Сб
2019-02-16
15:42
Търсене
Споделете
Social




Календар
«  Февруали 2019  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728
Архив
Анкета
Оценете този сайт
Всички анкети: 13
Реклама
Rang



Page Rank Check
Приятели
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz
  • Уеб директория

    Статистика

    Християнин


     

     



    ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ПАВЛА ДО ЕВРЕИТЕ Глави 1,2,3



    ГЛАВА: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13

    ГЛАВА 1


    1. Бог, след като в старо време много пъти и по много начини говори на отците чрез пророците,
    2. в последните тия дни говори ни чрез Сина, Когото постави за наследник на всичко, чрез Когото сътвори и вековете
    3. и Който, бидейки сияние на славата и образ на Неговата ипостас и държейки всичко с мощното Си слово, след като чрез Себе Си очисти греховете ни, седна отдясно на престола на величието във висините
    4. й стана толкова по-горен от Ангелите, колкото по-славно от тях име е наследил.
    5. Защото кому от Ангелите някога Бог е казал: "Син Мой си Ти, Аз днес Те родих". И пак: "Аз ще Му бъда Отец, а Той ще Ми бъде Син"?
    6. Също, кога въвежда Първородния във вселената, казва: "да Му се поклонят всички Ангели Божии".
    7. За Ангелите е казано: "Ти правиш Ангелите Си ветрове, и служителите Си огнен пламък";
    8. а за Сина: "Твоят престол. Боже, е вечен; жезълът на правотата е жезъл на Твоето царство.
    9. Ти обикна правдата и намрази беззаконието; затова. Боже, Твоят Бог Те помаза с елей на радост повече от Твоите съучастници".
    10. И пак: "в начало Ти, Господи, си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце;
    11. те ще загинат. Ти пребъдваш; всички ще овехтеят като дреха;
    12. ще ги свиеш като наметало, и те ще се изменят: но Ти си все Същият, и Твоите години няма да се свършат".
    13. А кому от Ангелите някога Бог е казал: "седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти"?
    14. Нали те всички са духове служебни, провождани да служат на ония, които ще наследят спасение?

    ГЛАВА 2


    1. Затова трябва да бъдем особено внимателни към онова, що сме чули, та да не би някак да отпаднем.
    2. Защото, ако изреченото чрез Ангели слово излезна вярно, и всяко престъпление и непослушание получи праведна отплата,
    3. как ние ще избегнем, ако занемарим такова велико спасение, което, бидейки отначало проповядвано от Господа, ни се удостовери от ония, които го бяха чули от Него,
    4. когато Бог потвърдяваше свидетелството им с поличби и чудеса, с различни сили и с раздаване даровете на Светаго Духа по Своя воля?
    5. Защото не на Ангелите Бог покори бъдната вселена, за която говорим;
    6. а, напротив, някой бе засвидетелствувал нейде си, казвайки: "що е човек, та го помниш, или син човечески, та го спохождаш?
    7. Понизил си го малко нещо спроти Ангелите; със слава и чест си го увенчал и си го поставил над делата на Твоите ръце:
    8. всичко си покорил под нозете му". А щом му е всичко покорил, то ще рече нищо не е оставил нему непокорено. Сега обаче още не виждаме да му е всичко покорено;
    9. но виждаме, че Иисус, Който бе малко нещо понизен пред Ангелите, зарад претърпяната смърт биде увенчан със слава и чест, та по Божия благодат да вкуси смърт за всички.
    10. Защото подобаваше на Оня, заради Когото е всичко и от Когото е всичко, след като приведе в слава много синове, чрез страдания да усъвършенствува началника на тяхното спасение.
    11. Защото както освещаващият, тъй и освещаваните, всички са от Едного; затова Той се не срамува да ги нарича братя, думайки:
    12. "ще възвестя името Ти на братята Си, посред църква ще Те възпея".
    13. И пак: "Аз ще се уповавам Нему". И пак: "ето Ме Мене и децата, които Бог Ми даде".
    14. А понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола,
    15. и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство.
    16. Защото, наистина, не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема;
    17. затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народа.
    18. Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне.

    ГЛАВА 3


    1. Затова, братя свети, участници в небесното звание, разберете Пратеника и Първосвещеника на нашето вероизповедание, Иисуса Христа;
    2. Той е верен на Оногова, Който Го е поставил, както и Мойсей - в целия Му дом.
    3. Защото Той се удостои с толкова по-голяма от Моисеевата слава, колкото по-голяма от дома чест има оня, който го е съградил;
    4. защото всеки дом се съгражда от някого; а Тоя, Който е сътворил всичко, е Бог.
    5. И Мойсей беше верен в целия Му дом като служител, за да засвидетелствува онова, що имаше да се възвести.
    6. А Христос, като Син, е в Своя дом; Негов дом пък сме ние, стига само дръзновението и надеждата, с която се хвалим, да спазим твърдо докрай.
    7. Поради това, както Светии Дух казва: "днес, кога чуете гласа Му,
    8. да не ожесточите сърцата си, както кога роптаехте в деня на изкушението в пустинята,
    9. дето бащите ви Ме изкусиха, изпитаха Ме и видяха делата Ми през четирийсет години.
    10. Затова възнегодувах против оня род и рекох: винаги се заблуждават в сърцето си и сами не познаха пътищата Ми.
    11. Затова се заклех в гнева Си, че те не ще влязат в Моето покоище".
    12. Гледайте, братя, да не би у някого от вас да има лукаво от неверие сърце, та да отстъпи от живия Бог.
    13. Но наставлявайте се всеки ден, докле се казва "днес", за да не би някой от вас се ожесточи чрез измамата на греха;
    14. защото ние станахме причастници на Христа, стига само здраво да залазим докрай наченатата вяра,
    15. докле се казва: "днес, кога чуете гласа Му, да не ожесточите сърцата си, както кога роптаехте".
    16. Защото някои, като чуха, зароптаха, но не всички, които излязоха от Египет с Моисея.
    17. Против кои негодува Той четирийсет години? Не против ония ли, които съгрешиха и чиито кости паднаха в пустинята?
    18. А на кои се е заклел, че няма да влязат в Неговото покоище, ако не на непокорните?
    19. И тъй, виждаме, че те не можаха да влязат поради неверие.