Ср
2017-09-20
08:24
Реклама
Вход
Търсене
Share
Social




Календар
«  Септември 2017  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Архив записей
Наш опрос
Оцените мой сайт
Всички анкети: 10
Реклама
Rang



Page Rank Check
Приятели
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz
  • Уеб директория

    Alexa



    Review http://hristianinbg.ucoz.net/ on alexa.com

    Get our toolbar!
    Статистика

    Общо онлайн: 1
    Гости: 1
    Потребители: 0

    Християнин


     

     



    КНИГА ПРИТЧИ СОЛОМОНОВИ Глави 28, 29, 30, 31

     

    ГЛАВИ1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31

     

     

     

    ГЛАВА 28


    1. Нечестивецът бяга, когато никой го не гони; а праведникът е смел като лъв.
    2. Кога страната отстъпи от закона, тогава в нея има много началници; а при разумен и вещ мъж тя е дълговечна.
    3. Човек сиромах и притеснител на слабите е също като проливен дъжд, който завлича храните.
    4. Отстъпниците от закона хвалят нечестивците, а които пазят закона, негодуват против тях.
    5. Лошите люде не разбират от справедливост, а ония, които търсят Господа, всичко разбират.
    6. По-добре сиромах, който ходи в своята непорочност, нежели оня, който криви своите пътища, макар и да е богат.
    7. Който пази закона, е разумен син, а който се събира с разсипници, посрамя баща си.
    8. Който умножава имота си чрез корист и лихва, той го събира за добротвореца на бедните
    9. Който отклонява ухото си да не слуша закона, на такъв и молитвата е гнусота.
    10. Който отклонява праведните в пътя на злото, сам ще падне в ямата си, а непорочните ще наследят добро.
    11. Богат човек се има за мъдрец, обаче умен сиромах ще го изобличи.
    12. Кога праведници тържествуват, голяма слава е, но кога нечестивци се въздигат, човеците се крият.
    13. Който скрива престъпленията си, не ще има успех; а който се съзнава и ги оставя, ще бъде помилуван.
    14. Блажен е оня човек, който винаги пребъдва в благоговение; а който ожесточава сърцето си, ще падне в беда.
    15. Каквото е рикащ лъв и гладна мечка, такова е нечестив властник над беден народ.
    16. Неразумен управник върши много притеснения, а който мрази корист, ще има дълги дни.
    17. Човек, виновен за проливане човешка кръв, ще бяга до гроб, за да го някой не хване.
    18. Който ходи непорочно, ще бъде невредим; а който ходи по криви пътища, ще падне на един от тях.
    19. Който си работи земята, ще се насища с хляб, а който подражава на празните, ще се насити с беднотия.
    20. Верен човек ще бъде много благославян, а който бърза да забогатее, няма да остане ненаказан.
    21. Не е добро да си лицеприятен; такъв човек и за късче хляб ще извърши неправда.
    22. Завистлив човек бърза към богатство и не мисли, че сиромашията ще го настигне.
    23. Който изобличава човека, ще намери отпосле по-голяма благосклонност, нежели оня, който с език ласкае.
    24. Който окрадва баща си и майка си и казва "това не е грях", той е съучастник на грабители.
    25. Горделивият разпаля крамола, а който се надява Господу, ще добрува.
    26. Който се надява на себе си, е глупав; а който постъпва мъдро, ще бъде спасен.
    27. Който дава на сиромах, няма да осиромашее; а който закрива очи от него, ще бъде много проклеван.
    28. Кога нечестивци се въздигат, човеците се крият, а кога падат, праведниците се умножават.

