Ср
2019-07-24
02:23
Търсене
Споделете
Social




Календар
«  Юли 2019  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Архив
Анкета
Оценете този сайт
Всички анкети: 13
Реклама
Rang



Page Rank Check
Приятели
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz
  • Уеб директория

    Статистика

    Християнин


     

     



    Втора книга царства Глави 1,2,3

     

     

     

    Глави: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24

     

     

     

     

    ГЛАВА 1


    1. Подир Сауловата смърт, когато Давид се върна след разбиването на амаликитци и престоя в Секелаг два дни,
    2. ето, на третия ден дохожда човек от Сауловия стан: дрехите му разкъсани и по главата му прах. Щом дойде при Давида, падна на земята и (му) се поклони.
    3. И Давид го попита: откъде идеш? Той отговори: избягах от израилския стан.
    4. Давид пак го попита: какво етана? разкажи ми. И той отговори: народът се разбяга от битката, и много народ падна и измря; умряха и Саул и син му Ионатан.
    5. Давид каза на момъка, който му разказваше: отде знаеш, че Саул и син му Ионатан са умрели?
    6. И момъкът, който му разказваше, рече: аз случайно отидох на Гелвуйската планина, и ето, Саул падна върху копието си, а колесниците и конниците го настигнаха.
    7. Тогава той се озърна назад и, като ме видя, повика ме.
    8. И аз казах: ето ме. Той ме попита: кой си ти? Аз му отговорих: аз съм амаликитец.
    9. Тогава той ми рече: дойди при мене и ме убий, защото смъртна тъга ме е обзела, но душата ми е все още в мене.
    10. И аз се приближих до него и го убих, понеже знаех, че той не ще остане жив подир падането си; и взех царския венец, който беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, и ги донесох тук на господаря си.
    11. Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра, така също и всички люде, които бяха с него, (раздраха дрехите си,)
    12. и ридаха и плакаха, и постиха до вечерта за Саула и за сина му Ионатана, и за народа Господен, и за дома Израилев, задето бяха загинали от меч.
    13. И Давид попита момъка, който му разказваше: ти отде си? И той му отговори: аз съм син на един пришълец амаликитец.
    14. Тогава Давид му каза: как се не побоя да дигнеш ръка, за да убиеш помазаника Господен?
    15. И Давид повика едного от момците и му каза: дойди и убий го. И оня го уби, и той умря.
    16. И Давид му каза: твоята кръв да бъде върху главата ти, понеже твоите уста свидетелствуваха против тебе, когато казваше: убих помазаника Господен.
    17. И Давид оплака Саула и сина му Ионатана с тая плачевна песен,
    18. като заповяда синовете Иудини да научат на лък, както е написано в книгата на праведния, и каза:
    19. Твоята красота, о Израилю, е погубена върху твоите височини! Как паднаха силните!
    20. Не разказвайте в Гет, не разгласяйте по улиците на Аскалон, да се не радват дъщерите филистимски, да не тържествуват дъщерите на необрязаните!
    21. Планини Гелвуйски! (да не пада) на вас ни роса, ни дъжд, нито да има по сас полета с плодове, защото там е захвърлен щитът на силните, щитът на Саула, като да не беше той с елей помазан.
    22. Без кръв от ранени, без тлъстина от силни, лъкът Ионатанов не се е връщал назад, нито мечът Саулов се е връщал празен.
    23. Саул и Ионатан, обични и сговорни през живота си, не се разделиха и в смъртта си; те бяха по-бързи от орли, по-силни от лъвове.
    24. Дъщери израилски! плачете за Саула, който ви обличаше в багреница с украшения и китеше със златни накити дрехите ви.
    25. Как паднаха силните в боя! Загина Ионатан върху твоите височини.
    26. Жалея за тебе, брате Ионатане; ти ми беше много драг; твоята любов за мене беше по-горе от женска любов.
    27. Как паднаха силните, как загина бойното оръжие!

     

