Сб
2019-02-16
15:43
Търсене
Споделете
Social




Календар
«  Февруали 2019  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728
Архив
Анкета
Оценете този сайт
Всички анкети: 13
Реклама
Rang



Page Rank Check
Приятели
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz
  • Уеб директория

    Статистика

    Християнин


     

     



    КНИГА НА ПРОРОК ДАНИИЛА Глави 1, 2, 3





    ГЛАВИ: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14

    ГЛАВА 1


    1. В третата година от царуването на иудейския цар Иоакима дигна се вавилонският цар Навуходоносор против Йерусалим и го обсади.
    2. И предаде Господ в ръката му иудейския цар Иоакима и част от съдовете на Дома Божий, и той ги изпрати в земя Сенаар, в дома на своя бог, и внесе тия съдове в съкровищницата на своя бог.
    3. И каза царят на Асфеназа, началник на скопците му, да доведе от синовете Израилеви, от царски и княжески род,
    4. момци, които нямат никакъв телесен недостатък, хубавци наглед и способни за всякаква наука, разбиращи науки и разумни и сръчни да служат в царските палати, и да ги научи на халдейски книги и език.
    5. И отреди им царят всекидневна храна от царската трапеза и вино, което сам пиеше, и заповяда да ги възпитават три години, след изтичане на които те трябваше да застанат пред царя.
    6. Между тях бяха от Иудините синове Даниил, Анания, Мисаил и Азария.
    7. Тогава началникът на скопците ги преименува: Даниила нарече Валтасар, Анания - Седрах, Мисаила - Мисах и Азария - Авденаго.
    8. Даниил тури на сърце си да се не осквернява с ястията от царската трапеза и от виното, що пиеше царят, и затова измоли от началника на скопците да го не принуждава да се осквернява.
    9. Бог даде на Даниила милост и благосклонност у началника на скопците;
    10. и началникът на скопците каза на Даниила: "боя се от господаря си, царя който сам ви отреди храна и питие: ако той види лицата ви по-мършави, отколкото у момците, ваши връстници, вие ще турите главата ми в опасност пред царя".
    11. Тогава Даниил рече на Амелсара, когото началникът на скопците бе поставил при Даниила, Анания, Мисаила и Азария:
    12. "направи опит над рабите си: нека десет дни ни дават овошки за храна и вода за питие;
    13. и после нека се явят пред тебе нашите лица и лицата на ония момци, които се хранят от царската храна, и след това постъпвай с рабите си, според както видиш".
    14. Той ги послуша в това и направи опит с тях десет дена.
    15. Подир десетте дена лицата им се показаха по-хубави, и по тяло бяха по-пълни от всички ония момци, които се хранеха с царски ястия.
    16. Тогава Амелсар взимаше тяхното ястие и виното за пиене и даваше им овошки.
    17. И дарува Бог на четиримата тия момци знание и разбиране всяка книга и мъдрост, а на Даниила дарува още да разбира и всякакви видения и сънища.
    18. След свършека на дните, когато царят бе заповядал да ги представят, началникът на скопците ги представи на Навуходоносора.
    19. Царят говори с тях, и от всички момци не се намери нито един като Даниила, Анания, Мисаила и Азария, и почнаха те да служат пред царя.
    20. И във всичко, за което се искаше мъдрост и разбиране, за каквото и да ги питаше царят, намираше ги десеторно по-високо от всички тайноведци и влъхви, каквито имаше в цялото му царство.
    21. И остана там Даниил до първата година на цар Кира.

