Сб
2019-02-16
15:44
Търсене
Споделете
Social




Календар
«  Февруали 2019  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728
Архив
Анкета
Оценете този сайт
Всички анкети: 13
Реклама
Rang



Page Rank Check
Приятели
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz
  • Уеб директория

    Статистика

    Християнин


     

     



    ПЪРВА КНИГА МАКАВЕЙСКА Глави 1, 2, 3



    ГЛАВА: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16

    ГЛАВА 1


    1. След като Александър, син на Филипа, македонец, който излезе из земя Китим, разби Дария, цар персийски и индийски, и се възцари вместо него в Елада, -
    2. той извърши много войни, завладя много укрепени места и убива земни царе.
    3. И достигна до краищата на земята, като взе плячка от много народи; смълча се земята пред него; той се въздигна, и се възгордя сърцето му.
    4. Той събра твърде много силна войска и владя над области, народи и владетели, и те му станаха поданици.
    5. След това той легна на постелка и, като почувствува, че умира,
    6. повика знатните свои слуги, възпитани заедно с него от младост, и им раздели царството си още приживе.
    7. Александър царува дванайсет години и умря.
    8. И господаруваха слугите му всеки в своето място.
    9. И след смъртта му те всички туриха на себе си корони, а след тях и синовете им в продължение на много години; и умножиха злото на земята.
    10. От тях излезе коренът на греха - Антиох Епифан, син на цар Антиоха, който беше заложник в Рим; той се възцари в сто трийсет и седмата година на Елинското царство.
    11. В ония дни излязоха из Израиля беззаконни синове и убеждаваха мнозина, ду. майки: да идем и да свържем съюз с околните народи, защото, откато се отделихме от тях, ни постигнаха много бедствия.
    12. И понравиха им се тия думи в техните очи.
    13. Неколцина от народа пожелаха и отидоха при царя; и той им даде право да извършват езическите наредби.
    14. Те построиха в Йерусалим училище според езическия обичай,
    15. установиха у себе си необрязване, отстъпиха от светия завет, съединиха се с езичниците и се продадоха, за да правят зло.
    16. Когато Антиох видя, че царството заякна, замисли да се възцари над Египет, за да царува над двете царства,
    17. и навлезе в Египет със силно опълчение, с колесници и слонове, с ездачи и много кораби.
    18. Той влезе в бой с Птоломея, египетски цар; уплаши се Птоломей от лицето му и удари на бяг, и паднаха много ранени.
    19. И завладяха те укрепените градове в Египетската земя.
    20. След покоряването на Египет, в сто четирийсет и третата година, Антиох се върна, та отиде против Израиля и влезе в Йерусалим със силно опълчение;
    21. влезе гордо в светилището и взе златния жертвеник, светилника и всичките му съдове,
    22. трапезата на предложението и възливалниците, блюдата, златните кадилници и завесата, венците и златното украшение, което беше извън храма, и всичко обра.
    23. Взе също среброто, златото и скъпоценните съдове, взе и скритите съкровища, които намери.
    24. И, след като ограби всичко, върна се в земята си, извърши убийства и говори с голяма надутост.
    25. Поради това биде голям плач в Израиля - по всичките му места.
    26. Стенеха началници и старейшини, изнемогнаха девици и младежи, и се измени женската красота.
    27. Всеки младоженец се предаваше на плач, и тази, която седеше в брачната стая, беше в скръб.
    28. Затрепери земята за обитателите си, и целият дом на Иакова се облече в срам.
    29. След като се изминаха две години, царят прати началника на данъците в градовете на Иуда, и тоя дойде в Йерусалим с голяма тълпа;
    30. коварно им говори миролюбиви думи, и те му повярваха; но той ненадейно нападна града и му нанесе голямо поражение, като погуби много народ израилски;
    31. взе плячка от града, изгори самия град с огън и разруши къщите му и стените му наоколо.
    32. Отведоха в плен жени и деца и завладяха добитъка.
    33. Обградиха Давидовия град е голяма и яка стена и с яки кули, и стана той за тях крепост.
    34. И туриха там нечестив народ, беззаконни люде, и те се укрепиха в нея;
    35. приготвиха си оръжие и храни и, като събраха иерусалимската плячка, туриха я там, и станаха голяма примка.
    36. И това беше постоянна засада за светилището и зъл дявол за Израиля.
    37. Те проливаха невинна кръв около светилището и го оскверняваха.
    38. А жителите на Йерусалим се разбягаха поради тях, и той стана жилище на чужденци и стана чужд за своя род, и децата му го оставиха.
    39. Светилището му запустя като пустиня, празниците му се обърнаха на плач, съботите му - на укор, честта му - на унижение.
    40. Наспоред славата му се увеличи безчестието му, и величието му се обърна в печал.
    41. Цар Антиох писа по цялото си царство, щото всички да бъдат един народ,
    42. и всеки да остави своя закон. И съгласиха се всички народи според думите на царя.
    43. И мнозина от Израиля приеха неговото идолослужение, принесоха жертви на идолите и оскверниха съботата.
    44. Царят разпрати чрез известители писмена заповед в Йерусалим и в иудейските градове да следват узаконенията, чужди за тая земя:
    45. да не допускат всесъжения, жертвоприношения и възлияния в светилището, да се отвръщават от съботите и празниците,
    46. да оскверняват светилището и светиите,
    47. да градят жертвеници, храмове и идолски калища, да принасят в жертва свинско месо и нечист добитък,
    48. да оставят синовете си необрязани и да оскверняват душите им с всяка нечистота и гнусотия,
    49. та да забравят закона и да изменят всички постановления.
    50. Ако пък някой не постъпи според думата на царя, да бъде предаден на смърт.
    51. Съгласно с това писа той по цялото си царство и тури надзиратели над целия народ и заповяда на иудейските градове да принасят жертви във всеки град.
    52. И събраха се при тях мнозина от народа, всички, които оставиха закона, - и извършиха зло на земята;
    53. и принудиха Израиля да се крие във всяко свое убежище.
    54. В петнайсетия ден на хаслев, в сто четирийсет и петата година, поставиха върху жертвеника мерзост на запустение и наоколо в иудейските градове направиха жертвеници,
    55. а пред вратите на къщите и в улиците извършваха кадение;
    56. книгите на закона, които намираха, късаха и изгаряха в огън;
    57. у когото пък намираха книгата на завета, и който се придържаше у закона, тогова, според царската заповед, предаваха на смърт.
    58. Такива насилия правеха над израилтяните, които дохождаха всеки месец в градовете.
    59. И в двайсет и петия ден на месеца, като принасяха жертви на жертвеника, който беше над олтара,
    60. те, според дадената заповед, убиваха жените, които бяха обрязали децата си,
    61. младенците бесеха за шиите им, къщите им разграбваха и убиваха ония, които извършваха над тях обрязване.
    62. Но мнозина в Израиля останаха твърди и се удържаха, за да не ядат нечисто,
    63. и предпочетоха да умрат, за да не се осквернят с храната и да не похулят светия завет, - и умираха.
    64. И биде твърде голям гняв над Израиля.

