Сб
2019-02-16
15:44
Търсене
Споделете
Social




Календар
«  Февруали 2019  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728
Архив
Анкета
Оценете този сайт
Всички анкети: 13
Реклама
Rang



Page Rank Check
Приятели
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz
  • Уеб директория

    Статистика

    Християнин


     

     



    КНИГА НА НЕЕМИЯ Глави 4,5,6

     

     

     

     

    Глава: 1 2 3 4 5 6 7 8 9  10 11 12 13

     

     

     

     

     

    ГЛАВА 4


    1. Като чу Санавалат, че зидаме стените, разсърди се и досаждаше много и се подиграваше с иудеите;
    2. и думаше пред братята си и пред самарийските военни люде, като казваше: какво правят тия клети иудеи? Нима ще им позволят това? Нима те ще принасят жертви? Нима ще свършат някогаш? Нима ще съживят камъните из купищата прах, и при това обгорени?
    3. А до него Товия, амонитец, каза: нека ги зидат; ще мине лисица и ще срине каменните им стени.
    4. Чуй, Боже наш, в какво сме презрение, и обърни тая тяхна гавра върху главите им, предай ги на презрение в земя на пленство,
    5. не прикривай беззаконията им, и грехът им да не бъде загладен пред лицето Ти, понеже те огорчиха зидащите.
    6. Ние все пак градихме стената, и цялата стена нависоко биде свързана до половината й. И на народа беше присърце да работи.
    7. Като чуха Санавалат и Товия, и араби, и амонитци, и азотци, че иерусалимските стени се възстановяват, че повредите взеха да се изпълват, много се разгневиха.
    8. И сговориха се да идат заедно да воюват против Йерусалим и да го разрушат.
    9. А ние се молехме на нашия Бог и поставяхме насреща им стража денем и нощем, за да се спасим от тях.
    10. Но иудеите казаха: ослабна силата на носачите, а пръстта от срутеното е много; не можем да градим стената.
    11. А пък неприятелите наши казваха: не ще усетят и не ще видят, как изведнъж ще влезем помежду им, ще ги избием, и ще спрем работата.
    12. Като идваха иудеите, които живееха до тях, и ни думаха десетина пъти от всички места, че ще ни нападнат,
    13. тогава по ниските места на града зад стената, по сухите места, поставих народа по родове с мечовете им, с копията им и с лъковете им.
    14. Па обгледах и станах, та казах на първенците и началниците и на останалия народ: не бойте се от тях; помнете Господа велики и страшни и се бийте за братята си, за синовете си, за дъщерите си, за жените си и за къщите си.
    15. Като чуха нашите неприятели, че нам е известно, какво кроят, тогава Бог развали техния заговор, и ние всички се върнахме при стената, всеки на своята работа.
    16. От оня ден половината младежи при мене се занимаваха с работа, а другата им половина стояха с копия, щитове, лъкове и брони; а началниците им бяха зад целия дом Иудин.
    17. Ония, които градяха стената и носеха товари, що им се възлагаха, с една ръка вършеха работа, а с друга държаха копие.
    18. Всички строители бяха препасани с меч през кръста, и тъй строяха. А до мене беше тръбачът.
    19. И казах на първенците и началниците и на останалия народ: работата е голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената и отдалечени един от други;
    20. затова, отдето чуете тръбния звук, в него място се събирайте при нас: Бог наш ще се сражава за нас.
    21. Тъй карахме работата; и половината държаха копия откато се зора сипне, докато звезди излязат.
    22. Освен това, същевременно бях заръчал на народа да нощуват в Йерусалим всички със слугите си, - и да бъдат те у нас нощем на стража, а денем на работа.
    23. И нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, ни стражарите, които ме придружаваха, не събличахме дрехите си, и всеки от нас имаше на ръка меч и вода.

     

