Сб
2019-02-16
15:44
Търсене
Споделете
Social




Календар
«  Февруали 2019  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728
Архив
Анкета
Оценете този сайт
Всички анкети: 13
Реклама
Rang



Page Rank Check
Приятели
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz
  • Уеб директория

    Статистика

    Християнин


     

     



    ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ПАВЛА ДО СОЛУНЯНИ Глави 1,2,3



    ГЛАВА: 1 2 3 4 5

    ГЛАВА 1


    1. Павел, Силуан и Тимотей - до солунската църква в Бога Отца и в Господа Иисуса Христа: благодат вам и мир от Бога Отца нашето и от Господа Иисуса Христа.
    2. Винаги благодарим на Бога за всинца ви, като ви споменуваме в молитвите си
    3. и непрестанно помним делото на вашата вяра, труда на вашата любов и търпението на надеждата ви у Господа нашего Иисуса Христа пред Бога и Отца нашего.
    4. Знаем, възлюбени братя, за вашето от Бога избиране,
    5. защото нашето благовестие беше към вас не само със слово, но и със сила и с Духа Светаго, и с голяма увереност: сами знаете, какви бяхме за вас помежду ви.
    6. И вие станахте подражатели нам и Господу, като при много скърби приехте словото с радост от Духа Светаго,
    7. тъй че станахте образец за всички вярващи в Македония и Ахаия.
    8. Защото от вас проехтя словото Господне не само в Македония и Ахаия, но и навред се пренесе славата за вашата вяра в Бога, тъй че няма нужда ние нищо да казваме.
    9. Защото вярващите сами разгласят за нас, какво беше идването ни при вас, и как от идолите се обърнахте към Бога, за да служите на живия и истински Бог,
    10. и да очаквате от небесата Неговия Син, Когото Той възкреси от мъртвите, Иисуса, Който ни избавя от идещия гняв.

     

    ГЛАВА 2


    1. Вие сами знаете, братя, че идването ни при вас не бе напразно:
    2. макар и пострадали и поругани попреди във Филипи, както знаете, ние дръзнахме в Бога нашего да ви проповядваме Божието благовестие с голям труд.
    3. Защото нашето учение не произхожда нито от заблуждение, нито от нечисти подбуди, нито от лукавство;
    4. но както Бог ни удостои да ни повери благовестието, тъй и говорим - не за да угаждаме на човеци, а на Бога, Който изпитва сърцата ни.
    5. Защото нито с ласкателни думи се отнесохме някога към вас, както знаете, нито с користна умисъл: Бог е свидетел!
    6. Нито човешка слава дирехме - било от вас, било от други:
    7. макар и да можехме да се явим с важност като Христови апостоли, при все това ние бяхме благи среди вас, също както кърмачка се нежно отнася с децата си.
    8. Тъй ви бяхме обикнали, че бяхме готови да ви предадем не сам'о благовестието Божие, но и душите си, понеже ни бяхте станали драги.
    9. Защото помните, братя, нашия труд и мъка: работейки денем и нощем, за да не отегчим някого от вас, ние ви проповядвахме благовестието Божие.
    10. Свидетели сте вие и Бог, как свето, праведно и безукорно постъпвахме пред вас, вярващите,
    11. защото знаете, че всекиго от вас. както баща децата си,
    12. нае подканяхме, молехме и убеждавахме да постъпва достойно за Бога, Който ви призва в Своето царство и слава.
    13. Затова и ние непрестанно благодарим на Бога, задето, като възприехте слушаното от нас слово Божие, усвоихте го не като слово човешко, а като слово Божие (каквото е и наистина), което и действува във вас, вярващите.
    14. Вие, братя, станахте подражатели на Божиите в Христа Иисуса църкви, що са в Иудея, понеже и вие същото претърпяхте от своите едноплеменници, каквото и те от иудеите,
    15. които убиха и Господа Иисуса, и Неговите пророци, и нас изгониха, и Богу не угаждат, и на всички човеци се противят,
    16. които ни пречат да говорим на езичниците да се спасят, и с това винаги допълнят греховете си; но постигна ги гневът докрай.
    17. А ние, братя, осиротели от вас за късо време по лице, а не по сърце, с още по-голямо желание се старахме да видим лицето ви.
    18. Заради това ние, най-вече аз, Павел, и веднъж и дваж поискахме да дойдем при вас; но попречи ни сатаната.
    19. Защото кой е наша надежда, или радост, или венец за похвала? Това не сте ли и вие пред Господа нашего Иисуса Христа при Неговото пришествие?
    20. Да, вие сте нашата слава и радост.

     

    ГЛАВА 3


    1. Поради това, като не можехме вече да търпим, намерихме за добре да останем сами в Атина,
    2. и изпроводихме Тимотея, наш брат, и Божий служител и наш сътрудник в Христовото благовестие, за да ги укрепи и утеши във вярата ви,
    3. та да се не смущава никой в тия скърби; защото сами знаете, че за това сме отредени.
    4. Защото ние, и когато бяхме при вас, предсказвахме ви, че ще страдаме, както се и случи, и вие знаете.
    5. Поради това и аз, като не можех вече да търпя, пратих да узная за вярата ви, да не би някак да ви е изкусил изкусителят, та да отиде напразно нашият труд.
    6. Но сега, след като от вас дойде Тимотей при нас и ни донесе добра вест за вашата вяра и любов, и че винаги имате добър спомен за нас и копнеете да ни видите, както и ние вас, -
    7. ние, при всичката ни скръб и нужда, се утешихме за вас, братя, с вашата вяра;
    8. защото ние сме живи сега, когато вие стоите в Господа.
    9. Каква благодарност, наистина, можем да въздадем Богу за вас, за всичката радост, с която се радваме поради вас пред нашия Бог,
    10. като денем и нощем твърде усърдно се молим, за да видим лицето ви и да допълним недостига на вашата вяра!
    11. А Сам Бог и Отец наш и Господ наш Иисус Христос да насочи пътя ни към вас.
    12. Вам пък Господ да наспори и преумножи любовта един към друг и към всички, каквато имаме и ние към вас,
    13. за да утвърди сърцата ви да бъдат непорочни в светост пред Бога и Отца нашето, при дохождалото на Господа нашего Иисуса Христа с всичките Му светии. Амин.