    ГЛАВА 2


    1. В ония дни въстана Мататия, син на Йоана, Симеоновия син, свещеник из синовете на Иоарива от Йерусалим; той живееше в Модин.
    2. Той имаше пет сина: Йоан, който се наричаше още Гадис,
    3. Симон, наричан Таси,
    4. Иуда, който се наричаше още Макавей,
    5. Елеазар, наричан Аваран, и Ионатан, наричан Апфус.
    6. Като видя богохулствата, които станаха в Иудея и в Йерусалим,
    7. той каза: горко ми! защо се родих да видя разорението на моя народ и разорението на светия град и да оставам тук, когато той е предаден в ръцете на враговете, и светилището - в ръцете на чужденци?
    8. Храмът му стана като безчестен мъж,
    9. скъпоценните му съдове са отнесени в плен, кърмачетата му избити на улиците, младежите му паднаха от вражески меч.
    10. Кой народ не е завзимал царството му и не е завладявал плячката му?
    11. Всичкото му украшение е отнето; от свободен той стана роб.
    12. И ето нашите светини, нашето благолепие и нашата слава опустяха, и езичници ги оскверниха.
    13. За какво още да живеем?
    14. И раздра Мататия и синовете му дрехите си, и се облякоха във вретища и горко плакаха.
    15. И дойдоха от царя и град Модин люде, които принуждаваха към отстъпничество, за да принасят жертви.
    16. И мнозина от Израиля се прилепиха към тях; а Мататия и синовете му утраяха.
    17. И отговориха дошлите от царя и казаха на Мататия: ти си вожд, ти си славен и велик в тоя град, и подкрепят те синове и братя.
    18. Пристъпи прочее сега пръв и изпълни царската заповед, както това направиха всички народи и иудейските мъже и останалите в Йерусалим, и ще бъдеш ти и домът ти в числото на царските приятели, и ти и твоите синове ще бъдете почетени и със сребро, и със злато, и с много дарове.
    19. Отговори Мататия и каза с висок глас: ако и всички народи в царството на царя послушат него и отстъпят всеки от богослужението на своите бащи, и се съгласят със заповедите му,
    20. но аз и моите синове и моите братя ще постъпваме според завета на нашите бащи.
    21. Пази Боже, да оставим закона и постановленията!
    22. Не ще послушаме думите на царя - да отстъпим от нашето богослужение надясно или наляво.
    23. Когато той престана да говори тия думи, приближи се мъж иудеянин пред очите на всички, за да принесе според царската заповед идолска жертва върху жертвеника, който беше в Модин.
    24. Като видя това, Мататия възревнува, затрепери вътрешността му, яростта му пламна зарад закона, и, като се притече, той го уби при жертвеника.
    25. И в същото време уби царския човек, който принуждаваше да принасят жертва, и разруши жертвеника.
    26. И възревнува той за закона, както това направи Финеес със Замврия, син на Салома.
    27. И възкликна Мататия в града с висок глас: всеки, който милее за закона и стои в завета, да тръгне след мене!
    28. И побягна сам и синовете му в планините, като оставиха всичко, което имаха в града.
    29. Тогава мнозина, предани на правдата и на закона, отидоха в пустинята и останаха там,
    30. те сами, и синовете им, и жените им, и добитъкът им, защото се умножиха върху тях бедите.
    31. И съобщено биде на царските човеци и на войската, която се намираше в Йерусалим, Давидовия град, че някои човеци нарушили царската заповед и избягали в скришни места в пустинята.
    32. И спуснаха се след тях много люде, настигнаха ги, опълчиха се против тях и се наредиха за сражение в съботен ден,
    33. и казаха им: сега още може; излезте и направете, което заповяда царят, и ще останете живи.
    34. Но те отговориха: не ще излезем и не ще направим, което заповяда царят, не ще оскверним съботния ден.