     

    ГЛАВА 29


    1. Човек, който, бидейки изобличаван, остава твърдоглав, неочаквано ще се съкруши, и не ще има за него изцеление.
    2. Кога праведниците се умножават, народът се весели, а кога нечестивият госпо-дарува, народът пъшка.
    3. Човек, който обича мъдрост, радва баща си; а който се събира с блудници, • имот разпилява.
    4. Цар с правосъдие уякчава земята си, а който обича подаръци, разсипва я.
    5. Човек, който ласкае приятеля си, залага примка за нозете му.
    6. Грехът на лошия човек е примка за него, а праведникът се весели и се радва.
    7. Праведникът грижливо вниква в тъжбата на бедните, а нечестивецът не разследва делото.
    8. Развратните човеци бунтуват града, а мъдрите усмиряват бунта.
    9. Умен човек, като се съди с глупав човек, сърди ли се, или се смее, - няма покой.
    10. Кръвожадните човеци мразят непорочния, а праведните се грижат за неговия живот.
    11. Глупавият излива всичкия си гняв, а мъдрият го сдържа.
    12. Ако управникът слуша лъжливи думи, то и всичките му служители са нечестиви.
    13. Сиромах и лихвар се срещат един с друг; но Господ дава и на двамата светлина на очите.
    14. Ако царят съди бедните по правда, престолът му ще се заякчи завинаги.
    15. Пръчка и мъмрене дават мъдрост; но момче, оставено без грижа, посрамя майка си.
    16. Кога се умножават нечестивците, умножава се беззаконието; но праведниците ще видят тяхното падение.
    17. Наказвай сина си, и той ще ти даде покой и ще достави радост на душата ти.
    18. Без откровение свише народът е необуздан, а който пази закона, блажен е.
    19. Роб с думи няма да се научи, защото, и да ги разбира, не слуша.
    20. Видял ли си човек недомислен в думите си? Повече се надявай на глупец, нежели нему.
    21. Ако ласкаво държиш роб от детинство, отпосле ще поиска да ти стане син.
    22. Гневлив човек подига крамоли, а сприхав много греши.
    23. Гордостта на човека го унижава, а смиреният по дух ще придобие чест.
    24. Който се поделя с крадец, мрази душата си; слуша клетви, ала не обажда.
    25. Страхът пред човеците поставя примка; а който се надява Господу, ще бъде в безопасност.
    26. Мнозина търсят благосклонното лице на управника, но съдбата на човека е от Господа.
    27. Неправеден човек е гнусота за праведниците, а гнусота за нечестивеца е оня, който ходи по правия

     

    ГЛАВА 30


    1. Думи на Иакеевия син Агура. Вдъхновени изречения, които тоя човек е казал на Итиила, на Итиила път. Укала :
    2. Наистина, аз съм по-невежа от кого и да било измежду човеците, и у мене няма разум човешки,
    3. не се научих и на мъдрост, нито имам знанията на светиите.
    4. Кой е възлизал на небето и слизал? Кой е събрал вятъра в шепата си? Кой е свързал водата в дреха? Кой е поставил всички граници на земята? Как е името му? И как е името на сина му? Знаеш ли?
    5. Всяка дума от Бога е чиста; Той е щит ономува, който се Нему уповава.
    6. Не притуряй към думите Му, за да те не изобличи, и да не излезеш лъжец.
    7. За две неща Те моля; не ми отказвай, преди да умра;
    8. суета и лъжа отдалечи от мене, сиромашия и богатство не ми давай, - храни ме с насъщния хляб,
    9. да не би, като се преситя, да се отрека от Тебе и да кажа: "кой е Господ?" и да не би, като осиромашея, да почна да крада и да употребявам името на моя Бог напразно.
    10. Не хули слуга пред господаря му, за да те не прокълне, и ти да останеш виноват.
    11. Има род, който кълне баща си и не благославя майка си.
    12. Има род, който се смята за чист, а пък не е умит от нечистотиите си.
    13. Има род - о, колко високомерни са очите му, и колко надигнати клепките му!
    14. Има род, чиито зъби са мечове, и челюстите - ножове, за да пояжда сиромасите по земята и немотиите между людете.
    15. Ненаситността има две дъщери: "давай, давай!" Ето три ненаситни, дори четири, които не ще кажат "стига!" -
    16. преизподня и утроба безплодна, земя, която се не насища на вода, и огън, който не казва: "стига!"
    17. Око, което се присмива на баща и нехае да се покорява на майка, ще бъде изкълвано от долински гарвани и от орлови пилци изядено!
    18. Три неща са непостижни за мене, дори четири, които не разбирам:
    19. път на орел по небето, път на змия по скала, път на кораб посред море и път на мъж към девица.
    20. Такъв е пътят и на жена прелюбодейка: яла и обърсала устата си, и казва: "нищо лошо не съм сторила".
    21. От три неща се тресе земята, дори от четири, които не може да носи:
    22. от роб, кога стане цар; от глупец, кога до насита яде хляб,
    23. от позорна жена, кога се омъжва, и от слугиня, кога заема мястото на господарката си.
    24. Ето четири малки на земята, но те са по-мъдри от мъдрите:
    25. мравките - народ несилен, но лете си приготвят храната;
    26. хирогрилите - народ слаб, но правят къщите си на скала;
    27. скакалците цар нямат, но излизат всички стройно;
    28. паякът с щипалки се залавя, но се намира в царските палати.
    29. Ето три, които стройно вървят, дори четири, които стройно излизат:
    30. лъвът, най-силен между зверовете, не ще се отбие пред никого;
    31. конят и козелът, (водач на стадо,) и царят между своя народ.
    32. Ако в самозабрава си направил глупост и си намислил зло, тури ръка на уста;
    33. защото, както кога се бие мляко, добива се масло, като се блъсне носът, потича кръв, тъй и кога се възбужда гняв, произлиза свада.

