Вт
2017-11-21
23:48
Вход
Търсене
Споделете
Social




Календар
«  Ноември 2017  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
  12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Архив
Анкета
Оценете този сайт
Всички анкети: 10
Реклама
Rang



Page Rank Check
Приятели
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz
  • Уеб директория

    Статистика

    Общо онлайн: 1
    Гости: 1
    Потребители: 0

    Християнин


     

     



    КНИГА ПРИТЧИ СОЛОМОНОВИ Глави 25, 26, 27

     

    ГЛАВИ1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31  

    ГЛАВА 25


    1. И това са притчи Соломонови, които ги събраха човеците на иудейския цар Езекия.
    2. Слава за Бога е да облича всяко нещо в тайна, а слава за царете е да изследват работите.
    3. Както небето във висината и земята в дълбината, тъй и сърцето на царете е неизследимо.
    4. Отдели примеса от среброто, и ще излезе съд за златаря;
    5. отдалечи неправедния от царя, и престолът му ще се укрепи с правда.
    6. Не се големей пред лицето на царя и не заставай на мястото на големците;
    7. защото по-добре е кога ти кажат: "дойди тука по-нависоко", отколкото кога те понижат пред велможата, когото са видели очите ти.
    8. Не бързай да влизаш в тъжба: инак, какво ще правиш при свършека, кога твоят съперник те посрами?
    9. Съди се със съперника си, но чужди тайни не откривай,
    10. за да те не укори оня, който чуе това, и тогава безчестното ти не ще отбегне от тебе. (Любов и дружба освобождават; заварди ги за себе си, за да не станеш достоен за похула; запази пътищата си добре уредени.)
    11. Уместно казана дума е като златни ябълки в сребърни кошнички.
    12. Мъдър изобличител за внимателно ухо е като златна обеца и украшение от чисто злато.
    13. Каквото е прохлада от сняг по жетва, такова е верен пратеник за оногова, който го праща: той докарва утеха за душата на своя господар.
    14. Каквото са облаци и ветрове без дъжд, такова е човек, който се хвали с лъжливи подаръци.
    15. Велможа се с кротост умилостивява, и мек език кости троши.
    16. Намериш ли мед, яж само, колкото ти трябва, за да се не преситиш от него и да го не повърнеш.
    17. Не ходи често в къщата на приятеля си, за да му не досадиш и да те не намрази.
    18. Каквото е чук, меч и остра стрела, такова е човек, който лъжесвидетелствува против ближния си.
    19. Каквото е строшен зъб и разслабена нога, такова е надеждата на безнадежден (човек) в злочест ден.
    20. Каквото е оня, който съблича дрехата си в студен ден, каквото е оцет на рана, такова е оня, който пее песни на едно натъжено сърце. (Както молец поврежда дрехата и червей - дървото, тъй скръбта поврежда човешкото сърце.)
    21. Ако врагът ти е гладен, нахрани го с хляб; и ако е жаден, напой го с вода;
    22. защото, (правейки това) ти струпваш жар върху главата му, и Господ ще ти въздаде.
    23. Северен вятър дъжд причинява, а таен език - недоволни лица.
    24. По-добре да живееш в ъгъл на покрива, отколкото със свадлива жена в широка къща.
    25. Каквото е студена вода за измъчена от жажда душа, такова е добра вест от далечна страна.26. Каквото е размътен извор и развален кладенец, такова е праведник, който пада пред нечестивец.27. Както не е добре да се яде много мед, тъй и да ламтиш за слава не е слава.
    28. Каквото е разрушен град, без стени, такова е човек, който не владее духа си.

     