    ГЛАВА 2


    1. На втората година от царуването си Навуходоносор сънува сън, от който духът му се смути, и сънят побягна от него.
    2. И заповяда царят да свикат тайноведци и гледачи, магьосници и халдейци, за да му разтълкуват съня. Те дойдоха и застанаха пред царя.
    3. И рече им царят: "сънувах сън, и духът ми се вълнува; желая да зная тоя сън".
    4. Тогава халдейците казаха на царя по арамейски: "царю! да си жив довеки! кажи на рабите си съня, и ние ще обясним, какво значи".
    5. Отговори царят и рече на халдейците: "сънят избяга от мене; ако ми не кажете съня, и какво той значи, ще бъдете насечени на късове, и къщите ви ще се обърнат на развалини;
    6. ако пък ми разкажете съня, и какво той значи, ще получите от мене дарове, награда и голяма почест; и тъй, кажете ми съня, и какво той значи".
    7. Те повторно отговориха и рекоха: "нека царят каже на рабите си съня, и ние ще обясним, какво значи той".
    8. Отговори царят и рече: "добре зная, че вие искате да спечелите време, защото виждате, че сънят избяга от мене.
    9. Понеже не явявате съня ми, вие имате някой умисъл: готвите се да ми кажете лъжа и измама, докле мине време; и тъй, разкажете ми съня, и тогава ще позная, че вие можете ми обясни, и какво той значи".
    10. Халдейците отговориха на царя и казаха: "на земята няма човек, който да може откри на царя това дело, и затова ни един цар, велик и силен, не е поисквал подобно нещо от никой тайноведец, гледач и халдеец;
    11. делото, което изисква царят, е толкоз трудно, че никой друг не може го откри на царя, освен боговете, които не живеят със смъртните".
    12. Царят разсвирепя и силно се ядоса на това и заповяда да изтребят всички мъдреци вавилонски.
    13. Когато излезе тая повеля да убиват мъдреците, потърсиха Даниила и другарите му, за да ги умъртвят.
    14. Тогава Даниил се обърна с предпазливост и мъдрост към Ариоха, началник на царските телопазители, който беше излязъл да убива вавилонските мъдреци,
    15. и попита Ариоха, който беше силен при царя: "защо такава страшна повеля от царя?" Тогава Ариох разказа на Даниила цялата работа.
    16. И Даниил влезе и измоли от царя да му даде време, за да представи на царя тълкуването на съня.
    17. Даниил отиде у дома си и разказа работата на другарите си Анания, Мисаила и Азария,
    18. за да просят милост от Бога ; Небесни за тази тайна, та Даниил и другарите му да не загинат с другите мъдреци вавилонски.
    19. И тогава тайната биде открита на Даниила в нощно видение, и Даниил благослови Бога Небесни.
    20. И рече Даниил: "да бъде благословено името на Господа отвека и довека, защото у Него има мъдрост и сила;
    21. Той променя времена и години, сваля царе и поставя царе, дава мъдрост на мъдри и знание на разумни;
    22. Той открива, що е дълбоко и съкровено, знае, що е в мрака, и светлината живее с Него.
    23. Славя Те и величая. Боже на отците ми, задето ми дарува мъдрост и сила и ми откри онова, за което Те молихме; защото Ти ни откри делото на царя".
    24. Подир това Даниил отиде при Ариха, комуто царят бе заповядал да умъртви мъдреците вавилонски, влезе и му каза: "не убивай мъдреците вавилонски; заведи ме при царя, и аз ще му открия, що значи сънят".
    25. Тогава Ариох незабавно заведе Даниила при царя и му каза: "намерих между пленените синове на Иуда човек, който може да открие на царя, що значи сънят".
    26. Царят рече на Даниила, който бе наречен Валтасар: "можеш ли ми каза съня, който видях, и какво значи той?"