    35. Тогава веднага почнаха сражение против тях.
    36. Но те не им отговаряха, нито дори камък хвърлиха върху тях, нито заградиха тайните си убежища,
    37. и казаха: всички ще измрем невинни: небе и земя са свидетели за нас, че вие несправедливо ни погубвате.
    38. Нападаха върху тях в съботни дни, и загинаха и те, и жените им, и децата им с добитъка им-до хиляда души.
    39. Когато узна това Мататия и приятелите му, горко ги оплакаха.
    40. И говориха един другиму: ако всички ние постъпваме тъй, както постъпиха тия наши братя, и не се сражаваме с езичниците за нашия живот и за нашите наредби, те скоро ще ни изтребят от земята.
    41. И решиха те в оня ден и рекоха: който и да излезе на война против нас в съботен ден, ще се бием с него, за да не умрем всички, както измряха нашите братя в тайните убежища.
    42. Тогава се събраха при тях много иудеи от Израиля, яки по сила, всички верни на закона.
    43. И всички, които бягаха от бедствия, се присъединиха към тях и ;им станаха подкрепа.
    44. Тъй съставиха те войска и поразяваха в гнева си нечестивците и в яростта си беззаконните мъже; останалите пък бягаха да се спасят при езичниците.
    45. И обикаляше наоколо Мататия и приятелите му, и разрушаваха жертвениците.
    46. И без страх обрязваха необрязаните деца, колкото намериха в Израилските предели;
    47. и преследваха синовете на гордостта, и в техни ръце делото тръгна успешно.
    48. Тъй бранеха те закона от ръцете на езичниците и от ръцете на царете и не оставиха грешник да възтържествува.
    49. Приближи се смъртният ден на Мататия, и той каза на синовете си: сега се усили гордостта и изпитанието; сега е време за преврат и яростен гняв.
    50. Прочее, деца, възревнувайте за закона и дайте живота си за завета на нашите отци.
    51. Спомнете си за нашите отци, за делата, които те извършиха на времето си, и вие ще придобиете голяма слава и вечно име.
    52. Нали в изкушение Авраам биде намерен верен, и това му се счете за праведност?
    53. Йосиф в притесненото си положение опази заповедта и стана господар на Египет.
    54. Финеес, нашият отец, задето показа голяма ревност, получи завета на вечното свещенство.
    55. Иисус, задето изпълни думата, стана съдия над Израиля.
    56. Халев, заради свидетелство пред събранието, получи земя за наследство.
    57. Давид за своето милосърдие наследи за вечни времена престола на царството.
    58. Илия за голямата си ревност към закона биде взет дори на небето.
    59. Анания, Азария и Мисаил чрез вяра се спасиха от пламъка.
    60. Даниил за своята невинност биде избавен от лъвските челюсти.
    61. И тъй, припомняйте си из рода в род, че всички, които се надяват на Него, не ще изнемощеят.
    62. Не бойте се от думите на грешен мъж, защото славата му ще се обърне в тор и в червеи.
    63. Днес той се гордее, а утре не ще го намерят, защото се е обърнал на своя прах, и кроежът му загина.
    64. Но вие, деца мои, крепете се и мъжки стойте в закона, защото чрез него ще се прославите.
    65. Ето, Симон, вашият брат: зная, че той е мъж на съвета; слушайте го във всички дни. Той ще ви бъде вместо баща.
    66. А Иуда Макавей, як със сила от младостта си, нека ви бъде началник на войската и да воюва с народите.
    67. И тъй, съберете при себе си всички изпълнители на закона и отмъщавайте за обидите на вашия народ:
    68. отдайте заслуженото на езичниците и бъдете внимателни към заповедите на закона.
    69. След това ги благослови и се прибра при бащите си.
    70. И умря той в сто четирийсет и шестата година; погребаха го синовете му в гробницата на отците му в Модин, и цял Израил горко го оплака.

