Вт
2017-11-21
23:41
Вход
Търсене
Споделете
Social




Календар
«  Ноември 2017  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
  12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Архив
Анкета
Оценете този сайт
Всички анкети: 10
Реклама
Rang



Page Rank Check
Приятели
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz
  • Уеб директория

    Статистика

    Общо онлайн: 1
    Гости: 1
    Потребители: 0

    Християнин


     

     



    КНИГА ПРИТЧИ СОЛОМОНОВИ Глави 13, 14, 15

     

    ГЛАВИ1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31  

    ГЛАВА 13


    1. Мъдър син слуша бащина поука, а буен изобличение не слуша.
    2. От плода на устата си човек ще вкуси добро, а душата на законопрестъпниците - зло.
    3. Който пази устата си, той варди душата си; а който широко разтваря устата си, горко нему.
    4. Душата на ленивеца желае, но напразно; а душата на прилежните ще се насити.
    5. Праведник мрази лъжлива дума, а нечестивец срами и безчести себе си.
    6. Правдата пази оногова, който ходи непорочно, а нечестието погубва грешника.
    7. Един се показва за богат, а няма нищо; друг се показва за беден, а има много богатства.
    8. С богатството си човек изкупва живота си, а бедният и заплаха не слуша.
    9. Светлината на праведниците свети весело, а светилото на нечестивите угасва. (Коварните души се лутат в грехове, а праведниците се смиляват и милуват.)
    10. От високомерие произлиза раздор, а мъдростта е с ония, които се съветват.
    11. Богатство, спечелено с беззаконие, намалява, а който събира с труд, го увеличава.
    12. Надежда, дълго несбъдвана, изнурява сърцето, а изпълнено желание е като Дърво за живот.
    13. Който нехае към словото, той си вреди; а който се бои от заповед, нему ще се въздаде.
    14. (У лукав син няма нищо добро, а на разумен раб делата успяват и пътят му е прав.)
    15. Учението на мъдрия е животен извор, който отдалечава от мрежите на смъртта.
    16. Добрият разум доставя приятност, а пътят на беззаконните е жесток.
    17. Всеки благоразумен работи със знание, а глупавият изтъква глупост.
    18. Лош пратеник изпада в беда, а верен посланик е спасение.
    19. Немотия и срам за оногова, който отхвърля учение; а оня, който пази поука, ще бъде почитан.
    20. Изпълнено желание е приятно за душата; но за глупавите е тежко да отбягват злото.
    21. Който се събира с мъдри, мъдър ще бъде; а който другарува с глупави, ще се разврати.
    22. Грешниците зло ги преследва, а на праведниците добро ще се въздаде.
    23. Добрият оставя наследство и на внуци, а богатството на грешника се пази за праведния.
    24. Много храна бива и на нивата на бедните; но някои от тях гинат от безредица.
    25. Който жали пръчката си, мрази сина си; а който го обича, наказва го от детинство.
    26. Праведникът яде до насита, а коремът на беззаконните търпи лишение.

     

    ГЛАВА 14


    1. Мъдра жена урежда къщата си, а глупавата я съсипва с ръцете си.
    2. Който ходи по прав път, бои се от Господа; но комуто пътищата са криви, той нехае за Него.
    3. В устата на глупеца е бичът на гордостта, а устата на мъдрите ги запазват.
    4. Дето няма волове, яслите са празни; а от силата на воловете има голяма печалба.
    5. Верен свидетел не лъже, а лъжлив свидетел ще наговори много лъжи.
    6. Разпътник търси мъдрост, и не намира; а за разумен знанието е леко.
    7. Бягай от глупав човек, у когото не забелязваш разумни уста.
    8. Мъдростта на разумния е да знае пътя си, а глупостта на безразсъдните е заблуда.
    9. Глупците се смеят над греха, а посред праведните има благоволение.
    10. Сърцето знае тъгата на душата си, и чужд се не меси в радостта му.
    11. Къщата на беззаконните ще се съсипе, а жилището на праведните ще процъфти.
    12. Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта.
    13. И при смях някога сърцето боли, и краят на радостта бива тъга.
    14. Човек с развратено сърце ще се насити от своите пътища, и добрият - от своите.
    15. Глупавият вярва на всяка дума, а благоразумният е внимателен към своите пътища.
    16. Мъдрият се бои и бяга от злото, а глупавият е лют и самонадеян.
    17. Сприхавият може да стори глупост, но човек, който с умисъл прави зло, е омразен.
    18. Невежите получават за свой дял глупост, а благоразумните се увенчават със знание.
    19. Злите ще се преклонят пред добрите, и нечестивите - при вратата на праведника.
    20. Сиромаха го мразят дори и неговите близки, а богатият има много приятели.
    21. Който презира ближния си, греши, а който е милосърден към сиромаси, блажен е.
    22. Не заблуждават ли се, които кроят зло? (не знаят милост и вярност, които вършат зло;) но милост и вярност има у добромислещите.
    23. От всеки труд има печалба, а от празнословие - само вреда.
    24. Венец на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на невежите си е глупост.
    25. Верен свидетел души спасява, а лъжливият ще наговори много лъжи.
    26. В страха пред Господа има твърда надежда, и на Своите синове Той е прибежище.
    27. Страхът Господен е животен извор, който отдалечава от мрежите на смъртта.
    28. В многолюден народ е величието на царя, а при малоброен народ тежко на господаря.
    29. У търпелив човек разум много, а лютият изказва глупости.
    30. Кроткото сърце е живот за тялото, а завистта е гнилеж за костите.
    31. Който притеснява сиромаха, хули неговия Творец, а който почита Твореца, прави добро на нуждаещия се.
    32. За своето зло нечестивият ще бъде отхвърлен, а праведният и при смъртта си има надежда.
    33. Мъдростта почива в сърцето на разумния, а изсред глупавите се обажда.
    34. Правда народ въздига, а беззаконие народи безчести.
    35. Царят благоволи към разумния раб, а се гневи против оногова, който го позори.

