ръце главата си, и тъй вървеше и викаше.
    20. А брат й Авесалом й каза: нали Амнон, брат ти, беше с тебе? но сега мълчи, сестро; той ти е брат; не късай сърцето си за тая работа. И Тамар живееше самотно в дома на брата си Авесалома.
    21. Цар Давид чу за всичко това и силно се разгневи (ала не наскърби духа на сина си Амнона, понеже го обичаше, защото му беше първороден).
    22. Авесалом пък не говори на Амнона ни лошо, ни добро; той намрази Амнона, задето обезчести сестра му Тамар.
    23. След две години имаше стрижба на овци у Авесалома във Ваал-Хацор, който е у Ефрема, и Авесалом покани всички царски синове.
    24. И дойде Авесалом при царя и каза: ето, у твоя раб има днес стрижба на овци, нека дойде царят и слугите му с твоя раб.
    25. Но царят каза на Авесалома: не, синко, няма да дойдем всички, за да те не отегчим. И Авесалом го моли много; но той не рачи да иде и го благослови.
    26. И Авесалом му каза: да дойде с нас поне брат ми Амнон. А царят му каза: защо да дойде с тебе?
    27. Но Авесалом го придума, и той пусна с него Амнона и всички царски синове. (И Авесалом даде угощение, каквото угощение цар дава.)
    28. Авесалом заповяда на момците си, като им каза: гледайте, кога се развесели сърцето на Амнона от виното, и аз ви кажа: "поразете Амнона", тогава го убийте, не се бойте; това аз ви заповядвам, бъдете смели и храбри.
    29. Авесаломовите момци сториха с Амнона, както заповяда Авесалом. Тогава станаха всички царски синове, възседна всеки мулето си и избягаха.
    30. Когато те бяха още на път, дойде слух до Давида, че Авесалом избил всички царски синове, и че от тях не останал ни един.
    31. Тогава царят стана, раздра дрехите си и се хвърли на земята, и всичките му слуги, които стояха при него, раздраха дрехите си.
    32. Но Ионадав, син на Самая, Давидов брат, каза: да не мисли господарят ми (царят), че всички момци, царски синове, са избити: само Амнон е убит, защото Авесалом имаше тоя умисъл от деня, когато Амнон обезчести сестра му;
    33. затова нека моят господар, царят, се не безпокои от мисълта, че уж всички царски синове са умрели; умрял е само Амнон.
    34. И Авесалом избяга. Момъкът, който стоеше на стража, дигна очи и видя: ето, много народ върви из пътя по надолнището. (И дойде стражарят, та обади на царя, думайки: видях люде низ Оронския път по надолнището.)
    35. Тогава Ионадав каза на царя: това са царските синове, които идат; както говори рабът ти, тъй е.
    36. И щом той изговори това, ето, пристигнаха царските синове и викнаха да плачат. И сам царят и всичките му слуги плакаха твърде много.
    37. Авесалом пък избяга и отиде при Талмая, син на гесурския цар Емиуда (в Хамаахадската земя). И (цар) Давид плачеше за сина си през всички дни.
    38. Авесалом побягна, дойде в Гесур и там престоя три години.
    39. И цар Давид престана да гони Авесалома, защото се утеши за смъртта на Амнона.

     

