Нд
2018-08-19
07:18
Търсене
Споделете
Social




Календар
«  Август 2018  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
  12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031
Архив
Анкета
Оценете този сайт
Всички анкети: 13
Реклама
Rang



Page Rank Check
Приятели
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz
  • Уеб директория

    Статистика

    Християнин


     

     



    Втора книга царства Глави 7,8,9

     

     

     

    Глави: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24

     

     

     

     

    ГЛАВА 7


    1. Когато царят живееше в своя дом, и Господ бе го успокоил от всичките му околни врагове,
    2. тогава царят каза на пророк Натана: ето, аз живея в кедров дом, а Божият ковчег стои под шатра.
    3. И Натан каза на царя: иди, върши всичко, що ти е на сърце, защото Господ е с тебе.
    4. Но в същата нощ биде слово Господне към Натана:
    5. иди, кажи на Моя раб Давида: тъй го вори Господ, ти ще Ми съградиш дом, за да живея в него,
    6. когато Аз не съм живял в дом, откак изведох синовете Израилеви из Египет, и доднес, но преминавах в шатра и в скиния?
    7. Където и да ходих с всички синове Израилеви, казах ли поне дума на някое от колената, на което съм възлагал да пасе Моя народ Израиля: защо Ми не съгради те кедров дом?
    8. И сега кажи тъй на Моя раб Давида тъй говори Господ Саваот: Аз те взех от овчето стадо, за да бъдеш вожд на Моя на род Израиля;
    9. и вредом бях с тебе, където и да отиваше, изтребих пред лицето ти всички твои врагове, и възвеличих името ти, както името на великите люде на земята.
    10. И Аз ще отредя място за Моя народ, за Израиля, ще го утвърдя, и той спо койно ще живее на мястото си и няма вече да се безпокои, и нечестиви люде няма вече да го притесняват, както по-преди,
    11. от онова време, когато Аз отредих съдии над Моя народ Израиля, и Аз ще те успокоя от всичките ти врагове. И Господ ти възвестява, че Той ще ти въздигне дом.
    12. А кога се навършат твоите дни, и ти починеш при отците си, Аз ще въздигна след тебе твоето семе, което ще произлезе от твоите чресла, и ще закрепя царството му.
    13. Той ще съгради дом на името Ми, и Аз ще утвърдя престола на царството му довека.
    14. Аз ще му бъда баща, и той ще Ми бъде син; и ако съгреши, ще го накажа с тояга на мъже и с удари на синове човешки;
    15. ала милостта Си няма да дигна от него, както я дигнах от Саула, когото Аз отхвърлих пред лицето ти.
    16. И ще бъде непоколебим твоят дом и твоето царство довека пред лицето Ми, и престолът ти ще пребъде довека.
    17. Всички тия думи и цялото това видение Натан разказа на Давида.
    18. И отиде цар Давид, застана пред лицето на Господа, и каза: кой съм аз, Госпо ди (мой). Господи, и що е домът ми, та тол кова ме възвеличи!
    19. И това дори се показа малко в Твоите очи. Господи мой. Господи; но Ти възвести още за дома на Твоя раб далечна бъднина. Това е вече по човешки, Господи мой, Господи!
    20. Какво още може да Ти каже Давид? Ти познаваш Твоя раб. Господи мой. Господи!
    21. Ти вършиш това заради думата Си и по сърцето Си, като откриваш на Своя раб всичко това велико нещо.
    22. По всичко си велик Ти, Господи мой, Господи, защото няма подобен на Тебе и няма бог, освен Тебе, по всичко, що сме слушали с ушите си.
    23. И кой е подобен на Твоя народ Израиля, едничък на земята народ, за който е идвал Бог да Си го придобие за народ, да прослави името Си и да извърши велико и страшно пред Твоя народ, който Си Ти придоби от египтяни, като прогони народите и боговете им?
    24. И Ти утвърди за Себе Си Твоя народ Израиля като Свой собствен народ довека, и Ти, Господи, стана негов Бог.
    25. И сега. Господи Боже, утвърди довека думата, която си изрекъл за Твоя раб и за дома му, и изпълни, каквото си изрекъл.
    26. И да се възвеличи името Ти довека, та да казват: Господ Саваот е Бог над Израиля. И домът на Твоя раб Давида да бъде твърд пред Твоето лице.
    27. Понеже Ти, Господи Саваоте, Боже Израилев, откри на Твоя раб, думайки: "ще ти въздигна дом", Твоят раб приготви сърцето си да Ти се моли с тая молитва.
    28. И тъй. Господи мой. Господи! Ти си Бог, и Твоите думи са неизменни, и Ти възвести на Твоя раб такова добро.
    29. И сега почни и благослови дома на Твоя раб, та той да бъде вечно пред Твоето лице, защото Ти, Господи мой, Господи, си възвестил това, и с Твоя благословия домът на Твоя раб ще стане благословен (за Да бъде пред Тебе) довека.