     

    ГЛАВА 15


    1. невът и разумни погубва.) Кротък отговор гняв отвръща, а обидна дума ярост възбужда.
    2. На мъдри езикът добри знания изказва, а на глупци устата глупост изригват.
    3. Очите Господни са на всяко място; те виждат лошите и добрите.
    4. Кротък език е дърво за живот, а необуздан е съкрушение на духа.
    5. Глупав нехае към бащина си поука; а който слуша изобличения, благоразумен е. (В многото правда има голяма сила, а нечестивците ще бъдат изкоренени от земята.)
    6. В къщата на праведника - обилни съкровища, а в печалбата на нечестивеца разсипия.
    7. На мъдри устата знание разнасят, но сърцето на глупавите не върши това.
    8. На нечестиви жертвата е гнусота пред Господа, а на праведни молитвата е благоугодна Нему.
    9. На нечестивец пътят е гнусота пред Господа, а който ходи по пътя на правдата, него Той обича.
    10. Лошо е наказанието за оногова, който се отклонява от пътя, и който мрази изобличение, ще погине.
    11. Преизподнята и Авадон са открити пред Господа, още повече - сърцата на синовете човешки.
    12. Разпътният не обича ония, които го изобличават, и не ще иде при мъдрите.
    13. Весело сърце прави лицето весело а при сърдечна скръб духът отпада.
    14. На разумен сърцето знание търси, а на глупци устата с глупост се хранят.
    15. На злочестника всички дни са тъжни; а комуто сърце е весело, у него е винаги пир.
    16. По-добре малко, но със страх Господен, нежели голямо съкровище, и с него тревоги.
    17. По-добре ястие от зеленчук, и с него любов, нежели угоен вол, и с него омраза.
    18. Сприхав човек раздори подига, а търпелив разпри уталожва.
    19. Пътят на мързеливия е като трънен плет, а пътят на праведните е гладък.
    20. Мъдър син радва баща си, а глупав човек нехае за майка си.
    21. За малоумен глупостта е радост, а разумен човек ходи по правия път.
    22. Без съвещание предприятия се разстройват, а при множество съветници те успяват.
    23. Радост за човека е добрият отговор от устата му, и колко добра е дума, казана овреме!
    24. За мъдрия пътят на живота е нагоре, за да се отклони от преизподнята долу.
    25. Господ ще съсипе дома на горделивите, а междата на вдовицата ще заякчи.
    26. Помислите на лошавите са гнусота пред Господа, а думите на непорочните са угодни Нему.
    27. Користолюбивият ще разсипе своя Дом, а който мрази подаръци, ще живее.
    28. Сърцето на праведния обмисля отговора, а устата на нечестивите изригват зло. (Приятни са пред Господа пътищата на праведните; чрез тях и врагове стават приятели.)
    29. Господ е далеч от нечестивите, но чува молитвата на праведните.
    30. Светъл поглед сърце радва, добра вест кости гои.
    31. Ухо, внимателно към учението на живота, между мъдри пребъдва.
    32. Който отхвърля поука, немари за душата си; а който слуша изобличение, разум придобива.
    33. Страхът Господен учи на мъдрост, и "Ред славата върви смирение.