    ГЛАВА 5


    1. Дигна се голям ропот у народа и жените му срещу братята им иудеи.
    2. Имаше едни, които казваха: ние, синовете ни и дъщерите ни сме много; и ние бихме желали да си доставим жито, да се храним и да живеем.
    3. Имаше и такива, които казваха: залагаме нивите си, лозята си и къщите си, за да си доставим жито в тоя глад.
    4. Имаше и такива, които казваха: ние заемаме сребро за царския данък срещу нивите си и лозята си;
    5. ние имаме същи тела, каквито са телата на братята ни, и синовете ни са такива, каквито са техните синове, а ето, ние сме длъжни да даваме синовете си и дъщерите си за роби, а пък някои наши дъщери се намират вече в робство. Няма никакви средства за откуп в ръцете ни; и нивите ни и лозята ни са у други.
    6. Като чух техния ропот и тия думи, много се ядосах.
    7. Сърцето ми се възмути, и аз строго смъмрих първенците и началниците, като им казах: вие взимате лихва от братята си. И свиках против тях голямо събрание
    8. и им рекох: ние според силите си откупувахме братята си иудеи, продадени на народите, а вие продавате братята си, и те се продават нам? Те мълчаха и не намираха, какво да отговорят.
    9. Тогава рекох: не правите добре. Нали трябва да ходите в страх пред нашия Бог, за да избегнете присмеха на народите, наши врагове?
    10. И аз и братята ми и служещите при мене им давахме назаем и сребро и жито: нека им простим тоя дълг.
    11. Върнете им още днес нивите им, лозята им и маслинените им градини, и къщите им, и лихвата от среброто, житото, виното и дървеното масло, която сте взели от тях.
    12. А те отговориха: ще върнем и няма да искаме нищо от тях; ще сторим тъй, както казваш. Тогава повиках свещениците и им заповядах да дадат клетва, че ще сторят тъй.
    13. Па отърсих дрехата си и казах: тъй да отърси Бог всекиго човека, който не удържи тая дума, от дома му, от имота му, и тъй да бъде у него отърсено и празно! И цялото събрание каза: амин. И прославиха Бога; и народът изпълни тая дума.
    14. От оня ден, когато бях отреден за техен областеначалник в Иудейската земя, от двайсетата година до трийсет и втората година на цар Артаксеркса, през дванайсет години, аз и братята ми не ядохме областеначалнишки хляб.
    15. А предишните областеначалници, които бяха преди мене, обременяваха народа и вземаха от него жито и вино, освен четирийсетте сикли сребро; дори и слугите им владееха над народа. Но аз не правех тъй от страх Божий.
    16. При това аз поддържах работите при оная стена; и ниви не купувахме, а всички мои слуги се събираха там на работа.
    17. При мене на трапезата биваха по сто и петдесет души иудеи и началници, освен тия, които прихождаха при нас от околните народи.
    18. И ето какво се приготвяше за един ден: един бик, шест отбрани овци и птици се готвеха у мене; и всеки десет дена се потребяваха различни вина в изобилие. И при всичко това аз не исках областеначалнишки хляб, защото тежка работа лежеше върху тоя народ.
    19. Боже мой, помени мен за добро всичко, що направих за тоя народ!

     

    ГЛАВА 6


    1. Когато чуха Санавалат, Товия и Гешем, арабец, и другите наши неприятели, че аз иззидах стената, и повреда на нея не остана - до това време обаче не бях поставил още врата на портите, -
    2. тогава Санавалат и Гешем пратиха да ми кажат: дойди, и ще се срещнем в едно от селата в равнината Оно. Те крояха да ми сторят зло.
    3. Но аз проводих пратеници да им кажат: зает съм с голяма работа, не мога да сляза; работата ще спре, ако я оставя и сляза при вас.
    4. Четири пъти пращаха при мене все с такава покана, и аз им отговарях същото.
    5. Тогава Санавалат прати при мене, за пети път, слугата си с отворено писмо в ръката му.
    6. В него беше писано: мълва се носи между народите, и Гешем казва, че уж ти и иудеите сте намислили да се отцепите, поради което и зидаш стената и искаш да им бъдеш цар, според същата мълва;
    7. поставил си и пророци да разгласяват за тебе в Йерусалим и да казват: цар иудейски! А такива думи ще дойдат до царя. Затова дойди, и ще се посъветваме заедно.
    8. Но аз пратих да му кажат: нищо такова не е имало, за каквото говориш; сам си го измислил с ума си.
    9. Защото те всички ни плашеха, думайки: ще им клепнат ръцете от тая работа, и тя няма да се свърши; но аз още повече укрепих ръцете си.
    10. Отидох в къщата на Шемая, син на Делая, син Мехетавелов, и той се заключи и каза: да идем в Божия дом, вътре в храма, и Да заключим подире си храмовите врата, защото ще дойдат да те убият, ще дойдат да те убият нощем.
    11. Но аз отговорих: бива ли да бяга такъв човек като мене? Бива ли такъв като мене да влезе в храма, за да остане жив? Не отивам.
    12. Аз знаех, че не го бе пратил Бог, - макар че ми говореше пророчески, - но че Товия и Санавалат го бяха подкупили.
    13. Той беше подкупен, за да ме уплаши, да сторя тъй и да съгреша, та да имат за мене лошо мнение и да ме преследват за това с укори.
    14. Помни, Боже мой, Товия и Санавалата според тези им дела, а също и пророчица Ноадия и другите пророци, които искаха да ме уплашат!
    15. Стената биде свършена в двайсет и петия ден на месец елул, за петдесет и два дена.
    16. Като чуха за това всички наши неприятели, и видяха това всички околни нам народи, много се обезсърчиха и познаха, че тая работа е извършена от нашия Бог.
    17. Освен това, в ония дни по-видните иудеи писаха много писма и ги пращаха до Товия, а Товиевите писма отиваха при тях.
    18. Защото мнозина в Иудея бяха в клетвен съюз с него, понеже той беше зет на Шехания, син Арахов, а син му Иоханан беше женен за дъщерята на Мешулама, син Верехиев.
    19. Те говореха пред мене дори и за неговата доброта, а моите думи се донасяха нему. Товия ми пращаше писма, за да ме уплаши.