    ГЛАВА 14


    1. Саруевият син Иоав забеляза, че сърцето на царя се обърна към Авесалома.
    2. Иоав прати в Текоя и доведе оттам една умна жена и каза й: престори се, че плачеш; облечи жалейна дреха, не се мажи с дървено масло, и се представи за жена, която е оплаквала много дни мъртвец;
    3. па иди при царя и му кажи тъй и тъй. И Иоав вложи в устата и, какво да каже.
    4. И жената текоянка влезе при царя, падна ничком наземи, поклони се и каза: помогни, царю, помогни! 5. Царят я попита: какво ти е? И тя отговори: вдовица съм (отколе), мъж ми умря;
    6. рабинята ти имаше двама синове; те се скараха на полето, нямаше кой да ги разтърве, и единият удари другия и го уби.
    7. И ето, целият род въстана против рабинята ти и казва: предай тогова, който уби брата си, ние ще го убием заради душата на брата му, която той погуби, и ще изтребим дори и наследника. И тъй, те ще угасят искрата, що ми още остава, за да не оставят на мъжа ми име и потомство по земното лице.
    8. И царят каза на жената: иди си спокойно вкъщи, аз ще дам заповед за тебе.
    9. Но жената текоянка каза на царя-върху мене, царю, мой господарю, да бъде вината и върху бащиния ми дом, а царят и престолът му са невинни.
    10. И царят каза: доведи ми оногова, който бъде против тебе, и той вече няма да те докосне.
    11. Тя каза: закълни се, царю, в Господа, твоя Бог, че не ще се умножат отмъстителите за кръв и не ще погубят сина ми. И царят каза: жив ми Господ! ни косъм от твоя син няма да падне на земята.
    12. И жената каза: позволи на рабинята си да каже още една дума на своя цар-господар.
    13. Той рече: говори. И жената каза: защо мислиш тъй против Божия народ? Царят, като каза тая дума, сам се обвини, задето не връща своя изгнаник.
    14. Ние ще умрем и ще станем като разляна на земята вода, която не може да се събере; но Бог не желае да погуби душата и се грижи да не отхвърли от Себе Си и отхвърления.
    15. И сега аз дойдох да кажа на царя, моя господар, тия думи, защото народът ме плаши; и твоята рабиня си каза: ще поговоря с царя, дали не ще постъпи той според думата на рабинята си;
    16. царят бездруго ще изслуша и ще избави рабинята си от ръката на ония, които искат да ме премахнат, заедно със сина ми, от Божието наследие.
    17. И твоята рабиня си каза: думата на моя господар-цар нека ми бъде утеха, защото моят господар-цар е като ангел Божий, и може да изслуша доброто и лошото. И Господ, Бог твой, ще бъде с тебе.
    18. Царят отговори и каза на жената: не крий от мене това, за което ще те попитам. И жената каза: говори, господарю мой, царю.
    19. И царят каза: във всичко това не е ли с тебе ръката на Иоава? Жената отговори и каза: да ти е жива душата, господарю мой, царю; от това, що каза моят господар цар, не може да има отклонение ни надясно, ни наляво; наистина, твоят раб Иоав ми заповяда и той вложи в устата на рабинята ти всички тия думи;
    20. твоят раб Иоав ме научи, да дам чрез притча такъв изглед на тая работа. Но моят господар (царят) е мъдър, както е мъдър Ангел Божий, та знае всичко, що е на земята.
    21. И царят каза на Иоава: ето, аз направих (според думата ти), иди, прочее, върни момъка Авесалома.
    22. Тогава Иоав падна ничком наземи и се поклони, и благослови царя, думайки: сега рабът ти знае, че е намерил благоволение пред твоите очи, господарю мой, царю, понеже царят постъпи според думата на своя раб.
    23. И стана Иоав, та отиде в Гесур и доведе Авесалома в Йерусалим.
    24. И царят каза: нека се върне в къщата си, но лицето ми да не вижда. И Авесалом отиде в къщата си, ала царското лице не видя.
    25. Между всички израилтяни нямаше такъв хубавец, като Авесалома, и толкова похваляван като него: от ходилото на нозете до върха на главата му у него нямаше недостатък.
    26. Когато острижеше косата си, а той я стрижеше всяка година, понеже му тежеше, - то космите от главата му тежаха двеста сикли според царската теглилка.
    27. И на Авесалома се родиха трима синове и една дъщеря, на име Тамар; тя беше жена хубавица (и стана жена на Ровоама, Соломонов син, и му роди Авия).
    28. И стоя Авесалом в Йерусалим две години, но царевото лице не видя.
    29. И Авесалом прати за Иоава, за да го проводи при царя; но той не рачи да дойде при него. Проводи и втори път, но той не рачи да дойде.
    30. И (Авесалом) каза на слугите си: виждате ли нивата на Иоава до моята? той има там ечемик; идете и я изгорете с огън. И Авесаломовите слуги изгориха с огън оная нива. (И дойдоха слугите на Иоава при него, раздраха дрехите си, и казаха: Авесаломовите слуги изгориха нивата ти с огън.)
    31. И стана Иоав, и отиде при Авесалома вкъщи и му каза: защо твоите слуги са изгорили нивата ми с огън?
    32. И Авесалом отговори на Иоава: ето, аз пращах за тебе и казах: дойди тука, и аз ще те проводя при царя да кажеш: защо съм дошъл от Гесур? По-добре щеше да бъде да останех там. Аз искам да видя лицето на царя. Ако пък съм виновен, убий ме.
    33. Иоав отиде при царя и му разказа това. Царят повика Авесалома. Той дойде при царя, (поклони му се) и падна ничком наземи пред царя. И царят целуна Авесалома.

     

