Нд
2018-08-19
07:20
Търсене
Споделете
Social




Календар
«  Август 2018  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
  12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031
Архив
Анкета
Оценете този сайт
Всички анкети: 13
Реклама
Rang



Page Rank Check
Приятели
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz
  • Уеб директория

    Статистика

    Християнин


     

     



    Първа книга царства Глави 7,8,9

     

     

     

    Глави: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31

     

     

     

     

    ГЛАВА 7


    1. Жителите на Кириатиарим дойдоха, взеха ковчега Господен и го донесоха в къщата на Аминадава, на хълма, а сина му Елеазара посветиха да пази ковчега Господен.
    2. От оня ден, когато ковчегът остана в Кириатиарим, се измина много време - двайсет години. И целият Израилев дом се обърна към Господа.
    3. И рече Самуил на целия Израилев дом думайки: ако от все сърце се обръщате към Господа, махнете из средата си чуждоземните богове и Астартите, разположете сърцето си към Господа и Нему Единому служете, и Той ще ви избави от филистимски ръце.
    4. И Израилевите синове отмахнаха разните Вааловци и Астарти и почнаха да служат само Господу.
    5. И рече Самуил: съберете всички израилтяни в Масифа, и аз ще се помоля Господу за вас.
    6. И събраха се в Масифа и черпеха вода, изливаха я пред Господа, и постиха оня ден, думайки: съгрешихме пред Господа. И Самуил съдеше синовете Израилеви в Масифа.
    7. Когато филистимци чуха, че синовете Израилеви се събрали в Масифа, филистимските владелци излязоха против Израиля. Израилтяните, като чуха това, уплашиха се от филистимци.
    8. Тогава Израилевите синове рекоха на Самуила; не преставай да викаш към Господа, нашия Бог,за нас,та да ни спаси от филистимски ръце. (И Самуил рече: не може да бъде, аз да отстъпя от Господа, моя Бог, и да не викам за вас в молитвите си!)
    9. И Самуил взе едно агне сукалче и го принесе (с целия народ) всесъжение Господу; викна Самуил към Господа за Израиля, и Господ го чу.
    10. И когато Самуил принасяше всесъжение, филистимци дойдоха да се бият с Израиля. Но тоя ден Господ загърмя със силен гърмеж над филистимци и напрати върху тях ужас, и те бидоха поразени пред Израиля.
    11. Израилтяните излязоха от Масифа, гониха филистимци и ги разбиваха до под Ветхор.
    12. И Самуил взе един камък и го тури между Масифа и Сен, и го нарече АвенЕзер, като каза: до това място ни помогна Господ.
    13. Тъй бидоха усмирени филистимци и не идваха вече в пределите Израилеви; и ръката Господня беше върху филистимци през всички дни на Самуила.
    14. И бидоха върнати на Израиля градовете, които филистимци бяха превзели от Израиля, от Акарон чак до Гет, и Израил освободи пределите им от филистимски ръце, и настана мир между Израиля и аморейците.
    15. И Самуил беше съдия над Израиля през всички дни на живота си;
    16. и всяка година ходеше и обикаляше Ветил, Галгал и Масифа и съдеше Израиля по всички тия места;
    17. после се връщаше в Рама, понеже там беше къщата му, и там съдеше той Израиля и там построи жертвеник Господу.

     

    ГЛАВА 8


    1. А когато Самуил остаря, постави своите синове за съдии над Израиля.
    2. Името на по-големия му син беше Иоил, а името на втория му син - Авия; те бяха съдии във Вирсавия.
    3. Но синовете му не вървяха по неговите пътища, а се впуснаха в користи, взимаха подаръци и съдеха криво.
    4. Тогава се събраха всички старейшини Израилеви, дойдоха при Самуила в храма
    5. и му рекоха: ето, ти остаря, а синовете ти не вървят по твоите пътища, затова постави ни цар, който да ни съди, както е у другите народи.
    6. Тия думи не бяха приятни на Самуила, когато те казаха: дай ни цар, който да ни съди. И Самуил се помоли на Господа.
    7. И Господ рече на Самуила: чуй народния глас във всичко, що ти говорят; защото те не отхвърлиха тебе, а отхвърлиха Мене, за да не царувам над тях;
    8. както постъпваха от оня ден, когато ги изведох из Египет, и доднес, като Ме оставиха и служеха на други богове, тъй постъпват и с тебе;
    9. затова, послушай гласа им; само изложи им и обяви им правата на царя, който ще царува над тях.
    10. И Самуил обади всички тия думи Господни народу, който искаше от него цар,
    11. и рече: ето какви ще бъдат правата на царя, който ще царува над вас: той ще взима синовете ви и ще ги прави свои колесничари и свои конници, и те ще препускат пред колесниците му;
    12. и ще ги постави да му бъдат хилядници и петдесетници, да му обработват нивите, да жънат житото му и да му правят войнишко оръжие и всичко потребно за колесниците му;
    13. ще взима дъщерите ви да правят благовонни мазила, да готвят ястие и пекат хляб;
    14. ще взима най-добрите ви ниви, лозя и маслинени градини и ще ги дава на слугите си;
    15. ще взима десетъка от сеитбите ви и от лозята ви и ще го дава на скопците си и на слугите си;
    16. ще взима робите ви и робините ви, най-добрите ви момци и ослите ви и ще ги употребява за своя работа;
    17. ще взима десетък от дребния ви добитък, и вие сами ще му бъдете роби;
    18. тогава ще заохкате от царя си, когото сте си избрали, и Господ няма да ви отговаря тогава.
    19. Но народът не рачи да послуша гласа на Самуила и каза: не, нека има цар над нас,
    20. и ние ще бъдем като другите народи: ще ни съди нашият цар и ще върви пред нас, и ще води нашите войни.
    21. И Самуил изслуша всички тия думи на народа и ги предаде в ушите на Господа.
    22. И Господ рече на Самуила: послушай гласа им и постави им цар. И Самуил рече на израилтяните: идете всеки в града си.

