1. След Авимелеха издигна се да избави Израиля Тола, син на Туя, син Додов, от Исахарово коляно. Той живееше в Шамир, на Ефремова планина.
2. Той беше съдия над Израиля двайсет и три години, и умря, и биде погребан в Шамир.
3. След него се издигна Иаир от Галаад, който беше съдия над Израиля двайсет и две години.
4. Той имаше трийсет (и два) сина, които яздеха на трийсет (и две) ослета, и те имаха трийсет (и два) града, които и доднес се наричат Иаирови селища, що са в Галаадската земя.
5. И умря Иаир и биде погребан в Камон.
6. Израилевите синове продължаваха да правят зло пред очите на Господа и служеха на разни Вааловци и Астарти, и на боговете арамейски, и на боговете сидонски, и на боговете моавски, и на боговете амонитски, и на боговете филистимски, а Господа оставиха и Му не служеха.
7. И разпали се гневът на Господа против Израиля, и Той ги предаде в ръцете на филистимци и в ръцете на амонитци;
8. оттогава те притесняваха и мъчеха Израилевите синове осемнайсет години наред, всички Израилеви синове отвъд Йордан в Аморейската земя, която е в Галаад.
9. Най-сетне амонитци преминаха Йордан, за да воюват с Иуда и Вениамина и с дома Ефремов. И синовете Израилеви бидоха много притеснени.
10. И викнаха синовете Израилеви към Господа и казаха: съгрешихме пред Тебе, защото оставихме нашия Бог и служихме на Вааловци.
11. И Господ рече на Израилевите синове: не угнетяваха ли ви египтяни и амо-рейци, амонитци и филистимци,
12. сидонци, амаликитци и моавци, и когато викнехте към Мене, не избавях ли ви от ръцете им?
13. а вие Ме оставихте и почнахте да служите на други богове; затова няма вече да ви избавям;
14. идете, викайте към боговете, които сте избрали, нека те ви избавят в това усилно за вас време.
15. Тогава синовете Израилеви рекоха Господу: съгрешихме; прави с нас всичко, що Ти е угодно, само ни избави сега.
16. И отхвърлиха от себе си чуждите богове и почнаха да служат (само) на Господа. И не изтърпя душата Му страданията Израилеви.
17. Амонитци се събраха и разположиха стан в Галаад; събраха се тъй също Израилевите синове и разположиха стан в Масифа.
18. Народът и началниците Галаадски си казаха един другиму: който почне война против амонитци, той ще бъде началник на всички галаадски жители.

