Сб
2019-02-16
15:40
Търсене
Споделете
Social




Календар
«  Февруали 2019  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728
Архив
Анкета
Оценете този сайт
Всички анкети: 13
Реклама
Rang



Page Rank Check
Приятели
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz
  • Уеб директория

    Статистика

    Християнин


     

     



    КНИГА ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ, ОТ СОЛОМОНА Глави 1, 2, 3, 4




    ГЛАВИ: 1 2 3 4 5 6 7 8

    ГЛАВА 1


    1. Вьзлюбената. Нека ме целува той с целувки на устата си! Защото неговите милувки са по-добри от вино.
    2. От благоуханието на твоите мазила името ти е като разлято миро; затова те обичат момите.
    3. Влечи ме, ще се затечем подире ти; - царят ме въведе в чертозите си, - ще се възхищаваме и ще се радваме с тебе, ще хвалим твоите милувки повече от вино. Заслужено те обичат!
    4. Дъщери иерусалимски! черна съм, но съм хубава като шатри кидарски, като Соломонови завеси.
    5. Не гледайте ме, че съм мургава, защото слънцето ме е ожурило: майчините ми синове ми се разсърдиха, туриха ме лозята да пазя - моето собствено лозе не запазих.
    6. Кажи ми ти, когото обича душата ми: де пасеш? де пладнуваш? Защо да съм като скитница край стадата на твоите другари?
    7. Хор. Ако не знаеш това, о, най-хубава между жените, то върви си подир овците и си паси яретата покрай пастирските шатри.
    8. Възлюбеният. Оприличил съм те на моята кобилка във фараоновата колесница, моя любезна!
    9. Прекрасни са твоите ланити под висулките, твоята шия - с огърлиците;
    10. ще ти направим златни висулки със сребърни титрейки.
    11. Възлюбената. Докле царят беше на трапезата, моят нард издаваше благоуханието си.
    12. Смирнова китка е моят възлюбен: стои на гърдите ми.
    13. Моят възлюбен ми е като кипрова китка в Енгедските лозя.
    14. Възлюбеният. О, хубава си, мила моя, хубава си! имаш очи гълъбови.
    15. Възлюбената. О, хубав си, мой мили, и любезен! И леглото ни е - зеленина.
    16. Възлюбеният. Покривите на къщите ни са кедри, потоните ни - кипариси.

    ГЛАВА 2


    1. Вьзлюбената. Аз съм саронски нарцис, долински крин!
    2. Възлюбеният. Каквото е крин между тръне, това е моята възлюбена между момите.
    3. Възлюбената. Каквото е ябълка между горски дървета, това е моят възлюбен между момците. Под сянката й обичам да седя, и плодовете й са сладки за гърлото ми.
    4. Той ме въведе в къщата за пируване, и знамето му над мене беше любов.
    5. Подкрепете ме с вино, освежете ме с ябълки, защото изнемогвам от любов.
    6. Лявата му ръка ми е под главата, а Дясната ме прегръща.
    7. Възлюбеният. Заклевам ви, дъщери иерусалимски, в сърните и в полските кошути: недейте буди и тревожи възлюбената, докле й е воля.
    8. Възлюбената. Гласът на моя възлюбен! ето, иде, припка по планините, скача по могилите.
    9. Моят възлюбен прилича на сърна, или на млад елен. Ето, стои зад стената ни, поглежда през прозореца, наднича през решетката.
    10. Моят възлюбен ми заговори: "стани, моя мила, моя хубавице, излез!
    11. Ето, зимата се вече мина, дъждът преваля, престана;
    12. цветя се показаха по земята; настана време за песни, и гласът на гургулицата се чува в страната ни;
    13. смоковниците разтвориха пъпките си, и цъфналите лози в лозята издават благоухание. Стани, моя мила, хубавице моя, излез!
    14. Гълъбице моя в скални проломи, под каменни заклони! покажи ми лицето м, дай ми да чуя гласа ти, защото гласът та е сладък, и лицето ти приятно.
    15. Ловете ни лисиците, лисичетата, които повреждат лозята, а лозята ни са Цъфнали."
    16. Моят възлюбен принадлежи на мене, аз пък - нему; той пасе между кринове.
    17. Докле денят лъха прохлада, и бягат сенките, върни се, мой мили, и бъди като сърна или като млад елен, по планински скали.