    ГЛАВА 26


    1. Както сняг лятно време и дъжд по жътва, тъй и чест не прилича на глупец.
    2. Както врабче ще хвръкне, както лястовица ще отлети, - тъй незаслужено проклятие няма да се сбъдне.
    3. Бич за кон, юзда - за осел, а тояга - за глупци.
    4. Не отговаряй на глупеца според глупостта му, за да не станеш и ти подобен нему;
    5. не отговаряй на глупеца според глупостта му, за да се не помисли за мъдър.
    6. Който дава устна поръка на глупец, подрязва нозете си, търпи неприятност.
    7. Както кривят нозете у хромия, тъй и притчата куца в устата на глупци.
    8. Каквото е оня, който туря в прашка безценен камък, такова е и оня, който дава чест на глупец.
    9. Каквото е бодил в ръката на пияница, такова е притча в устата на глупци.
    10. Силният върши всичко произволно: и глупеца надарява, и всеки минувач награждава.
    11. Както псе се връща на бълвоча си, тъй глупец повтаря своята глупост.
    12. Видял ли си човек, който се мисли за мъдър? Повече се надявай на глупеца, нежели нему.
    13. Ленивецът казва: "лъв на пътя! лъв по стъгдите!"
    14. Врата се върти на куките си, а ленивец - на леглото си.
    15. Ленивец потапя ръка в блюдото, и тежко му е да я подигне до устата си.
    16. Ленивец се мисли за по-мъдър от седмина, които смислено отговарят.
    17. Кой! оминувайки се намесва в чужда свада, хваща куче за уши.
    18. Както престорилият се на луд хвърля огън, стрели и смърт,
    19. тъй е и човек, който коварно уврежда приятеля си и после казва: "аз се само пошегувах".
    20. Дето няма вече дърва, огънят угасва, и дето няма шепотник, раздорът утихна.
    21. Въглищата - за жар, и дървата - за огън, а свадлив човек - крамоли да разпалва.
    22. Думите на шепотника са като сладкиши и влизат вътре в утробата.
    23. Каквото е глинен съд, гледжосан с нечисто сребро, такова са огнени уста и злобно сърце.
    24. С уста си врагът се преструва, а в сърце си коварство крои.
    25. Кога говори дори с нежен глас, не му вярвай, защото в сърцето му има седем гнусотии.
    26. Ако омразата му се прикрива насаме, злобата му ще се открие в събранието народно.
    27. Който копае яма, той ще падне в нея, и който търкаля камък нагоре, върху него ще се върне.
    28. Лъжлив език мрази ония, които е наранил, и уста ласкателни готвят падение.

     

    ГЛАВА 27


    1. Не се хвали с утрешния ден, защото не знаеш какво ще роди тоя ден.
    2. Нека те хвали друг, а не устата ти, - чужд, а не езикът ти.
    3. Тежък е камъкът, тежък е и пясъкът; но гневът на глупеца е по-тежък от единия и другия.
    4. Лют е гневът, неукротима - яростта; но кой ще устои против ревнивостта?
    5. По-добре открито изобличение, нежели скрита любов.
    6. Искрени са укорите от оногова, който обича, и лъжливи са целувките от оногова, който мрази.
    7. Сита душа тъпче и вощен мед, а на гладна душа всичко горчиво е сладко.
    8. Каквото е птица, напуснала гнездото си, такова е човек, напуснал мястото си.
    9. Благовония и кадиво радват сърцето; тъй всекиму сладък бива приятелят със своя сърдечен съвет.
    10. Не напущай приятеля си, нито приятеля на баща си, и не ходи вкъщи брату си в деня на твоето злочестие: по-добре съсед наблизо, нежели брат надалеч.
    11. Бъди мъдър, синко, и радвай сърцето ми, - и аз ще имам какво да кажа ономува, който ме злослови.
    12. Благоразумният вижда злото и се укрива; а неопитните вървят напред и се наказват.
    13. Вземи му дрехите, защото е поръчителствувал за чужд; и за чужденеца вземи от него залог.
    14. Който високо хвали приятеля си от ранно утро, ще го вземат за злословец.
    15. Непрестанно капене в дъжделив ден и свадлива жена едно са:
    16. който иска да я скрие, иска в десницата си да скрие вятър и благовоние, що само се обажда.
    17. Желязо желязо остри, и човек изостря погледа на приятеля си.
    18. Който варди смоковницата, ще яде плодовете й, и който пази господаря си, почетен ще бъде.
    19. Както у водата е лице срещу лице, тъй сърцето на човека е към човека.
    20. Преизподнята и Авадон са ненаситни: тъй също са ненаситни и очите човешки. (Гнусота пред Господа е оня, който дига дръзко очи, и неразумни са, които имат невъздържан език.)
    21. Каквото е пота за сребро, горнило - за злато, такова са за човека устата, които го хвалят. (Сърцето на беззаконника дири зло, а правото сърце дири знание.)
    22. Грухай с черясло глупеца в чутура заедно със зърната, глупостта му не ще се отдели от него.
    23. Добре наглеждай добитъка си, имай грижа за стадата;
    24. защото богатството не е вечно, пък и властта нима е от рода в род?
    25. Трева никне, и злак се явява, и засъбирват билки планински.
    26. Овците са тебе за облекло, и козлите - за купуване ниви.
    27. И ще имаш достатъчно козе мляко тебе и на твоите домашни за храна и на твоите слугини за прехрана.