    ГЛАВА 3


    1. И вместо него се издигна син му Иуда, който се наричаше Макавей.
    2. И помагаха му всички негови братя и всички бащини му привърженици, и с радост водеха войната на Израиля.
    3. Той разшири славата на своя народ; той се обличаше в броня като исполин, препасваше си военните оръжия и водеше война, бранейки с меч опълчението;
    4. той приличаше на лъв в своите работи и беше като лъвче, което рика за плячка;
    5. той преследваше беззаконните, издирваше ги и изгаряше ония, които размиряваха народа му.
    6. И от страх пред него се смириха беззаконните, и всички, които вършеха беззаконие, се смутиха пред него, и успешно стана спасението с неговата ръка.
    7. Той огорчи мнозина царе и зарадва Иакова със своите дела, и паметта му ще се благославя вечно;
    8. премина по градовете на Иудея, изтреби там нечестивците и отвърна гнева от Израиля;
    9. прочу се до крайните земни предели и събра ония, които загиваха.
    10. Тогава Аполоний събра езичниците и от Самария - многобройна войска, за да воюва против Израиля.
    11. Иуда узна туй и излезе насреща му, разби го и го уби; и паднаха много убити, а останалите избягаха.
    12. И взе Иуда плячката им, взе и Аполониевия меч и се би с него през всички дни.
    13. И чу Сирон, военачалник на Сирия, че Иуда събра около себе си люде и множество верни, които излизат с него на война,
    14. и каза: ще си създам име и ще се прославя в царството, ще се бия с Иуда и е тия, които са с него заедно и които презират царската дума.
    15. И реши да иде, и тръгна с него силно пълчище нечестивци да му помагат и да отмъстят на Израилевите синове.
    16. Когато наближиха до височината на Веторон, Иуда излезе насреща им с твърде малцина,
    17. които, като видяха идещата насреща им войска, казаха на Иуда: как можем толкова малцина да се бием с такова силно множество? И ние съвсем ослабнахме, понеже днес още не сме яли.
    18. Но Иуда им каза: лесно е и мнозина да попаднат в ръце на малцина, и у небесния Бог няма разлика - мнозина ли да спаси, или малцина;
    19. защото не от голямата войска зависи победата във война, но от небето дохожда силата.
    20. Те идат срещу нас с голяма гордост и нечестие, за да изтребят нас, жените ни и децата ни, и да ни ограбят;
    21. а ние се бием за нашите души и за нашите закони.
    22. Той Сам ще ги смаже пред наше лице; а вие недейте се плаши от тях.
    23. Като престана да говори, той внезапно се хвърли върху тях, и Сирон биде разбит, също и войската му пред него.
    24. И те го гониха по спуска на Веторон до самата равнина; и паднаха от тях до осемстотин мъже, другите пък избягаха във Филистимската земя.
    25. И почнаха всички околни езичници да се боят и страхуват от Иуда и братята му.
    26. Дойде и до царя името му, и всички народи разказваха за битките на Иуда.
    27. А когато чу тия думи цар Антиох, пламна от гняв и прати, та събра всички сили на царството си - твърде силно пълчище;
    28. отвори хазната си и даде на своите войски годишна заплата, като им заповяда да бъдат готови за всеки случай.
    29. Но видя, че среброто се привърши в хазната, а данъците в страната са оскъдни поради вълнуванията и разорението, що той произведе в земята, унищожавайки законите, които съществуваха от старо време.
    30. И почна той да се страхува, че не ще му достигне, освен само за еднаж или дваж, за издръжка и подаръци, които преди с щедра ръка раздаваше, и в това надмина предишните царе.
    31. Силно загрижен в душата си, той реши да иде в Персия, да вземе данъци от страната и да събере повече сребро.