    ГЛАВА 3


    1. Нощес на леглото си търсих оногова, когото обича душата ми, търсих го и го не намерих.
    2. Но аз ще стана, ще тръгна по града, по улици и стъгди, и ще търся тогова, когото душата ми люби; търсих го и го не намерих.
    3. Срещнаха ме стражари, които обикалят града; не видяхте ли - попитах ги - оногова, когото обича душата ми?
    4. Но, щом ги отминах, намерих оногова, когото обича душата ми, хванах се за него и го не пуснах, докле го не заведох в къщата на майка си и в спалните на родителката си.
    5. Възлюбеният. Заклевам ви, дъщери иерусалимски, в сърните и полските кошути: недейте буди и тревожи възлюбената, докле й е воля.
    6. Хор. Коя е тая, която възлиза от пустинята като димен стълб, накадена със смирна и тамян и с всякакви мироварски прахове?
    7. Ето неговият одър - на Соломона: около му шейсет души юнаци, Израилеви юнаци.
    8. Всички държат по меч и са опитни на бой; всеки си има меч на бедрата поради нощния страх.
    9. Носилка си е направил цар Соломон от ливанско дърво;
    10. стълбците й е направил от сребро, облегалата й от злато, седалото й от пурпурен плат; извътре са я присърце украсили дъщерите иерусалимски.
    11. Излезте, дъщери сионски, и погледайте цар Соломона с венеца, с който го е увенчала майка му в деня на сватбата му, в радостния за сърцето му ден.

    ГЛАВА 4


    1. Възлюбеният. О, хубава си, моя мила, хубава си! очите ти са гълъбови под твоите къдри; косата ти е като стадо кози, кога слизат от Галаадската планина;
    2. зъбите ти - като стадо остригани овци, кога излизат из къпалия, от които всяка има две агънца, и ялова няма помежду им;
    3. устните ти - като алена панделка, и устата ти са сладкодумни; твоите ланити под къдрите твои са като половинки нарови;
    4. шията ти - като Давидова кула, направена за оръжие: на нея висят хиляди щитове - все щитове на юнаци;
    5. двете твои ненки са като близначета от млада сърна, които пасат между кринове.
    6. Докле денят лъха прохлада, и бягат сенките, ще ида на смирнова планина и на тамянова могила.
    7. Цяла си хубава, моя мила, и петно няма на тебе!
    8. Слез с мене от Ливан, невесто, слез с мене от Ливан! бързай от връх Амана, от връх Семир и Ермон, от лъвски леговища, от леопардови планини!
    9. Ти плени сърцето ми, сестрице невесто! плени сърцето ми с един поглед на очите си, само с огърлието на шията си.
    10. О, как са сладки твоите милувки, сестрице невесто! По-сладки от вино са твоите милувки, и благоуханието на твоите мазила е по-приятно от всички аромати.
    11. Из устата ти капе вощен мед, невесто, мед и мляко под езика ти, и благоуханието на дрехите ти е като благоухание ливанско!
    12. Затворена градина е моята сестрица невеста, заключен кладенец, запечатан извор;
    13. твоите разсадници са градина с нарове,с най-хубави плодове, кипери с нарди,
    14. нард и шафран, тръстика и дьрчин с всякакви благовонни дървета, смирна и алой с всякакви най-хубави аромати;
    15. ти си градински извор, кладенец от жива вода, изтичаща от Ливан.
    16. Възлюбената. Дигни се, ветре, от север, завей и ти, ветре, от юг и повей над градината ми, и ще се разлеят ароматите й! Нека дойде моят възлюбен в градината си и да вкуси сладките й плодове.