    27. Даниил отговори на царя и рече: тайната, за която царят пита, не могат откри на царя ни мъдреци, ни магьосници, ни тайноведци, ни гледачи.
    28. Но на небесата има Бог, Който открива тайни; и Той откри на цар Навуходоносора, какво ще бъде в последните дни. Сънят ти и онова, що е видяла главата ти на твоето легло, беше това:
    29. ти, царю, на леглото си мислеше, какво ли ще бъде след това, и Оня, Който открива тайни, ти показа какво ще бъде.
    30. Но мене тая тайна биде открита, не за да бъда по-мъдър от всички живи, а за да бъде на царя открит смисълът, и за да узнаеш помислите на сърцето си.
    31. Твоето видение, царю, беше такова: ето, някакъв си голям истукан; огромен беше този истукан, той стоеше в извънреден блясък пред тебе, и видът му беше страшен.
    32. Главата на този истукан беше от чисто злато, гърдите му и ръцете му-от сребро, коремът и бедрата му - медни,
    33. пищелите му железни, нозете му част железни, част глинени.
    34. Ти го гледаше, докле се камък откъсна от планината, без да го е ръка съборила, удари в истукана, в неговите железни и глинени нозе, и ги разби.
    35. Тогава всичко заедно се раздроби: желязо, глина, мед, сребро и злато станаха като прах на лятно гумно; вятърът ги отнесе, и диря от тях не остана; а камъкът, който разби истукана, стана голяма планина и изпълни цяла земя.
    36. Ето сънят! Ще кажем пред царя, и какво той значи.
    37. Ти, царю, цар на царете, комуто Бог Небесний дарува царство, власт, сила и слава,
    38. и в ръцете ти даде всички синове човешки, дето и да живеят, всички зверове земни и птици небесни и те постави господар над всички тях, - ти си тая златна глава!
    39. После тебе ще се дигне друго царство, по-долно от твоето, и още трето царство, медно, което ще владее над цяла земя.
    40. А четвъртото царство ще бъде яко като желязо; защото, както желязото троши и дроби всичко, тъй и то, като всесъкрушаващо желязо, ще дроби и съкрушава.
    41. А дето си видял нозете и пръстите на нозете, направени част от грънчарска глина, и част от желязо, то ще е царство разделено, и в него ще остане нещо от якостта на желязото, понеже ти си видял желязо, смесено с грънчарска глина.
    42. И както пръстите на нозете бяха част от желязо, а част от глина, тъй и царството ще бъде отчаст яко, отчаст крехко.
    43. А дето си видял желязо, смесено с грънчарска глина, това значи, че те ще се смесят чрез човешкото семе, но не ще се слеят едно с друго, както желязо се не смесва с глина.
    44. И в дните на ония царства Бог Небесний ще въздигне царство, което вовеки не ще се разруши, и това царство няма да бъде предадено на друг народ; то ще съкруши и разруши всички царства, а само ще стои вечно,
    45. понеже ти видя, че камъкът биде откъснат от планината не с ръце и раздроби желязо, мед, глина, сребро и злато. Великият Бог даде на царя да знае, какво ще бъде след това. И верен е тоя сън, и точно е неговото изтълкуване!"
    46. Тогава цар Навуходоносор падна ничком и се поклони на Даниила и заповяда да му донесат дарове и благовонни кадива;
    47. и каза царят на Даниила: "наистина, вашият Бог е Бог на боговете и Господар на царете. Който открива тайни, щом ти можа да откриеш тази тайна!"
    48. Тогава царят въздигна Даниила, даде му много големи подаръци и го постави над цялата област Вавилонска и главен началник над всички мъдреци вавилонски.
    49. Но Даниил помоли царя, и той постави Седраха, Мисаха и Авденаго над делата на страната Вавилонска, а Даниил остана при двора царски.