    ГЛАВА 2


    1. След това Давид попита Господа, думайки: да отида ли в някой от Иудините градове? И Господ му каза: иди. Давид пак попита: къде да ида? И Той му рече: в Хеврон.
    2. И Давид отиде там с двете си жени: изреелката Ахиноама и кармелитката Авигея, бивша Навалова жена.
    3. Давид заведе и людете, които бяха с него, всекиго с челядта му, и се заселиха в град Хеврон.
    4. И дойдоха мъжете Иудини и там помазаха Давида за цар над Иудиния дом. И обадиха на Давида, че жителите от Иавис Галаадски погребали Саула.
    5. И Давид прати пратеници до жителите на Иавис Галаадски да им кажат: благословени да сте пред Господа, задето сте сторили тая милост на господаря си Саула (помазаника Господен), и сте го погребали (и сина му Ионатана);
    6. и сега нека Господ ви възнагради с милост и истина; и аз ще ви сторя добро, задето сте направили това;
    7. сега нека се укрепят ръцете ви и бъдете храбри, защото господарят ви Саул умря, и домът Иудин помаза мене за цар над себе си.
    8. Но Авенир, Ниров син и началник над Сауловата войска, взе Иевостея, Сауловия син, заведе го в Маханаим,
    9. и го направи цар над Галаад, Ашур и Изреел, над Ефрема и Вениамина и над цял Израил.
    10. Иевостей, Сауловият син, беше на четирийсет години, когато се възцари над Израиля, и царува две години. Само Иудиният дом остана с Давида.
    11. Всичкото време, през което Давид царува в Хеврон над Иудиния дом, беше седем години и шест месеци.
    12. И отиде Авенир, Нировият син, и слугите на Сауловия син Иевостея, от Маханаим в Гаваон.
    13. Излезе и Иоав, син Саруев, с Давидовите слуги и се срещнаха при Гаваонския водоем, и застанаха едните на едната страна на водоема, а другите - на другата страна на водоема.
    14. И Авенир каза на Иоава: нека станат момците и се поборят пред нас. И Иоав рече: нека станат.
    15. И станаха, та отидоха дванайсет вениаминци от страна на Иевостея, Сауловия син, и дванайсет Давидови слуги.
    16. Те се хванаха един другиго за главите, забиха един другиму меч в хълбока и паднаха заедно. И това място биде наречено Хелкат-Хацурим, което е в Гаваон.
    17. И в оня ден стана много жестоко сражение, и Авенир с израилските люде биде поразен от Давидовите слуги.
    18. Там бяха тримата синове на Саруя: Иоав, Авеса и Асаил. А Асаил беше с леки нозе, като сърна в полето.
    19. Асаил погна Авенира и го гони, без да се отбива ни надясно, ни наляво от стъпките на Авенира.
    20. Авенир се озърна назад и каза: ти ли си, АсаилеРТой отговори: аз съм.
    21. И Авенир му каза: отбий се надясно или наляво, избери си едного от момците и вземи си неговото оръжие. Но Асаил не рачи да го остави.
    22. И Авенир повторно каза на Асаила: остави ме, да те не поваля на земята; с какво лице тогава ще се явя пред брата ти Иоава?
    23. (И бива ли това? Върни се при брата си Иоава.) Но оня не рачи да отстъпи. Тогава Авенир обърна копието и го прободе в корема; копието премина през него, и той падна там и умря на мястото. Всички, които минаваха през онова място, дето бе паднал и умрял Асаил, се спираха.
    24. Иоав и Авеса гониха Авенира. Слънцето бе вече залязло, когато стигнаха до хълм Ама, срещу Гиах, на пътя за Гаваонската пустиня.
    25. И вениаминци се събраха около Авенира и съставиха войска и застанаха навръх един хълм.
    26. И Авенир извика към Иоава и каза: вечно ли меч ще изтребва? Или не знаеш, че сетнините ще бъдат горчиви? И кога ще кажеш на людете си да престанат да гонят братята си?
    27. И Иоав рече: жив Бог! ако ти не бе говорил инак, още тая заран людете щяха да престанат да гонят братята си.
    28. И Иоав затръби с тръба, и целият народ се спря, и не гониха вече израилтяните; битката престана.
    29. Авенир пък и людете му вървяха през равнината цялата оная нощ, преминаха Йордан, минаха през цял Битрон и стигнаха в Маханаим.
    30. Върна се и Иоав от гонитбата на Авенира и събра всичкия народ, и от Давидовите слуги, освен Асаила, липсваха деветнайсет души.
    31. А Давидовите слуги поразиха вениаминци и Авенировите люде, от които паднаха триста и шейсет души.
    32. И взеха Асаила и го погребаха във Витлеем, в бащиния му гроб. А Иоав с людете си вървя цяла нощ и призори стигна в Хеврон.

     