    32. А царските работи от река Ефрат до Египетските предели възложи на Лисия, човек знаменит, който произлизаше от царски род,
    33. също и възпитанието на сина си Антиоха, - доде се той завърне;
    34. и предаде му половината от войската и слоновете и му даде заповед за всичко, що поиска, и за жителите на Иудея и на Йерусалим, -
    35. да прати против тях войска, да смаже и унищожи мощта на Израиля и остатъка от Йерусалим, да изтреби паметта им от онова място
    36. и да засели във всичките им предели другоплеменни синове, като раздели с жребие земята им.
    37. Царят пък взе другата половина войска, тръгна от столицата си Антиохия, в сто четирийсет и седмата година, премина река Ефрат и обиколи горните страни.
    38. Лисий избра Птоломея, син на Доримена, Никанора и Горгия, силни мъже измежду приятелите на царя,
    39. и прати с тях четирийсет хиляди мъже и седем хиляди ездачи, да идат в Иудейската земя и да я разорят, според както бе заповядал царят.
    40. Те тръгнаха с всичката си войска и дойдоха, та се разположиха на равнината до Емаум.
    41. Тамошните търговци чуха името им, взеха твърде много сребро, злато и слуги и дойдоха в стана да купуват роби израилски синове; към тях се присъедини и войската на Сирия и на другоплеменните земи.
    42. Видя Иуда и братята му, че се умножиха бедствията, и че войските се разположиха на стан в техните предели; узнаха и за заповедта на царя, която беше дал да изпълнят над народа, да го погубят и изтребят.
    43. И говореха всеки на приятеля си: да въздигнем хвърления долу наш народ и да се бием за нашия народ и за светинята.
    44. И събра се голямо множество, за да бъдат готови за война и да се помолят и изпросят милост и съжаление.
    45. Йерусалим беше необитаем като пустиня; от природните му жители нямаше ни кой да влиза в него, ни кой да излиза из него; светилището беше потъпкано, и синове на чужденци бяха в крепостта му; той стана жилище на езичници; и отне се веселието от Иакова, и не се чуваше свирка и цитра.
    46. И тъй, те се събраха и отидоха в Масифа срещу Йерусалим, защото по-рано у израилтяните мястото за молитва беше в Масифа.
    47. И постиха в тоя ден, туриха върху себе си вретища и пепел на главите си и раздраха дрехите си;
    48. разтвориха книгата на закона, една от тия, които езичниците диреха, за да напишат на тях изображенията на своите идоли,
    49. и донесоха свещеническите одежди и първородните и десятъка; и свикаха назореите, които бяха изпълнили дните си,
    50. и високо извикаха към небето: какво да правим с тях и къде да ги отведем?
    51. Твоето светилище е потъпкано и осквернено, и Твоите свещеници са в скръб и унижение.
    52. И ето, събраха се против нас езичниците, за да ни изтребят. Ти знаеш, що кроят те против нас.
    53. Как можем устоя пред тяхното лице, ако Ти не ни помогнеш?
    54. И затръбиха с тръби и викнаха с висок глас.
    55. След това Иуда тури вождове на народа - хилядници, стотници, петдесетници и десетници.
    56. И казаха на ония, които правеха къщи, сгодяваха се с жени, садяха лозя, и на людете страхливи, щото всеки от тях, според закона, да се върне у дома си.
    57. Тогава се дигна опълчението и се разположиха на стан на юг от Емаум.
    58. И каза Иуда: опашете се, и бъдете мъжествени и готови за утре да се ударим с тия езичници, които са се събрали против нас, за да погубят нас и нашата светиня.
    59. Защото по-добре е да умрем в сражение, нежели да гледаме бедствията на нашия народ и на светинята.
    60. А каквато е волята на небето, тъй да бъде!