Ср
2017-09-20
08:28
Реклама
Вход
Търсене
Share
Social




Календар
«  Септември 2017  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Архив записей
Наш опрос
Оцените мой сайт
Всички анкети: 10
Реклама
Rang



Page Rank Check
Приятели
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz
  • Уеб директория

    Alexa



    Review http://hristianinbg.ucoz.net/ on alexa.com

    Get our toolbar!
    Статистика

    Общо онлайн: 1
    Гости: 1
    Потребители: 0

    Християнин


     

     



    КНИГА ПРИТЧИ СОЛОМОНОВИ Глави 16, 17, 18

     

    ГЛАВИ1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31  

    ГЛАВА 16


    1. Кроежите на сърцето принадлежат човеку, но отговорът на езика е от Господа.
    2. Всички пътища на човека са чисти в неговите очи, но Господ претегля душите.
    3. Предай делата си Господу, и твоите предприятия ще се изпълнят.
    4. Господ е направил всичко за Себе Си, и нечестивия пази за злочест ден.
    5. Всеки горделив по сърце е гнусота пред Господа: можеш се обзаложи, че той не ще остане ненаказан. (Начало на добрия път е - да се върши правда; това е поугодно пред Бога, нежели да се принасят жертви. Който търси Господа, ще намери знание с правда; които наистина Го търсят, ще намерят мир.)
    6. С милосърдие и правда се грях очиства, и със страх Господен се зло отклонява.
    7. Кога пътищата на човека са угодни Господу, Той и враговете му примирява с него.
    8. Подобре малко с правда, нежели много печалби с неправда.
    9. Сърцето на човека обмисля своя път, но стъпките му Господ насочва.
    10. В устата на царя има вдъхновено слово; неговите уста не бива да грешат на съд.
    11. Верни теглилки и къпони са от Господа; от Него са и всички драмове в торбата.
    12. Беззаконие дело е гнусота за царете, защото с правда се престол заякчава.
    13. Правдиви уста са царю приятни, и той обича оногова, който говори истина.
    14. Царев гняв е за смърт вестител; но мъдър човек ще умилостиви царя.
    15. В светлия поглед на царя има живот, и неговото благоволение е като облак със закъснял дъжд.
    16. Да придобиеш мъдрост е много по-добре, нежели злато, и да придобиеш разум е по за предпочитане от отбор сребро.
    17. Пътят на праведните е отклонение от зло: онзи варди душата си, който пази пътя си.
    18. Пред погибел гордост върви, и пред падение - надутост.
    19. По-добре е да се смиряваш духом с кротки, нежели да делиш плячка с горделиви.
    20. Който си води разумно работата, добро ще намери, и който се Господу надява, блажен е.
    21. Мъдрия по сърце ще назовават благоразумен, и сладката реч ще увеличи знанието.
    22. Разумът за ония, които го имат, е извор за живот, а учеността на глупавите е глупост.
    23. Сърцето на мъдрия прави езика му мъдър и умножава знанието в устата му.
    24. Приятна реч е вощен мед: за душата сладка и за костите лековита.
    25. Има пътища, които се струват човску прави, но краят им е път към смъртта.
    26. Който се труди, труди се за себе си, защото към това го устата му нудят.
    27. Лукав човек зло крои, и на устата му - като че разпален огън.
    28. Коварен човек раздор сее, и шепотник приятели разделя.
    29. Неблагонамерен човек развращава своя ближен и го води към недобър път;
    30. замижва с очи, за да измисли коварство; захапвайки устни, извършва злодейство (той е пещ от злоба).
    31. Седина в пътя на правдата е венец на слава.
    32. Дълготърпелив е по-добър от храбър, и който владее себе си, по-добър е от завоевател на градове.
    33. Жребие се в скут хвърля, но всичко, що то решава, е от Господа.

