Алилуия

1. Славете Господа, защото е благ, защото Неговата милост е вечна.
2. Кой ще изкаже могъществото на Господа, кой ще възвести всичката Му хвала?
3. Блажени, които пазят закона и вършат правда във всяко време.
4. Спомни си за мене. Господи, в благоволението Си към Твоя народ; посети ме с Твоето спасение,
5. за да видя благоденствието на Твоите избраници, да се веселя с веселието на Твоя народ, да се хваля с Твоето наследие.
6. Съгрешихме ние с бащите си, сторихме беззаконие, извършихме неправда.
7. Нашите бащи в Египет не разбраха Твоите чудеса, не помнеха многото Твои милости и се разбунтуваха при морето, при Червено море.
8. Но Той ги спаси заради името Си, за да покаже Своето могъщество.
9. Сърдито извика на Червено море, и то пресъхна; и ги преведе по бездните като по сухо,
10. и ги спаси от ръката на ненавистника и ги избави от ръката на врага.
11. Водите покриха техните врагове: не остана ни един от тях.
12. И те повярваха на думите Му (и) изпяха Нему хвала.
13. Но скоро забравиха делата Му, не Дочакаха Неговото решение;
14. увлякоха се от похотливост в пустинята, и изкусиха Бога в необитаемата местност.
15. И Той изпълни тяхното искане, но прати язва на душите им.
16. И в стана завидяха на Моисея и Аарона, светия Господен.
17. Разтвори се земята, погълна Датача и покри сбирщината Авиронова.
18. И пламна огън в тяхното сборище, пламък изгори нечестивците.
19. Направиха телец на Хорив и се поклониха на истукана;
20. и замениха своята слава с образ на вол, който яде трева.
21. Забравиха Бога, своя Спасител, Който извърши велики дела в Египет,
22. дивни в Хамовата земя, страшни при Червено море.
23. И щеше да ги изтреби, ако Мойсей, Неговият избраник, не бе застанал пред Него в пролома, да отклони яростта Му, та да (ги) не погуби.
24. И те презряха желаната земя, не вярваха на словото Му;
25. и роптаеха в шатрите си, не слуша гласа Господен.
26. И Той дигна ръка против тях, за да ги повали в пустинята,
27. да повали тяхното племе пред народите и да ги разпилее по земите.
28. Те се прилепиха към Ваалфегора и ядоха жертви, принасяни на бездушните,
29. и дразнеха Бога с делата си, и на тях нападна язва.
30. Но стана Финеес и произведе съд, и язвата престана.
31. И това му се сметна за праведност в род и род довеки.
32. И разгневиха Бога при водите на Мерива, и Мойсей пострада заради тях,
33. защото те огорчиха духа му, и той сгреши с устата си.
34. Не изтребиха народите, за които им бе казал Господ,
35. но се смесиха с езичниците и се научиха на техните дела;
36. служиха на техните истукани, конто бяха примка за тях,
37. и принасяха синовете си и дъщерите си жертва на бесовете;
38. проливаха невинна кръв, кръвта на синовете си и дъщерите си, които принасяха жертва на ханаанските идоли, и земята се оскверни с кръв;
39. оскверняваха се с делата си, блудствуваха с постъпките си.
40. И разпали се гневът на Господа против Неговия народ, погнуси се Той от Своето наследие
41. и ги предаде в ръцете на езичниците, и ония, които ги мразеха, почнаха да ги владеят.
42. Враговете им ги притесняваха, и те се смиряваха под тяхната ръка.
43. Много пъти Той ги избавяше, но те (Го) сърдеха с упорството си, и бяха унизявани за беззаконието си.
44. Но Той милостно поглеждаше към тяхната скръб, колчем чуваше техните вопли,
45. и си спомняше Своя завет с тях, и се разкайваше по голямата Си милост;
46. и възбуждаше към тях състрадание у всички, които ги вземаха в плен.
47. Спаси ни. Господи, Боже наш, и ни събери измежду народите, за да славим Твоето свето име, да се хвалим с Твоята слава!
48. Благословен Господ, Бог Израилев, отвека и довека! И цял народ да каже: Амин! Алилуия!

ПСАЛОМ 106

(Алилуия.)