     

    ГЛАВА 31


    1. Думи на цар Лемуила. Поука, с която го е поучила майка му:
    2. Какво, синко, какво, сине на утробата ми? какво, сине на оброците ми?
    3. Не давай на жени силите си, нито пътищата си на ония от тях, които царе погубват.
    4. Не е за царе, Лемуиле, не е за царе вино да пият, нито за князе - сикер,
    5. за да не би, като се опият, да забравят закона и да изкривяват съдбата на угнетените.
    6. Дайте сикер на загиващия и вино на огорчения по душа;
    7. нека той пийне и забрави сиромашията си и да си не спомня вече за страданието си.
    8. Отваряй устата си за безгласния и за защита на всички сираци.
    9. Отваряй устата си за правосъдие и за делото на сиромаха и немотния.
    10. Кой ще намери жена добродетелна? Нейната цена е по-висока от бисер;
    11. сърцето на мъжа й е уверено в нея, и той не ще остане без печалба;
    12. тя му отплаща с добро, а не със зло, през всички дни на живота си.
    13. Набавя си вълна и лен, и на радо сърце работи с ръцете си.
    14. Тя, както търговските кораби, отдалеч си набавя храна.
    15. Тя става още през нощта и раздава храна в къщата си и уреченото на слугините си.
    16. Намисли си за нива, и придобива я; от плода на ръцете си насажда лозе.
    17. Препасва със сила кръста си и укрепва мишците си.
    18. Тя чувствува, че занятието и е добро, и светилото й не гасне нощем.
    19. Протяга ръце към хурката, и пръстите й се хващат за вретеното.
    20. Шепата си на сиромах отваря, и ръката си на нужделив подава.
    21. Не се бои от студ за челядта си, защото цялата й челяд е облечена с двойни дрехи.
    22. Тя си тъче килими; висон и пурпур е нейно облекло.
    23. Мъжът й е известен при портите, кога седи със старейшините на страната.
    24. Тя работи покривки и ги продава, доставя пояси на финикийските търговци.
    25. Здравина и хубост е нейно облекло, и весело гледа на бъдещето.
    26. С мъдрост отваря устата си, и кротка поука е на езика й.
    27. Наглежда домакинството вкъщи и не яде хляба на празността.
    28. Стават децата и я облажават, - мъжът, и той я хвали:
    29. "много жени добродетелни е имало, но ти надмина всички".
    30. Миловидността е примамлива и хубостта - суетна; но жена, която се бои от Господа, е достойна за хвала.
    31. Дайте й от плода на нейните ръце, и нека делата й я прославят при портите!