     

    ГЛАВА 17


    1. По-добре сух залък и с него мир, нежели къща, пълна със заклан добитък, но в нея раздор.
    2. Разумен раб господарува над разпътен син и с братята ще сподели наследството.
    3. Пота е за сребро, горнило - за злато, а сърцата Господ изпитва.
    4. Злосторник се вслушва в беззакония уста, лъжец слуша пагубен език.
    5. Който се гаври със сиромаха, Твореца му хули; който се радва на злочестина, няма да остане ненаказан (а милосърдният ще бъде помилуван).
    6. Синовете на синовете са венец на старците, и слава за децата са родителите им. (У верния има грамадно богатство, а у неверния няма ни обол.)
    7. На глупец важна реч не прилича, още повече на велможа - лъжливи уста.
    8. Дарът е безценен камък в очите на оногова, който го има: накъдето и да се обърне, ще успее.
    9. Който потуля грешки, търси любов, а който отново напомня за тях, отдалечава приятел.
    10. На разумен по-силно действува мъмрене, нежели на глупав сто удара.
    11. Размирник търси само зло, затова жесток ангел ще бъде пратен против него.
    12. По-добре е човек да срещне мечка, лишена от мечета, нежели глупец с неговата глупост.
    13. Който отплаща зло за добро, злото няма да напусне къщата му.
    14. Началото на свадата е като кога вода се отприщя: отстъпи от свадата, преди да се е разпалила.
    15. Който оправдава нечестив и който обвинява праведен - и двамата са гнусота пред Господа.
    16. За какво е съкровище в ръцете на глупец? За да придобие мъдрост - той няма разум. (Който си прави висока къща, търси да се съсипе, а който се отклонява от учение, изпада в беда.)
    17. Приятел обича във всяко време и като брат ще се яви във време на злочестина.
    18. Малоумен човек дава ръка и се залага за ближния си.
    19. Който обича свада, обича грях, и който високо издига вратата си, търси да падне.
    20. Коварно сърце не ще намери добро, и лукав език ще изпадне в беда.
    21. Роди ли се някому глупец, горко му, и бащата на глупеца няма да види радост.
    22. Весело сърце е като цяр благотворно, а отпаднал дух кости суши.
    23. Нечестивият взима подарък из пазуха, за да изкриви пътя на правосъдието.
    24. Мъдростта е пред лицето на разумния, а очите на глупеца са на край-земя.
    25. Глупав син е скръб за баща си и огорчение за майка си.
    26. Не е добро да обвиняваш правия, нито да биеш велможи за правда.
    27. Разумният е въздържан в думите си, и благоразумният е хладнокръвен.
    28. И глупец, кога мълчи, може да се покаже мъдър, и който затваря устата си - благоразумен.

     

    ГЛАВА 18


    1. Своенравният върви след своите прищевки, въстава против всичко умно.
    2. Глупавият не обича знание, а само да покаже ума си.
    3. С дохождане на нечестивеца дохожда и презрение, а с безславието - позор.
    4. Думите на човешките уста са дълбоки води; изворът на мъдростта е буен поток.
    5. Не е добро да бъдеш лицеприятен към нечестивия, за да събориш праведния в съда.
    6. Устата на глупавия водят към свада, и думите му предизвикват бой.
    7. Езикът на глупавия е гибел за него, и устата му са примка за душата му.
    8. (Страхът събаря ленивеца, а женоподобните души ще гладуват.)
    9. Думите на шепотника са като сладкиши, и те влизат вътре в утробата.
    10. Нехайният в работата си е брат на разсипника.
    11. Името на Господа е яка кула: побегне ли в нея праведник, в безопасност е.
    12. Имотът на богатия е негов як град и във въображението му е като висока ограда.
    13. Пред падение сърцето на човека се възгордява, а смирението върви пред слава.
    14. Който дава отговор, преди да е изслушал, глупав е, и срам за него.
    15. Духът на човека го подкрепя в немощ, а сломен дух - кой може го подкрепи?
    16. Сърцето на разумния придобива знание, и ухото на мъдрите търси знание.
    17. Подаръкът, който дава човек, му отваря път и до велможи го довежда.
    18. Първият в тъжбата си е прав, ала дохожда съперникът му и го изпитва.
    19. Жребието прекъсва препирни и решава спор между силните.
    20. Озлобен брат е по-непристьпен от як град, и свадите са като ключалки на крепост.
    21. От плода на устата на човека се пълни коремът му; от произведението на устата си той се насища.
    22. Смърт и живот са подвластни на езика, и които го владеят, ще вкусят от плодовете му.
    23. Който е намерил (добра) жена, намерил е благо и получил е благодат от Господа. (Който напъжда добра жена, напъжда щастие, а който поддържа прелюбодеика, безумен е и нечестив.)
    24. Сиромахът говори с молба, а богатият отговаря грубо.
    25. Който желае да има приятели, трябва и сам да бъде дружелюбна; бива приятел по-привързан и от брат.