     

    ГЛАВА 8


    1. След това Давид порази филистимци и ги покори; и отне Давид Метег-Гаама от ръцете на филистимци.
    2. Порази и моавци и ги измери с връв, като ги простря на земята ; и отмери две върви за убиване, една връв за оставяне живи. И станаха моавци на Давида роби, плащащи данък.
    3. Давид порази Адраазара, сина на сувския цар Рехова, когато тоя отиваше да възстанови властта си при реката (Ефрат);
    4. и взе Давид от него хиляда и седемстотин конници и двайсет хиляди пешаци; и преряза Давид жилите на всички колеснични коне, като (си) остави от тях за сто колесници.
    5. Дойдоха сирийци от Дамаск да помогнат на сувския цар Адраазара; но Давид порази двайсет и две хиляди сирийци.
    6. И Давид постави стража в Сирия Дамаска, и сирийците станаха на Давида роби, плащащи данък. И Господ пазеше Давида навред, където да отидеше той.
    7. След това Давид взе златните щитове, които носеха Адраазаровите роби, и ги донесе в Йерусалим. (Тях отпосле взе египетският цар Сусаким, когато нападна Йерусалим, в дните на Соломоновия син Ровоама.)
    8. А от Бет и Берот, Адраазарови градове, цар Давид взе твърде много мед (от която Соломон направи медно море, стълбове, умивалници и всички съдове).
    9. И иматският цар Тоа чу, че Давид поразил цялата Адраазарова войска,
    10. и Тоа прати сина си Иорама при цар Давида да го поздрави и да му благодари, задето е воювал с Адраазара и го е поразил; понеже Адраазар воюваше с Тоа. А в ръце Иорам имаше сребърни, златни и медни съдове.
    11. Цар Давид посвети и тях на Господа, заедно със среброто и златото, което посвети от онова, що бе отнел от всички народи, които бе покорил:
    12. от сирийци, моавци, амонитци, филистимци и амаликитци, и от онова, що бе отнето от Адраазара, сина на сувския цар Рехова.
    13. И Давид си спечели име, като се връщаше от поражението на осемнайсет хиляди сирийци в Солна долина.
    14. И постави стражи в Идумея; постави стражи по цяла Идумея, и всички идумейци станаха на Давида роби. И Господ пазеше Давида, където и да отидеше той.
    15. И царува Давид над всички израилтяни, и съдеше и раздаваше правда на целия си народ.
    16. А Иоав, син Саруев, беше началник над войската; и Иосафат, син Ахилудов, беше летописец,
    17. Садок, син Ахитувов, и Ахимелех, син Авиатаров, бяха свещеници; Сераия беше писар;
    18. и Ванея, син Иодаев, беше началник над хелетейци и фелетейци, а Давидовите синове бяха първи при двора.

     

    ГЛАВА 9


    1. И каза Давид: не е ли останал още някой от Сауловия дом? Аз бих му сторил милост заради Ионатана.
    2. В Сауловия дом имаше един слуга, на име Сива; повикаха го при Давида, и царят го попита: ти ли си Сива? Оня отговори: аз, твоят раб.
    3. И царят каза: няма ли още някой от Сауловия дом? Бих му сторил милост Божия. И Сива отговори на царя: има един Ионатанов син, който е хром.
    4. И царят го попита: де е той? Сива отговори на царя: ето, той е в къщата на Махира, Амиелов син, в Лодевар.
    5. И цар Давид прати, та го взеха от къщата на Махира, Амиелов син, от Лодевар.
    6. И Мемфивостей, син на Ионатана, Саулов син, дойде при Давида, падна ничком и се поклони (на царя). И каза Давид: Мемфивостее! Тоя отговори: ето, твоя раб.
    7. И каза му Давид: не бой се; аз ще ти сторя милост заради баща ти Ионатана и ще ти върна всичките ниви на дяда ти Саула, и всякога ще ядеш хляб на моята трапеза.
    8. Поклони се (Мемфивостей) и каза: какво е твоят раб, та погледна милостно на такова мъртво псе като мене?
    9. И царят повика Сива, Сауловия слуга, и му каза: всичко, що принадлежеше на Саула и на целия му дом, давам на сина на твоя господар;
    10. обработвай прочее за него земята, ти, твоите синове и твоите слуги, и донасяй плодовете й, за да има синът на господаря ти хляб за прехрана; а Мемфивостей, синът на господаря ти, всякога ще яде на моята трапеза. Сива имаше петнайсет синове и двайсет слуги.
    11. И каза Сива на царя: всичко, що заповядва моят господар-цар на своя раб, рабът ти ще извърши. Мемфивостей ядеше на трапезата (Давидова) като един от царските синове.
    12. Мемфивостей имаше малолетен син на име Миха. Всички, които живееха в къщата на Сива, бяха на Мемфивостея слуги.
    13. И Мемфивостей живееше в Йерусалим, понеже всякога ядеше на царската трапеза. Той беше хром с двете си нозе.