    ГЛАВА 3


    1. Цар Навуходоносор направи златен истукан, висок шейсет лакти, широк шест лакти, и постави го на поле Деир, в областта Вавилонска;
    2. и проводи цар Навуходоносор да съберат сатрапи, наместници, воеводи,върховни съдии, ковчежници, законоведци, съдници и всички областни управители, да дойдат на тържественото откриване истукана, който бе поставил цар Навуходоносор.
    3. И събраха се сатрапи, наместници, военачалници, върховни съдии, ковчежници, законоведци, съдници и всички областни управители за откриване на истукана, който цар Навуходоносор бе поставил, и застанаха пред истукана, що бе въздигнал Навуходоносор.
    4. Тогава глашатай високо се провикна; "обажда ви се вам, народи, племена и езици:
    5. щом чуете звук от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла и симфония, и всякакви свирала, паднете и се поклонете на златния истукан, който постави цар Навуходоносор;
    6. а който не падне и не се поклони, веднага ще бъде хвърлен в горяща огнена пещ".
    7. Затова, кога всички народи чуха звук от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла и всякакви свирала, паднаха всички народи племена и езици и се поклониха на златния истукан, който цар Навуходоносор бе поставил.
    8. В това също време дойдоха някои от халдейците и наклеветиха иудеите.
    9. Те казаха на цар Навуходоносора: "царю, да си жив довека!
    10. Ти, царю, даде заповед, всеки човек, щом чуе глас от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла, симфония и всякакви свирала, да падне и се поклони на златния истукан;
    11. а който не падне и не се поклони той трябва да бъде хвърлен в горяща огнена пещ.
    12. Има иудейски мъже, които си поставил над делата в страната Вавилонска, Седрах, Мисах и Авденаго; тия мъже не се покоряват на твоята заповед, царю, на твоите богове не служат и на златния истукан, който ти си поставил, не се покланят".
    13. Тогава Навуходоносор в гняв и ярост заповяда да доведат Седраха, Мисаха и Авденаго; и доведоха тия мъже при царя.
    14. Навуходоносор им каза: "с умисъл ли вие, Седрахме, Мисахе и Авденаго не служите на моите богове, и на златния истукан, който поставих, не се покланяте?
    15. Отсега, ако сте готови, щом чуете звук от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла, симфония и всякакви свирала, паднете и се поклонете на истукана, който направих; ако ли не се поклоните, веднага ще бъдете хвърлени в горяща огнена пещ, и тогава кой Бог ще ви избави от ръката ми?"
    16. Отговориха Седрах, Мисах и Авденаго и казаха на цар Навуходоносора: "няма нужда да ти отговаряме на това.
    17. Нашият Бог, Комуто ние служим, е силен да ни спаси от горящата огнена пещ, и от твоята ръка, царю, ще ни избави.
    18. Ако ли и това не бъде, нека ти е известно, царю, че няма да служим на твоите богове, и на златния истукан, що си поставил, няма да се поклоним".
    19. Тогава Навуходоносор се изпълни с ярост, и видът на лицето му се измени против Седраха, Мисаха и Авденаго, и той заповяда да опалят пещ седем пъти по-силно, отколкото обикновено я опалваха;
    20. и заповяда на най-силните от войската си мъже да вържат Седраха, Мисаха и Авденаго и да ги хвърлят в горящата огнена пещ.
    21. Тогава тия мъже бяха вързани с долните си и горните дрехи, с превръзки на глава и с другите си дрехи и бидоха хвърлени в горящата огнена пещ.
    22. И понеже заповедта царева беше строга, и пещта опалена извънредно много, пламъкът от огъня умъртви людете, които хвърлиха Седраха, Мисаха и Авденаго.
    23. А тримата тия мъже - Седрах, Мисах и Авденаго - паднаха в горящата огнена пещ вързани.
    24. (И ходеха сред пламъка, възпявайки Бога и благославяйки Господа.
    25. Тогава Азария стана и взе да се моли и, като отвори устата си сред огъня, възгласи:
    26. "благословен си. Господи, Боже на отците ни, хвално и прославено да е името Ти вовеки.
    27. Защото Ти си праведен във всичко, що направи с нас, и Твоите всички дела са истински. Твоите пътища - прави и Твоите всички съдби - истински.
