Вт
2017-11-21
23:52
Вход
Търсене
Споделете
Social




Календар
«  Ноември 2017  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
  12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Архив
Анкета
Оценете този сайт
Всички анкети: 10
Реклама
Rang



Page Rank Check
Приятели
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz
  • Уеб директория

    Статистика

    Общо онлайн: 1
    Гости: 1
    Потребители: 0

    Християнин


     

     



    КНИГА НА ТОВИТА Глави 1,2,3

     

     

     

     

    Глави: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14

     

     

     

     

    ГЛАВА 1


    1. Книга за разказите на Товита, сина Товиилов, Ананиилов, Адуилов, Гаваилов, от Асииловия род, Нефталимово коляно,
    2. който в дните на асирийския цар Енемесара бе взет в плен из Тисва, която се намира надясно от Кидий Нефталимов, в Галилея, над Асир. Аз, Товит, през всички дни на живота си ходих по пътя на истината и правдата
    3. и правих много добрини на моите братя и на моя народ, който бе дошъл с мене в асирийската страна, в Ниневия.
    4. Когато живеех в моята страна, в земята на Израиля, още като момък, цялото коляно на отца ми Нефталима бе се отцепило от иерусалимския дом, избран от всички Израилеви колена да принасят всички жертва там. дето е осветен храмът на жилището на Всевишния, и утвърден във всички родове навеки.
    5. Както всички отцепили се колена принасяха жертва на Ваала и на юницата, тъй и домът на отца ми Нефталима.
    6. Аз пък сам често ходех в Йерусалим на празниците, както с вечна наредба е заповядано на цял Израил с първоберки и с десятъци от земните произведения и с начатьци от овчата вълна,
    7. и давах това на свещениците, синове Ааронови, за жертвеника: десятъка от всички произведения давах на Левиевите синове, които служеха в Йерусалим; другия десятък продавах, и всяка година ходех и го харчех в Йерусалим;
    8. а третия давах, комуто трябваше, както ми заповяда Девора, бащина ми майка, когато след баща си останах сирак.
    9. Когато станах мъж, взех за жена Ана, от бащиния наш род, и родих от нея Товия.
    10. Когато бях отведен пленник в Ниневия, всички мои братя и мои еднородни ядяха от езическите ястия,
    11. но аз пазех душата си и не ядях,
    12. защото помнех Бога от все душа.
    13. И подари ми Всевишният милост и благоволение пред Енемесара, и аз бях у него доставчик;
    14. и ходих в Мидия, в Рага Мидийска, и дадох на Гаваила, брат на Гаврия, десет таланта сребро, за да го пази.
    15. А когато умря Енемесар, вместо него се възцари син му Сенахирим, чиито пътища не бяха постоянни, и аз вече не можех да ходя в Мидия.
    16. В дните на Енемесара аз правих много добрини на моите братя:
    17. на гладни давах хляба си, на голи-дрехите си и. кога виждах някого от моя род умрял и хвърлен зад стената ниневийска, погребвах го.
    18. Тайно погребвах и ония, които цар Сенахирим убиваше, когато, подгонен, се върна из Иудея. А той умъртви мнозина в яростта си. И царят диреше труповете, ала ги не намираха.
    19. Един ниневиец отиде и обади на царя, че аз ги погребвам; тогава се скрих. Като узнах пък, че ме дирят да ме убият, от страх побягнах от града.
    20. И разграбиха всичкия ми имот, и ми не остана нищо друго, освен жена ми Ана и син ми Товия.
    21. Ала не се минаха петдесет дена, и Двамата му сина го убиха и побягнаха в Араратските планини. И вместо него се възцари син му Сахердан, който постави братовия ми син Ахиахара-Анаила над цялото сметководство в царството си и над цялото домакинство.
    22. Ахнаха? ходатайствува за мене, и аз се върнах в Ниневия. Ахнаха? пък беше и виночерпец, и пазител на пръстена, и домакин, и ковчежник; и Сахердан го постави втори след себе си; той беше братов ми син.