1. Славете Господа, защото е благ, защото е вечна милостта Му!
2. Тъй да кажат избавените от Господа, които Той избави от вража ръка
3. и събра от страните, от изток и запад, от север и от морето.
4. Те скитаха в пустинята по безлюден път и не намираха населен град;
5. търпяха глад и жажда, душата им чезнеше в тях.
6. Но в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги избави от техните неволи
7. и ги поведе по правия път, за да вървят към населен град.
8. Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки:
9. защото Той насити жадна душа и душа гладна изпълни с блага.
10. Те седяха в тъма и смъртна сянка, оковани с тъга и желязо;
11. защото се не покоряваха на думите Божии и нехаеха за волята на Всевишния.
12. Той смири тяхното сърце с мъки; те се препънаха, и нямаше кой да им помогне.
13. Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги спаси от неволите им;
14. изведе ги от тъмата и смъртната сянка и разкъса оковите им.
15. Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки;
16. защото Той строши медните порти и сломи железните заверки.
17. Безразсъдните страдаха заради беззаконните си пътища и за неправдите си;
18. от всяка храна се отвръщаше душата им, и те се приближаваха към вратата на смъртта.
19. Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги спаси от неволите им;
20. прати Своето слово, изцели ги и ги избави от техните гробове.
21. Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки!
22. Да Му принасят хвалебна жертва и да разгласят делата Му с пение!
23. Ония, които тръгват по море на кораби, които имат работа в големите води 24. виждат делата на Господа и чудесата Му в дълбините:
25. Той каже - и настава бурен вятър и високо издига морските вълни;
26. възлизат до небесата, слизат до бездната; душата им чезне в неволя;
27. те се въртят, политат като пияни, и всичката им мъдрост изчезва.
28. Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги изведе из неволите им.
29. Той превръща бурята в тишина, и вълните замлъкват.
30. И се радват, че те са утихнали, и Той ги довежда на желаното пристанище.
31. Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки!
32. Да Го възхвалят в събранието народно и да Го славят в сбора на старейшините!
33. Той превръща реки в пустиня, и водни извори - в суша,
34. земя плодородна в солница, за нещастие на тия, които живеят на нея.
35. Той превръща пустиня в езеро, и сухоземица - във водни извори;
36. и заселва там гладни, и те строят град за живеене;
37. засяват ниви, насаждат лозя, които им принасят обилни плодове.
38. Той ги благославя, и те се твърде размножават, и добитъкът им Той не намалява.
39. Те намаляха и изнемогнаха от угнетение, неволя и скръб, -
40. Той излива безчестие над князете и ги оставя да скитат в пустинята, дето няма пътища.
41. А бедния извлича от неволя, и умножава рода му като овче стадо.
42. Праведните виждат това и се радват, а всяко нечестие затуля устата си.
43. Който е мъдър, ще забележи това и ще разбере милостта Господня.

ПСАЛОМ 107

Песен. Псалом Давидов

2. Готово с сърцето ми, Боже, (готово е сърцето ми;) ще пея и ще възпявам в славата си.
3. Събуди се, псалтире и гусло! Ше стана рано.
4. Ще Те славя. Господи, между народите; ще Те възпявам между племената,
5. защото по-високо от небесата е Твоята милост, и до облаците - Твоята истина.
6. Бъди превъзнесен по-високо от небесата, Боже! Твоята слава да бъде над цялата земя;
7. за да се избавят Твоите възлюбени: спаси ме с Твоята десница и послушай ме.
8. Бог каза в Своето светилище: "ще възтържествувам, ще разделя Сихем и ще размеря долина Сокхот;
9. Мой е Галаад, Мой е Манасия, Ефрем е крепост на главата Ми, Иуда е Мой скиптър,
10. Моав Ми е умивалница, върху Едом ще простра обувката Си, над земята Филистимска ще възклицавам."
11. Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме доведе до Едом?
12. Не Ти ли. Боже, Който ни отхвърли и не излизаш, Боже, с нашите войски?
13. Дай ни помощ в утеснението, защото човешката защита е суетна.
14. С Бога ние ще проявим сила; Той ще сломи враговете ни.

ПСАЛОМ 108

Началнику на хора. Псалом Давидов

1. Боже на моята хвала! недей премълчава,
2. защото против мене са се отворили нечестиви уста и уста коварни; говорят ми с лъжлив език;
3. отвсякъде ме окръжават с нечестиви думи, без причина се въоръжават против мене;
4. за моята любов те враждуват против мене, аз пък се моля;
5. връщат ми зло за добро, омраза - за любов.
6. Постави над него нечестивеца, и дяволът да застане нему отдясно.
7. Кога се съди, да излезе виновен, и молитвата му да бъде за грях;
8. дните му да бъдат кратки, и неговото достойнство друг да вземе;
9. децата му да бъдат сираци, а жена му - вдовица;
10. децата му да се скитат и да станат просяци, и да просят хляб извън своите развалини;
11. заимодавец да заграби всичко, що има, и чужди да разграбят труда му;
12. да няма кой да го пожалее, да няма кой да се смили над сираците му;
13. потомството му да загине, и да се изличи името им в следващия род;
14. да бъде споменато пред Господа беззаконието на бащите му, и грехът на майка му да не бъде изличен;
15. винаги да бъдат те пред очите на Господа, и Той да изтреби спомена им на земята;
16. задето не е помислил да стори милост, а е преследвал бедния и сиромаха и съкрушения по сърце човек, за да го умъртви;
17. обикна проклятието, - то и ще падне върху него; не пожела благословението, - то и ще се отдалечи от него;
18. да се облече с проклятие като с дреха, и да влезе то в неговата вътрешност като вода, и като дървено масло - в неговите кости;
19. да му бъде то като дреха, с която се облича, и като пояс, с който винаги се опасва.
20. Такава е отплатата от Господа на враговете ми и на ония, които говорят зло против душата ми.
21. А мене, Господи, Господи, защити заради Твоето име, защото е блага милостта Ти; спаси ме,
22. защото съм беден и сиромах,и сърцето е наранено в мене.
23. Аз чезна като преклонна сянка; гонят ме като скакалец.
24. Коленете ми изнемощяха от пост, и тялото ми се лиши от тлъстина.
25. Станах им за присмех; които ме виждат, клатят главите (си).
26. Помогни ми. Господи, Боже мой, спаси ме по Твоята милост,
27. да познаят, че това е Твоята ръка и че Ти, Господи, си сторил това.
28. Те проклинат, Ти пък благослови; те въстават, но да бъдат посрамени, а Твоят раб да се зарадва.
29. Да се облекат с безчестно моите противници и като с дреха да се покрият със своя срам.
30. И аз с уста високо ще славя Господа и сред множеството ще го прославям,
31. защото Той стои отдясно на бедния, за да го спаси от ония, които съдят душата му.