    ГЛАВА 3


    1. Разпрата между Сауловия дом и Давидовия дом трая дълго. Давид все повече се усилваше, а Сауловият дом все повече отслабваше.
    2. На Давида се родиха синове (шест) в Хеврон. Първороден му беше Амнон от изреелката Ахиноама,
    3. а втори (син) му беше Далуйа от кармелитката Авигея, бивша Навалова жена; трети - Авесалом, син на Мааха, дъщеря на Талмая, гесурския цар;
    4. четвърти - Адония, син от Агита; пети - Сафатия, син от Авитала;
    5. шести - Иетераам от Егла, Давидова жена. Те се родиха на Давида в Хеврон.
    6. Докле траеше разпрата между Сауловия дом и Давидовия дом, Авенир поддържаше Сауловия дом.
    7. Саул имаше наложница, по име Рицпа, дъщеря на Айя. (И Авенир влезе при нея.) И каза (Иевостей) на Авенира: защо влезе при бащината ми наложница?
    8. Авенир страшно се разсърди от думите на Иевостея и каза: нима аз съм песя глава? Аз днес сторих милост към дома на баща ти Саула, към братята му и приятелите му против Иуда, и не те предадох в ръцете на Давида, а ти сега заради една жена търсиш в мене грях.
    9. Нека Бог стори това и това на Авенира и още повече да стори! Както Господ се кле на Давида, тъй и ще сторя (днес) за него:
    10. ще отнема царството от Сауловия дом и ще поставя Давидовия престол над Израиля и над Иуда, от Дан до Вирсавия.
    11. И Иевостей не можа да отвърне на Авенира, понеже се боеше от него.
    12. И Авенир прати от своя страна пратеници до Давида (в Хеврон, дето се намерваше,) да кажат: чия е тая земя? да кажат още: сключи с мене съюз, и ръката ми ще бъде с тебе, за да обърна към тебе целия израилски народ.
    13. И (Давид) каза: добре, ще сключа с тебе съюз, само за едно те моля, именно - ти няма да видиш лицето ми, ако не доведеш със себе си Мелхола, Сауловата дъщеря, когато дойдеш да се видиш с мене.
    14. И Давид прати пратеници до Иевостея, Саулов син, да кажат: върни жена ми Мелхола, която аз придобих за сто филистимски краеобрязъци.
    15. Тогава Иевостей прати, та я взе от мъжа й Фалтия, Лаишев син.
    16. С нея тръгна и мъж й и с плач я придружи до Бахурим; но Авенир му каза. върни се. И той се върна.
    17. И Авенир се обърна към старейшините Израилеви, думайки: и вчера и завчера вие искахте Давид да ви бъде цар;
    18. направете това сега, защото Господ е казал на Давида: чрез ръката на Моя раб Давида ще спася народа Си Израиля от ръката на филистимци и от ръката на всичките му врагове.
    19. Същото говори Авенир и на вениаминци. И отиде Авенир в Хеврон, за да обади на Давида всичко, що желаеха Израил и целият Вениаминов дом.
    20. Авенир дойде при Давида в Хеврон и заедно с него двайсет мъже, и Давид даде угощение на Авенира и на людете, що бяха с него.
    21. И Авенир каза на Давида: ще стана и ще ида да събера около господаря си царя целия израилски народ, и те ще встъпят в завет с тебе, и ти ще царуваш над всички, както желае душата ти. И Давид отпусна Авенира, и той си отиде смиром.
    22. И ето. Давидовите слуги заедно с Иоава се завърнаха от похода и донесоха със себе си голяма плячка; но Авенира го нямаше вече при Давида в Хеврон, защото Давид го беше отпратил, и той си бе отишъл смиром.
    23. Когато Иоав и цялата войска, която бе ходила с него, дойдоха, разказаха на Иоава: дохожда Авенир, Нировият син, при царя, и той го отпрати, и оня си отиде смиром.
    24. И Иоав дойде при царя и каза: какво си направил? Ето, Авенир дохождал при тебе, защо си го отпратил, и той си е отишъл?
    25. Ти знаеш Авенира, Нировия син: той е дохождал да те излъже, да узнае, къде влизаш и излизаш, и да разузнае всичко, що вършиш.
    26. Иоав излезе от Давида и прати бързоходци след Авенира; и те го върнаха от кладенеца Сира, без да знае Давид.
    27. Когато Авенир се върна в Хеврон, Иоав го отведе навътре от вратата, уж да говори с него тайно, и там го прободе в корема. И Авенир умря за кръвта на Асаила, Иоавовия брат.
    28. Отпосле, като чу Давид за това, каза: не съм виновен аз и царството ми пред Господа вовеки за кръвта на Авенира, Нировия син;
    29. нека тя падне върху главата на Иоава и върху целия му бащин дом; нека в дома на Иоава има винаги човек със семетечение, или прокажен, или който се подпира на тояга, или който пада от меч, или който се нуждае за хляб.
    30. А Иоав и брат му Авеса убиха Авенира, задето той уби брата им Асаила в битката при Гаваон.
    31. И Давид каза на Иоава и на всички люде, които бяха с него: раздерете дрехите си и се облечете във вретища и оплаквайте Авенира. И цар Давид вървя след носилото му.
    32. Когато погребаха Авенира в Хев рон, царят плака с висок глас над Авенировия гроб; плака и целият народ.
    33. И царят оплака Авенира, нареждайки: нима като един невредник трябваше да умре Авенир?
    34. ръцете ти не бяха свързани, нозете ти не бяха оковани; и ти падна, както падат от разбойници. И целият народ начена още повече да го оплаква.
    35. И целият народ дойде да предложи на Давида хляб, докле още не бе мръкнало, но Давид се закле, думайки: нека Бог ми стори това и това и още повече да ми стори, ако вкуся хляб или друго нещо до залез-слънце.
    36. И целият народ узна това, и това му се понрави, и всичко, що вършеше царят, нравеше се на целия народ.
    37. И оня ден целият народ и всички израилтяни узнаха, че убийството на Авенира, Нировия син, не бе излязло от царя.
    38. И царят каза на слугите си: знаете ли, че днес един вожд и велик мъж падна у Израиля?
    39. Аз сега съм още слаб, ако и да съм помазан за цар, а тия люде, Саруевите синове, са по-силни от мене; ала на оногова, който върши зло. Господ да възвърне според злобата му.