     

    ГЛАВА 2


    1. Когато се върнах у дома си, и ми бяха върнали жена ми Ана и син ми Товия, в празник Петдесетница, в светата седмица на седмиците, биде приготвен у дома добър обяд, и седнах да ям.
    2. Като видях много ястия, казах на сина си: иди и доведи, когото намериш беден от нашите братя, който помни Господа, пък аз ще те почакам.
    3. Той се върна и рече: татко, един от нашия род удушен е хвърлен на стъгдата.
    4. Тогава аз, преди да почна да ям, бързо излязох и го прибрах в едно жилище, до заник слънце.
    5. Като се върнах, умих се и ядох хляба си натъжен.
    6. И спомних си пророчеството на Амоса, как бе той казал: празниците ви ще се обърнат в скръб, и всичките ви веселби в плач.
    7. И плаках. А щом зайде слънце, отидох, изкопах гроб и го погребах.
    8. Съседите ми се присмиваха и думаха: той още се не бои, че ще бъде убит за тая работа; вече бяга, и ето пак погребва мъртви.
    9. В тая съща нощ, като се върнах от погребението и бидейки нечист, легнах да спя зад стената на двора, и лицето ми не беше покрито.
    10. И не забележих, че на стената имало врабци. Когато очите ми бяха отворени, врабците пуснаха нещо топло на очите ми, и се появиха в очите ми бели петна. И ходих при лекарите, ала те не ми помогнаха. Ахиахар ми доставяше прехрана, докле отидох в Елимаида.
    11. А жена ми Ана в женските отделения предеше вълна
    12. и пращаше на богати люде, които й плащаха, а веднъж в прибавка й дадоха козле.
    13. Когато го донесоха при мене, то заврещя; и аз попитах жена си: отде е това козле? да не е откраднато? върни го, чието е! защото не е позволено да се яде крадено.
    14. Тя отговори: това ми подариха вън от платата. Но аз й не вярвах и настоявах да го върне, чието е, и разсърдих й се. А тя отговори и ми рече: а де са твоите милостини и праведни дела? Ето как те всички се проявиха към тебе!

     

    ГЛАВА 3


    1. Като се разтъжих, заплаках и със скръб се молих, думайки:
    2. праведен си Ти, Господи, и всички Твои дела и всички Твои пътища са милост и истина, и с праведен и истинен съд съдиш Ти вовеки!
    3. Спомни си за мене и погледни ме милостиво: не ме наказвай за моите грехове и за заблужденията мои и на бащите ми, с които са съгрешили пред Тебе!
    4. Защото те не послушаха Твоите заповеди, и Ти ни предаде на разграбване, плен и смърт и в притча за укор пред всички народи, между които сме пръснати.
    5. И, наистина, много и праведни са Твоите съдби да вършиш с мене според моите грехове и греховете на моите бащи, защото не изпълнявахме Твоите заповеди и не постъпвахме по правда пред Тебе.
    6. И тъй, прави с мене, що Ти е благоугодно; заповядай да бъде взет духът ми, за да се освободя и да се обърна на пръст, защото по-добре е за мене да умра, нежели да живея, понеже слушам лъжливи укори, и скръбта ми е голяма! Заповядай да бъда освободен от тая тегота, за да ида във вечната обител, и не отвръщай лицето Си от мене.
    7. В тоя същи ден се случило и на Сара, Рагуилова дъщеря, в Екбатана Мидийска, да търпи укори от бащините си слугини,
    8. задето я давали на седем мъжа, но злият дух Асмодей ги умъртвявал, преди да бъдат с нея като с жена. Те й думали: нима не ти е съвестно, че си удушила мъжете си? Седмина има вече ти, а не се нарече с името ни на едного от тях!
    9. Защо нас да бият за тях? Те умряха: иди и ти след тях, да не виждаме твой син или дъщеря вовеки!
    10. Като чула това, тя твърде много се нажалила, тъй че решила да се лиши от живота, но размислила: аз съм една на баща си; ако направя това, ще бъде за него безчестие, и ще сваля старостта му с печал в преизподнята.
    11. И почнала да се моли при прозореца, думайки: благословен Ти, Господи, Боже мой, и благословено Твоето име свето и славно вовеки: да Те благославят всички Твои творения вовеки!
    12. И сега обръщам към Тебе, Господи, очите си и лицето си;
    13. моля, вземи ме от тая земя и не оставяй да слушам вече укори!
    14. Ти знаеш. Господи, че аз съм чиста от всеки грях с мъж
    15. и не обезчестих името си, нито името на баща си в земята на моето пленство; аз съм едничка на баща си, той няма син, който да го наследи, ни близък брат ни братов син, за когото бих могла да се запазя за жена; седмина ми вече загинаха. За какво ли да живея? Ако пък не Ти е угодно да ме умъртвиш, благоволи, погледни към мене милостиво и ме помилувай,та да не слушам вече укори!
    16. Биде чута молитвата на тия двама пред славата на великия Бог, и биде пратен Рафаил да изцери и двамата;
    17. да махне белите петна от очите на Товита и да даде Рагуиловата дъщеря Сара за жена на Товия, син Товитов, като върже злия дух Асмодея; защото бе предназначено да я наследи Товия. - И в едно и също време Товит, като се върна, влезе у дома си, а Рагуиловата дъщеря Сара слезе от своята горнила.