Ср
2017-09-20
08:20
Реклама
Вход
Търсене
Share
Social




Календар
«  Септември 2017  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Архив записей
Наш опрос
Оцените мой сайт
Всички анкети: 10
Реклама
Rang



Page Rank Check
Приятели
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz
  • Уеб директория

    Alexa



    Review http://hristianinbg.ucoz.net/ on alexa.com

    Get our toolbar!
    Статистика

    Общо онлайн: 1
    Гости: 1
    Потребители: 0

    Християнин


     

     



    КНИГА НА ТОВИТА Глави 10,11,12

     

     

     

     

    Глави1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14

     

     

     

     

     

    ГЛАВА 10


    1. Товит, баща му, броеше дните. И когато изминаха дните на пътуването, а той се не връщаше,
    2. Товит рече: дали не са ги задържали? дали не е умрял Гаваил, и няма кой да им даде среброто?
    3. И много тъгуваше.
    4. А жена му каза: загинал е син ни, затова и не дохожда. И почна да плаче за него и думаше:
    5. горко ми, чедо, понеже аз те пуснах, о светило на очите ми!
    6. Товит й каза: мълчи, не се вълнувай, той е здрав.
    7. А тя му рече: ти мълчи, недей ме мами; загина момчето ми. - И всеки ден отиваше извън града на пътя, по който бяха заминали; денем хляб не ядеше, а нощем непрестанно плачеше за сина си Товия, докле не изтекоха четиринайсетте сватбени дни, за които Рагуил го бе заклел да преседи там. Тогава Товия рече на Рагуила: пусни ме, защото баща ми и майка ми вече се не надяват да ме видят.
    8. А тъстът му каза: постой у мене, ще пратя до баща ти да му обадят за тебе.
    9. А Товия казва: не, пусни ме при баЩа ми.
    10. Рагуил стана и даде му Сара, жена му, половината имот, слуги и добитък и сребро
    11. и, като ги благослови, пусна ги и рече; деца, да ви помага Бог Небесний, преди да умра.
    12. После каза на дъщеря си: почитай твоя свекър и свекърва; сега те са твои родители; желая да слушам добро за тебе. И я целуна. И Една рече на Товия: любезний брате, да те въздигне Господ Небесний и да ми подари да видя деца от Сара, моята дъщеря, за да се зарадвам пред Господа. И ето давам ти дъщеря си да я пазиш; недей я огорчава.
    13. След това Товия тръгна, благославяйки Бога, че Той насочи към добро пътя му; той благославяше и Рагуила и жена му Една. И, продължавайки пътя си, наближиха до Ниневия.

     

    ГЛАВА 11


    1. И рече Рафаил на Товия: ти знаеш, брате, в какво положение остави баща си;
    2. да идем напред, преди жена ти, и да приготвим жилище,
    3. а ти вземи в ръка и рибената жлъчка. И тръгнаха: след тях затърча и кучето.
    4. В това време Ана седеше и се вглеждаше по пътя за сина си,
    5. и, като забележи, че иде, каза на баща му: ето, иде син ти и човекът, който тръгна с него.
    6. Рафаил рече: зная, Товие, че на баща ти ще се отворят очите; ти само намажи с жлъчката очите му, и той, като усети лютина, ще ги отрие, и ще паднат белите петна, и той ще те види.
    8. Ана се затече, хвърли се сину си на шията и му рече: видях те, чедо, - сега мога и да умра. И двамата заплакаха.
    9. А Товит дойде при вратата и се спъна, но син му се притече до него и подхвана баща си,
    10. и натърка с жлъчката очите на баща си и рече: ободри се, татко!
    11. Залютя му на очите, и той ги отри,
    12. и белите петна паднаха от краищата на очите му. Като видя сина си, той падна на шията му,
    13. заплака и рече: благословен Ти, Боже, и благословено Твоето име вовеки, и благословени всичките Твои свети Ангели!
    14. Защото Ти ме наказа и помилува. Ето, виждам сина си Товия. - И син му влезе радостно и разказа на баща си за чудните работи, що се бяха случили с него в Мидия.
    15. И Товит излезе, та посрещна снака си при портите на Ниневия, като се радваше и благославяше Бога. Ония, които видяха, че той иде, чудеха се, как е прогледал.
    16. И Товит изповяда пред тях, че Бог го е помилувал. Когато се приближи Товит до снаха си Сара, благослови я и каза: добре дошла, дъще! Благословен Бог, Който те доведе при нас, и благословени баща ти и майка ти! Зарадваха се и всичките му братя в Ниневия.
    17. И дойде Ахнаха? и братанецът му Насвас
    18. и весело празнуваха сватбата на Товия седем дена.

     

    ГЛАВА 12


    1. Товит повика сина си Товия и му рече; приготви, синко,заплатата на човека, който ходи с тебе; трябва да му се придаде още.
    2. Той отговори: татко, не ще бъда ощетен, ако му дам половината от всичко, що донесох; 3. защото той ме доведе при тебе здрав, и жена ми излекува, и среброто ми донесе, и тебе също изцери.
    4. Старецът рече: той заслужава това.
    5. И повика Ангела и му каза: вземи половината от всичко, що сте донесли и иди си смиром.
    6. Тогава Ангелът повика двамата настрана и им рече: благославяйте Бога, прославяйте Го, признавайте величието Му и изповядвайте пред всички живеещи това, що Той направи за вас. Добро е да се благославя Бог, да се превъзнася името Му и благоговейно да се проповядва за Божиите дела; и вие не преставайте да Го прославяте.
    7. Царева тайна да пазиш е добро, а Божиите дела да разгласяш е похвално. Вършете добро, и зло няма да ви сполети.
    8. Добро нещо е молитва с пост, с милостиня и справедливост. По-добре малко със справедливост, нежели много с неправда; по-добре да правиш милостиня, нежели да събираш злато,
    9. защото милостинята избавя от смърт и може да очисти от всеки грях. Ония, които вършат милостиня и праведни дела, ще бъдат дълголетни.
    10. А ония, които грешат, са врагове на живота си.
    11. Няма да скрия от вас нищо; казах вече: царска тайна да пазиш е добро, а Божиите дела да разгласяш е похвално.
    12. Когато се молеше ти и снаха ти Сара, аз възнасях вашата молитва пред Светия, и кога ти погребваше мъртвите, аз също бях с тебе.
    13. И когато ти се не полени да станеш и да оставиш обеда си, за да идеш и прибереш мъртвия, твоята благотворителност се не укри от мене: аз бях с тебе.
    14. И сега Бог ме прати да изцеря тебе и снаха ти Сара.
    15. Аз съм Рафаил, един от седемте свети Ангели, които възнасят молитвите на светиите и възлизат пред славата на Светия.
    16. Тогава и двамата се смутиха и паднаха ничком, защото се уплашиха.
    17. Но той им рече: не бойте се, мир ще имате. Благославяйте Бога довека.
    18. Защото аз дойдох не по мое щение, а по волята на Бога наш; затова и благославяйте Го довека.
    19. През всички дни вие ме виждахте, но аз не ядох и не пих, - само наглед ви се струваше тъй.
    20. И тъй, прославяйте сега Бога, защото аз възлизам при Оногова, Който ме е пратил; напишете на книга всичко станало.
    21. Те станаха и вече го не видяха.
    22. И почнаха да разказват за великите и чудни дела Божии, и как им се явил Ангел Господен.