    ГЛАВА 15


    1. След това Авесалом си набави колесници и коне и петдесет бързоходци.
    2. Авесалом ставаше сутрин рано, спираше се край пътя при портите и, кога някой имаше тъжба и отиваше при царя на съд, той го повикваше и питаше: от кой си град? И когато оня отговореше: от еди-кое си Израилево коляно е твоят раб, -
    3. тогава Авесалом му казваше: ето, твоето дело е добро и справедливо, ала при царя няма кой да те изслуша.
    4. И Авесалом още казваше: о, да бяха мене поставили съдия в тая земя! При мене би дохождал всеки, който има разправия и тъжба, и аз бих го съдил по правда.
    5. И кога се някой доближеше да му се поклони, той протегнеше ръка и го прегръщаше и целуваше.
    6. Тъй постъпваше Авесалом с всеки израилтянин, който дохождаше при царя да се съди, и се вмъкваше Авесалом в сърцата на израилтяните.
    7. След като изминаха четирийсет години от царуването на Давида, Авесалом каза на царя: да ида и да изпълня моя оброк, който бях дал Господу в Хеврон.
    8. Защото аз, твоят раб, когато живеех в Гесур, в Сирия, дадох оброк: ако Господ ме върне в Йерусалим, ще принеса жертва Господу.
    9. И царят му каза: иди смиром.И той стана и отиде в Хеврон.
    10. И Авесалом разпрати съгледници между всички Израилеви колена, като каза: кога чуете звук от тръба, казвайте: Авесалом се възцари в Хеврон.
    11. От Йерусалим отидоха с Авесалома двеста души, които беше поканил, и те отидоха простодушие, без да знаят, каква е работата.
    12. Във време на жертвоприношението, Авесалом прати, та повика гилонеца Ахитофела, Давидов съветник, от неговия град Гило. И скрои се силно съзаклятие, и народът се стичаше и се умножаваше около Авесалома.
    13. И дойде вестител при Давида и каза: сърцето на израилтяните се обърна към Авесалома.
    14. И каза Давид на всичките си слуги, които бяха при него в Йерусалим: ставайте да бягаме, защото за нас няма избава от Авесалома; бързайте да излезем, да ни не завари и залови, да ни не навлече зло и да не изтреби с меч града.
    15. И царските слуги казаха на царя: във всичко, що е угодно на господаря ни, царя, ние сме твои раби.
    16. И излезе царят и след него всичкият му дом пешком. Царят остави десет жени (свои) наложници да пазят къщата.
    17. И излезе царят и всичкият народ пешком, и се спряха при Бет-Мерхат.
    18. И всичките му слуги вървяха от двете му страни, и всички хелетейци, всички фелетейци и всички гетци - до шестстотин души, - които бяха дошли заедно с него от Гет, вървяха пред царя.
    19. И царят каза на гетеца Етея: защо си тръгнал и ти с нас? върни се и остани с оня цар, понеже си чужденец и си избягал от своята страна.
    20. Ти вчера си дошъл, а днес ще те карам да вървиш с нас ли? Аз отивам, където се случи; върни се и върни със себе си и братята си; (да ти стори Господ) милост и правда!
    21. И Етей отговори на царя и каза: жив Господ, и да живее моят господар, царят; дето и да бъде моят господар, царят, жив или мъртъв, там ще бъде и твоят раб.
    22. Тогава Давид каза на Етея: дойди, прочее, и върви с мене. И тръгна гетецът Етей и всичките му люде и всичките деца, които бяха с него.
    23. И цялата земя плака с висок глас. И всичкият народ преминаваше, и царят премина поток Кедрон; и тръгна целият народ (и царят) по пътя към пустинята.
    24. Ето, и (свещеник) Садок и заедно с него всички левити носеха ковчега на Божия завет от Ветара, и сложиха Божия ковчег; Авиатар пък стоеше на височината, докле целият народ излезе от града.
    25. И царят каза на Садока: върни Божия ковчег в града (и нека стои на мястото си). Ако намеря милост пред очите на Господа, Той ще ме върне и ще ми даде да видя него и неговото жилище.
    26. Ако пък Той каже тъй: "нямам към тебе благоволение", то ето ме: нека върши с мене, каквото Му бъде благоугодно.
    27. И каза още царят на свещеник Садока: виждаш ли, - върни се в града смиром заедно със сина си Ахимааса и с Авиатаровия син Ионатана, двамата ваши синове;
    28. виждате ли, аз ще се побавя по равнината в пустинята, докле ми пристигне известие от вас.
    29. Садок и Авиатар върнаха Божия ковчег в Йерусалим и останаха там.
    30. А Давид тръгна към Елеонската планина, вървеше и плачеше; главата му бе покрита, и той вървеше бос; и всички люде, които бяха с него, покриха всеки главата си, вървяха и плачеха.
    31. Обадиха на Давида и казаха: и Ахитофел е между съзаклятниците заедно с Авесалома. И каза Давид: Господи, (Боже мой!) осуети съвета на Ахитофела.
    32. Когато Давид възлезе навръх планината, дето се покланяше Богу, ето насреща му иде Хусий архитенец, Давидов приятел: дрехата му бе раздрана, и на главата му прах.
    33. И Давид му каза: ако дойдеш с мене, ще ми бъдеш тегота;
    34. но, ако се върнеш в града и кажеш на Авесалома: "царю, (братята ти минаха, и царят, баща ти, мина, и сега) аз съм твой слуга; (остави ме жив,) досега бях слуга на баща ти, а сега съм твой слуга", ти ще осуетиш за мене съвета на Ахитофела.
    35. Ето, там с тебе ще бъдат свещениците Садок и Авиатар, и всяка дума, която чуеш от дома на царя, обаждай на свещениците Садока и Авиатара.
    36. Заедно с тях там са и двамата им синове: Ахимаас, син Садоков, и Ионатан, син Авиатаров; по тях ми пращайте всяка вест, която чуете.
    37. И Хусий, Давидов приятел, отиде в града, а в това време Авесалом влизаше в Йерусалим.