    28. Ти извърши истински съд във всичко, що напрати против нас и против Йерусалим, светия град на отците ни, защото по истина и по съд Ти напрати всичко това против нас за нашите грехове.
    29. Защото ние съгрешихме и постъпихме беззаконие, като отстъпихме от Тебе, и във всичко съгрешихме;
    30. Твоите заповеди не слушахме и не ги пазихме и не постъпвахме, както ни бе заповядал, за да ни бъде добре.
    31. И всичко, що ни Ти напрати, и всичко, що стори с нас, стори по истински съд,
    32. и ни предаде в ръцете на беззаконни врагове, на най-омразни отстъпници и на неправосъден и най-зъл цар по цяла земя.
    33. И сега не можем да отворим устата си; ние станахме за срам и похула на Твоите раби и на ония, които Те почитат.
    34. Но не ни предавай завинаги заради Твоето име и не разрушавай завета Си.
    35. Не отнимай от нас милостта Си заради Авраама, Твоя възлюбен, заради Исаака. Твоя раб, и Израиля, светия Твой,
    36. на които си казал, че ще умножиш семето им като звездите небесни и като пясъка на брега морски.
    37. Намалени сме. Господи, повече от всички народи и сме унижени сега по цяла земя за нашите грехове,
    38. и нямаме сега ни княз, ни пророк, ни вожд, ни всесъжение, ни жертви, ни приноси, ни тамян, нито място, да Ти принесем жертва и да намерим Твоята милост.
    39. Но със съкрушено сърце и със смирен дух нека бъдем приети.
    40. Както при всесъжение на овни и юнци, както при хиляди тлъсти агнета, тъй да Ти бъде благоугодна жертвата ни днес пред Тебе; защото няма срам за ония, които се Тебе уповават.
    41. И сега ние Те следваме от все сърце и Ти се боим и търсим Твоето лице.
    42. Не ни посрамяй, но стори с нас по Твоето снизхождение и по голямата Си милост;
    43. избави ни чрез силата на чудесата Си и дай слава на името Си, Господи,
    44. та да се посрамят всички, които вършат зло на Твоите раби, да се посрамят с цялата си мощ, и силата им да се съкруши,
    45. за да познаят, че Ти, Господ Бог, си един и славен по цяла вселена."
    46. А в това време царските слуги, които ги бяха хвърлили, не преставаха да разпалят пещта с нефт, смола, кълчища и храсти,
    47. и дигаше се пламък над пещта четирийсет и девет лакти
    48. и откъсваше се и изгаряше ония от халдейците, които достигаше около пещта.
    49. Но Ангел Господен слезе в пещта заедно с Азария и ония, които бяха с него,
    50. и изхвърли огнения пламък из пещта и направи тъй, че сред пещта се яви като че шумлив влажен вятър, и огънят никак не се допираше до тях и не ги повреди, нито ги смути.
    51. Тогава тия тримата сякаш с едни уста взеха да пеят в пещта, да благославят и прославят Бога;
    52. "благословен си Ти, Господи, Боже на отците ни, и хвален и прославен вовеки, и благословено е името на Твоята слава, име свето и прехвално и прославено вовеки.
    53. Благословен си Ти в храма на светата Твоя слава, прехвален си и прославен вовеки.
    54. Благословен си Ти, Който видиш бездната. Който седиш над Херувими, и си прехвален и прославен вовеки.
    55. Благословен си Ти върху престола на славата на Твоето царство, прехвален си и прославен вовеки.
    56. Благословен си Ти върху твърдта небесна, прехвален си и прославен вовеки.
    57. Всички дела Господни, благословете Господа, пейте и Го прославяйте вовеки.
    58. Ангели Господни, благословете Господа, пейте и Го прославяйте вовеки.
    59. Благословете, небеса. Господа, пейте и Го прославяйте вовеки.
    60. Благословете Господа, всички води, които сте по-високо от небесата, пейте и Го прославяйте вовеки.
    61. Благословете Господа, всички сили Господни, пейте и Го прославяйте вовеки.
    62. Благословете Господа, слънце и луно, пейте и Го прославяйте вовеки.
    63. Благословете Господа, звезди небесни, пейте и Го прославяйте вовеки.
    64. Благословете Господа, всички дъждове и роси, пейте и Го прославяйте вовеки.
    65. Благословете Господа, всички ветрове, пейте и Го прославяйте вовеки.