ГЛАВА 11

1.Галаадецът Иефтай беше човек храбър; той беше син на блудница; Иефтай бе роден от Галаада.
2. И жената на Галаада му роди синове. Когато пораснаха синовете на жената, те изпъдиха Иефтая, като му казаха: ти не си наследник в бащиния ни дом, защото си син на друга жена.
3. Тогава Иефтай побягна от братята си и живя в земя Тов; и при Иефтая се събраха безделници и ходеха с него.
4. След няколко време амонитци излязоха на война против Израиля.
5. Във време на войната на амонитци с израилтяните дойдоха галаадските старей-шини да вземат Иефтая от земя Тов,
6. и казаха на Иефтая: дойди, стани ни воевода, и ще се бием с амонитци.
7. Иефтай рече на галаадеките старей-шини: нали ме намразихте и изпъдихте из бащиния ми дом? Защо сте дошли при мене сега, когато сте в беда?
8. Галаадските старейшини отговориха на Иефтая: затова дойдохме сега при тебе, за да дойдеш с нас и да се биеш с амонитци и да бъдеш у нас началник на всички жители галаадски.
9. И Иефтай рече на галаадските старейшини: ако ме върнете, за да се бия с амонитци, и Господ ми ги предаде, - ще остана ли у вас началник?
10. Галаадските старейшини отговориха на Иефтая: Господ да бъде свидетел между нас, че ще сторим според думата ти!
11. След това Иефтай отиде с галаадските старейшини, и народът го постави за свой началник и воевода, и Иефтай изрече в Масифа всички свои думи пред лицето на Господа.
12. Иефтай изпрати пратеници при амонитския цар да кажат: какво искаш от мене, та си дошъл при мене да воюваш в земята ми?
13. Амонитският цар каза на Иефтаевите пратеници: когато Израил идеше от Египет, завзе земята ми от Арнон до Иавок и Йордан; затова върни ми я смиром (и аз ще отстъпя).
14. (И върнаха се пратениците при Иефтая.) Иефтай още веднъж изпрати пратеници при амонитския цар
15. да му кажат: тъй говори Иефтай: Израил не е завзимал земята Моавска и земята Амонитска;
16. защото, когато идеше из Египет, Израил отиде в пустинята при Червено море и дойде в Кадес;
17. оттам Израил прати пратеници при едомския цар да кажат: "позволи ми да мина през земята ти"; но едомският цар не склони; и при моавския цар праща, но и той се не съгласи; затова Израил остана в Кадес.
18. И тръгна през пустинята, заобиколи земята Едомска и земята Моавска, и дойде до източната граница на Моавската земя, и се разположи на стан отвъд Арнон; но не влиза в пределите Моавски, понеже Арнон е граница на Моав.
19. И изпрати Израил пратеници при Сихона, цар аморейски, цар есевонски, комуто Израил каза: позволи ни да минем през твоята земя за нашето място.
20. Но Сихон се не съгласи да пропусне Израиля през пределите си, и събра Сихон целия си народ, разположи се на стан в Иаац и се удари с Израиля.
21. И Господ, Бог Израилев, предаде Сихона и целия му народ в ръцете на Израиля, и той ги изби; и завладя Израил цялата земя на Аморея, който живееше в оная земя;
22. и те завладяха всички предели на Аморея от Арнон до Иавок и от пустинята до Йордан.
23. И тъй, Господ, Бог Израилев, прогони Аморея пред народа Си Израиля, а ти искаш да я завладееш?
24. Не владееш ли ти това, което ти е дал Хамос, твоят бог? И ние владеем всичко онова, което ни е дал за наследие Господ, Бог наш.
25. Нима ти си по-добър от Валака, Сепфоров син, цар моавски? Карал ли се е той с Израиля или воювал ли е с тях?
26. Израил живее вече триста години в .Есевон и в подчинените нему градове, в Ароер и в подчинените нему градове, и във всички градове, които са близо до Арнон; защо през това време не (ги) отнехте?
27. Аз не съм виновен пред тебе, и ти ми правиш зло, като си излязъл на война против мене. Господ Съдия да бъде съдия между синовете Израилеви и амонитци!
28. Но амонитският цар не послуша думите на Иефтая, които той прати до него.
29. И върху Иефтая беше Дух Господен, и той премина Галаад и Манасия, премина Масифа Галаадска, и от Масифа Галаадска отиде при амонитци.
30. И даде Иефтай оброк на Господа, като каза: ако предадеш амонитци в ръцете ми,
31. то като се върна с мир от амонитци, каквото излезе насреща ми от вратата на дома ми, ще бъде за Господа, и ще го принеса всесъжение.
32. И отиде Иефтай при амонитци, за да се срази с тях, и Господ ги предаде в ръцете му;
33. и им нанесе твърде голямо поражение, от Ароер до Минит, в двайсет града, и до Авел-Карамим, и се смириха амонитци пред синовете Израилеви.
34. И дойде Иефтай в Масифа, в дома си, и ето, дъщеря му излиза насреща му с тимпани и хора: тя му беше едничка; той нямаше още ни син, ни дъщеря.
35. Щом я видя, разкъса дрехата си и каза: ах, дъще моя! ти ме съсипа: и ти си между ония, които нарушиха покоя ми! Аз отворих (за тебе) устата си пред Господа и не мога да се отрека.
36. Тя му каза: татко! ти си отворил устата си пред Господа - прави с мене това, което са произнесли устата ти, щом като Господ е отмъстил чрез тебе на твоите врагове амонитци.
37. И каза на баща си: направи ми само ето що: пусни ме за два месеца; аз ще отида, ще се възкача на планините и ще оплача моминството си с моите дружки.
38. Той каза: иди. И я пусна за два месеца. Тя отиде с дружките си и оплаква моминството си в планините.
39. След два месеца тя се върна при баща си, и той извърши над нея оброка си, що даде, и тя не позна мъж. И стана обичай у Израиля,
40. щото всяка година дъщерите Израилеви да отиват и оплакват дъщерята на га-лаадеца Иефтая, четири дена всяка година.

ГЛАВА 12

1. Ефремци се събраха, дойдоха в Севина и казаха на Иефтая: защо ти ходи да воюваш с амонитци, а нас не повика със себе си? Ние ще изгорим с огън дома ти заедно с тебе.
2. Иефтай им каза: аз и народът ми имахме с амонитци силна свада: аз ви виках, но вие не ме избавихте от ръцете им;
3. като видях, че вие няма да ме избавите, изложих живота си на опасност и отидох против амонитци, и Господ ги предаде в ръцете ми; защо сте дошли сега да воювате с мене?
4. Тогава Иефтай събра всички галаадски жители и се удари с ефремци, и жителите галаадски избиха ефремци, думайки: вие сте бежанци Ефремови, а Галаад е посред Ефрема и посред Манасия.
5. И галаадци завзеха брода през Йордан от ефремци, и когато някой от оцелелите ефремци кажеше: "позволете ми да премина", жителите галаадски му казваха: не си ли ти ефремец? Той казваше: "не".
6. Те му казваха: "речи шиболет", а той казваше: "сиболет", и не можеше иначе да изговори. Тогава те го взимаха и заколваха при брода през Йордан. И в това време от ефремци паднаха четирийсет и две хиляди.
7. Иефтай беше съдия над Израиля шест години, и умря галаадецът Иефтай, и биде погребан в един от галаадските градове.
8. След него беше съдия над Израиля Есевон от Витлеем.
9. Той имаше трийсет сина, и трийсет дъщери отпусна из дома (омъжени), а трийсет дъщери взе отвън за синовете си, и беше съдия над Израиля седем години.
10. Есевон умря и биде погребан във Витлеем.
11. След него беше съдия над Израиля завулонецът Елон и съди Израиля десет години.
12. И умря завулонецът Елон и биде погребан в Айалон, в Завулоновата земя.
13. След него беше съдия над Израиля Авдон, син на пиратонеца Хилела.
14. Той имаше четирийсет сина и трийсет внука, които яздеха на седемдесет осле-та; той съди Израиля осем години.
15. И умря Авдон, син на пиратонеца Хилела, и биде погребан в Пиратон, в земята Ефремова, в планината Амаликова.