     

    ГЛАВА 9


    1. Имаше един виден човек от Вениаминовите синове, на име Кис, син на Авиила, син на Церона, син на Бехората, син на Афия, син на някой си вениаминец.
    2. Той имаше син, на име Саул, млад и хубавец; и никой от израилтяните не беше по-хубав от него; от рамената си нагоре той беше по-висок от целия народ.
    3. И на Сауловия баща Киса се загубиха ослиците, и рече Кис на сина си Саула: вземи със себе си едного от слугите и стани, та иди потърси ослиците.
    4. И той премина Ефремова планина, премина и земята Шалиша, но не ги намериха; преминаха и земята Шаалим, и там ги няма; той премина и Вениаминова земя, и не ги намериха.
    5. Когато дойдоха в земята Цув, Саул каза на слугата си, който беше с него: да се върнем, да не би баща ми, като забрави ослиците, да почне да се безпокои за нас.
    6. Но слугата му рече: ето, в тоя град има един човек Божий, човек почитан; всичко, каквото той каже, се сбъдва. Да отидем сега там; може би, ще ни посочи нашия път, по който да вървим.
    7. И рече Саул на слугата си: добре, ще отидем, а какво ще занесем на тоя човек? Защото хляб не остана в торбите ни, и подарък няма, за да занесем на човека Божий; какво имаме?
    8. Слугата пак отговори на Саула и рече: ето, в ръката ми има четвърт сикла сребро; ще я дам на човека Божий, и той ще посочи пътя ни.
    9. По-преди у Израиля, кога някой отивал да пита Бога, казвал тъй: да идем при ясновидеца. Защото тоя, когото днес наричат пророк, по-преди се наричал ясновидец.
    10. И рече Саул на слугата си: добре казваш; да идем. И отидоха в града, дето беше Божият човек.
    11. Когато влизаха в града, срещнаха момичета, които бяха излезли да си налеят вода, и ги попитаха: има ли тука ясновидец?
    12. Те им отговориха и рекоха: има; ето, той е отпреде ви; само побързайте; той днес дойде в града, понеже днес народът има жертвоприношение на хълма;
    13. кога дойдете в града, ще го заварите, преди още да е отишъл на хълма да обядва; защото народът не ще почне да яде, докле той не дойде; понеже той ще благослови жертвата, и след това поканените ще почнат да ядат; и тъй, вървете, тъкмо сега ще го заварите.
    14. И отидоха в града. А когато дойдоха сред града, ето и Самуил излиза насреща им, за да отиде на хълма.
    15. А ден преди Сауловото идване Господ откри на Самуила и рече:
    16. утре по това време ще ти пратя един човек от Вениаминова земя, и ти го помажи за цар на Моя народ Израиля; той ще избави народа Ми от филистимски ръце; защото Аз погледнах милостно на Моя народ, понеже викът му стигна до Мене.
    17. Когато Самуил видя Саула, Господ му рече: ето човека, за когото ти говорих; той ще царува над Моя народ.
    18. Саул се приближи до Самуила при вратите и го попита: кажи ми, де е къщата на ясновидеца?
    19. Самуил отговори на Саула и рече: аз съм ясновидецът, върви пред мене на хълма; и вие ще обядвате днес с мене; аз ще те пусна сутринта и ще ти кажа всичко, що имаш на сърце;
    20. а за ослиците, които ти се изгубиха преди три дни, не се грижи, те се намериха. Та и за кого ли е всичко, що е най-желано у Израиля? Нали е за тебе и за целия ти бащин дом?
    21. Отговори Саул и рече: не съм ли аз син от Вениаминово коляно, едно от най-малките Израилеви колена? И племето ми не е ли най-малко между племената от Вениаминово коляно? Тогава, защо ми говориш това?
    22. Самуил взе Саула и слугата му, въведе ги в стаята, и им даде първо място между поканените, които бяха трийсетина души.
    23. И рече Самуил на готвача: донеси оная част, която ти бях дал и за която ти бях казал: "запази я у себе си".
    24. И готвачът взе плешката и това, що беше при нея, и сложи пред Саула. И рече Самуил: ето, това е оставено, сложи го пред себе си и яж, понеже за това време то е запазено зарад тебе, когато свиках народа. И оня ден Саул обядва със Самуила.
    25. Тогава те слязоха от хълма в града, и Самуил разговаряше със Саула на покрива (и постлаха за Саула на покрива, и той спа).
    26. Сутринта те станаха тъй: щом се пукна зора, Самуил повика Саула на покрива и рече: стани, аз ще те изпроводя. Саул стана, и двамата, той и Самуил, излязоха от къщи.
    27. Когато наближаваха към края на града, Самуил рече на Саула: кажи на слугата да върви пред нас, - и той отиде напред, - а ти се спри сега, и аз ще ти открия, какво каза Бог.