    66. Благословете Господа, огън и жар, пейте и Го прославяйте вовеки.
    67. Благословете Господа, студ и пек, пейте и Го прославяйте вовеки.
    68. Благословете Господа, роса и скреж, пейте и Го прославяйте вовеки.
    69. Благословете Господа, нощи и дни, пейте и Го прославяйте вовеки.
    70. Благословете Господа, светлина и тъмнина, пейте и Го прославяйте вовеки.
    71. Благословете Господа, лед и мраз, пейте и Го прославяйте вовеки.
    72. Благословете Господа, скреж и сняг, пейте и Го прославяйте вовеки.
    73. Благословете Господа, мълнии и облаци, пейте и Го прославяйте вовеки.
    74. Да благослови Господа земята, да пее и да Го прославя вовеки.
    75. Благословете Господа, планини и хълмове, пейте и Го прославяйте вовеки.
    76. Благословете Господа,всички израстъци по земята, пейте и Го прославяйте вовеки.
    77. Благословете Господа, извори, пейте и Го прославяйте вовеки.
    78. Благословете Господа, моря и реки пейте и Го прославяйте вовеки.
    79. Благословете Господа, китове и всичко, що се движи във водите, пейте и Го прославяйте вовеки.
    80. Благословете Господа, всички птици небесни, пейте и Го прославяйте вовеки.
    81. Благословете Господа, зверове и всички добитъци, пейте и Го прославяйте вовеки.
    82. Благословете Господа, синове човешки, пейте и Го прославяйте вовеки.
    83. Благослови, Израилю, Господа, пей и Го прославяй вовеки.
    84. Благословете Господа, свещеници Господни, пейте и Го прославяйте вовеки.
    85. Благословете Господа, раби Господни, пейте и Го прославяйте вовеки.
    86. Благословете Господа, духове и души на праведните, пейте и Го прославяйте вовеки.
    87. Благословете Господа, праведни и смирени по сърце, пейте и Го прославяйте вовеки.
    88. Благословете Господа, Анание, Азарие и Мисаиле, пейте и Го прославяйте вовеки, защото Той ни извлече из ада и ни спаси от ръката на смъртта, избави ни изсред пещта на горящия пламък, избави ни изсред огъня.
    89. Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вовеки.
    90. Благословете Бога на боговете, всички, които почитате Господа, пейте и славете, защото милостта Му е вовеки".)
    91. Цар Навуходоносор (като чу, че те пеят) биде смаян, стана бързо и каза на велможите си: "нали трима души вързани хвърлихме в огъня?" Те отговориха на царя: "наистина тъй, царю!"
    92. На това той рече: "ето, аз виждам четирима души, невързани да ходят сред огъня, и нищо им няма; и видът на четвъртия е подобен на сина Божий".
    93. Тогава Навуходоносор се приближи до устата на разпалената с огън пещ и рече: "Седрахе, Мисахе и Авденаго, раби на Всевишния Бог, излезте и дойдете!" Тогава Седрах, Мисах и Авденаго излязоха изсред огъня.
    94. И като се събраха сатрапи, наместници, военачалници и съветници цареви, видяха, че върху телата на тия мъже огънят не е имал сила, дори космите на главата не бяха опърлени, и дрехите им не бяха изменени, и дори миризма от изгорено нямаше от тях.
    95. Тогава Навуходоносор рече: благословен Бог Седрахов, Мисахов и Авденагов. Който проводи Своя Ангел и избави рабите Си, които се Нему надяваха и не послушаха царската повеля и предадоха телата си (на огън), за да не служат и да се не покланят на друг бог, освен на своя Бог!
    96. И от мене се дава повеля: който от всеки народ, племе и език изговори хула против Бога Седрахов, Мисахов и Авденагов, да бъде насечен на късове, и къщата му да се обърне на развалини, защото няма друг бог, който да може така да избавя".
    97. Тогава царят въздигна Седраха, Мисаха и Авденаго в страната Вавилонска (възвеличи ги и ги удостои с началство над другите иудеи в царството си).
    98. Цар Навуходоносор към всички народи, племена и езици, които живеят по цяла земя: мирът да ви се умножи!
    99. Угодно ми е да ви обадя личбите и чудесата, които Всевишният Бог извърши над мене.
    100. Колко велики са личбите Му, и колко мощни чудесата Му! Царството Му е царство вечно, и владичеството Му - из рода в род.