Ср
2017-09-20
08:32
Реклама
Вход
Търсене
Share
Social




Календар
«  Септември 2017  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Архив записей
Наш опрос
Оцените мой сайт
Всички анкети: 10
Реклама
Rang



Page Rank Check
Приятели
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz
  • Уеб директория

    Alexa



    Review http://hristianinbg.ucoz.net/ on alexa.com

    Get our toolbar!
    Статистика

    Общо онлайн: 1
    Гости: 1
    Потребители: 0

    Християнин


     

     



    КНИГА НА ИОВА Глави 13,14,15

     

     

     

     

    ГЛАВА1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42  
    ГЛАВА 13


    1. Ето, всичко това окото ми видя, ухото ми чу и забележи за себе си.
    2. Колкото знаете вие, зная и аз: не съм по-долу от вас.
    3. Но аз към Вседържителя бих искал да говоря, желал бих с Бога да се препирам.
    4. А вие сте ковачи на лъжи; всички вие сте безполезни лекари.
    5. О, да бяхте само мълчали! Това би ви се сметнало за мъдрост.
    6. Изслушайте моите разсъждения и вникнете във възражението на устата ми.
    7. Трябваше ли да говорите заради Бога неправда и заради Него да говорите лъжа?
    8. Трябваше ли да бъдете лицеприятни към Него и за Бога тъй да се препирате?
    9. Добре ли ще бъде, кога Той ви изпитва? Ще Го измамите ли, както измамват човек?
    10. Той ще ви строго накаже, ако и скришно лицемерите.
    11. Нима величието Му не ви плаши, и страх от Него не ви обзема?
    12. Вашите напомняния приличат на пепел; вашите огради са огради глинени.
    13. Млъкнете пред мен, и аз ще говоря, каквото и да ме постигне.
    14. За какво ми е да си хапя тялото със зъби и да си турям душата в ръка?
    15. Ето, Той ме убива, но аз ще се надявам: желал бих само да удържа пътищата си пред лицето Му.
    16. И това ми е вече за оправдание, понеже лицемер не ще се яви пред лицето Му.
    17. Изслушайте внимателно думите ми и обясненията ми с ушите си.
    18. Ето, започнах съдба; зная, че ще бъда прав.
    19. Кой е в сила да ми надвие? Защото тогава ще млъкна и ще изпусна дух.
    20. Само две неща не прави с мене, и тогава аз не ще се укривам от Твоето лице;
    21. отмахни от мене ръката Си, и Твоят ужас да ме не разтърсва.
    22. Тогава викай, и аз ще отговарям; или аз ще говоря, а Ти ми отговаряй.
    23. Колко са пороците и греховете ми? Покажи ми беззаконието ми и греха ми.
    24. За какво скриваш лицето Си и ме считаш Твой враг?
    25. Не мачкаш ли Ти откъснат лист, и не гониш ли суха сламчица?
    26. Защото Ти пишеш против мене горчила и ми вменяваш греховете на младостта ми,
    27. туряш в клада нозете ми и дебнеш всичките ми пътища, - тичаш по дирите на нозете ми,
    28. подир мене, който тлея като гнилеж, като дреха, сядена от молец.

     

    ГЛАВА 14


    1. Роден от жена, човек е краткодневен и преситен с тьги:
    2. като цвете изниква и улита; като сянка бяга и се не спира.
    3. И върху него ли Ти отваряш очите Си, и мене водиш на съд с Тебе?
    4. Кой ще се роди чист от нечист? Ни един.
    5. Ако дните му са определени, и броят на месеците му е у Тебе, ако си му турил предел, който той не ще премине,
    6. отклони се от него: нека си отдъхне, докле като наемник не свърши деня си.
    7. За дървото има надежда, че то, ако и да бъде отсечено, пак ще оживее, и издънки от него няма да престанат да никнат:
    8. ако и остарял да е в земята коренът му, и пънът му да е замрял в праха,
    9. но, щом усети вода, то дава младочки и пуска клончета, като да е наново посадено.
    10. А човек умира и изтлява. Отива си и де е той?
    11. Изтичат водите из езерото, и реката пресекна и пресъхва:
    12. тъй човек ще легне и няма да стане; до свършъка на небето не ще се пробуди и не ще се вдигне от своя сън.
    13. О, да беше ме скрил и укривал в преизподнята, докле мине гневът Ти, да беше ми определил срок и после да си спомняше за мене!
    14. Кога умре човек, ще живее ли пак? През всички дни на определеното за мене време бих чакал, докле ми дойде смяната.
    15. Ти би викнал, и аз бих Ти дал отговор, и Ти би изявил благоволение към творението на Твоите ръце;
    16. защото тогава би изброявал стъпките ми и не би дебнал греха ми;
    17. в свитък щеше да бъде запечатано беззаконието ми, и Ти би прикрил вината ми.
    18. Но планината падайки се разрушава, и скалата се изместя от мястото си;
    19. водата излизва камъните; разливът й отвлича земния прах; тъй унищожаваш Ти и надеждата на човека.
    20. Притискаш го докрай, и той заминава; изменяш лицето му и го отпращаш.
    21. На почит ли са децата му - той не знае; унижени ли са - той не забелязва;
    22. но плътта му на него боледува, и душата в него страда.

     

    ГЛАВА 15


    1. Отговори Елифаз Теманец и рече:
    2. ще отговаря ли мъдрият с празни знания и ще пълни ли корема си с горещ вятър.
    3. ще се оправдава ли с безполезни думи и с реч, нямаща никаква сила?
    4. Ти пък забрави и страха и за малко нещо смяташ речта към Бога.
    5. Твоето нечестие тъй е настроило устата ти, и ти си избрал езика на лукавите.
    6. Тебе те обвиняват устата ти, а не аз, и езикът ти говори против тебе.
    7. Нима ти си първият роден от човек и преди хълмовете създаден?
    8. Нима си слушал решението Божие и си придобил мъдрост?
    9. Какво знаеш ти, което ние да не знаем? Какво разумяваш ти, което да го няма и у нас?
    10. Помежду ни има и беловлас, и старец, който по дни надминава баща ти.
    11. Нима са малко нещо за тебе Божиите утешения? И това ли ти е неизвестно?
    12. Към какво те блазни сърцето ти, и към какво тъй гордо гледаш?
    13. Защо устремяваш против Бога духа си и с устата си произнасяш такива думи?
    14. Какво нещо е човек, та да бъде чист, и роденият от жена да бъде праведен?
    15. Ето, Той и на светиите Си не доверява, и небесата са нечисти в Неговите очи: 16. толкоз повече е нечист и разтлен човек, който пие беззаконието като вода.
    17. Аз ще ти говоря, слушай ме; ще ти разкажа, което съм видял,
    18. което са слушали мъдрите и не са скрили слушаното от бащите си,
    19. на които само е била дадена земята, и между които чужденец не е ходил.
    20. Нечестивият мъчи себе си през всичките си дни, и броят на годините е скрит от потисника;
    21. звук от ужаси в ушите му; посред мир пагубник налита върху му.
    22. Той се не надява да се спаси от тъмата; отпреде си вижда меч.
    23. За късче хляб скита се навред; знае, че вече е готов, в ръцете му е денят на тъмата.
    24. Плаши го нужда и теснота; надвива го, както цар, приготвен за битка,
    25. задето е вдигал против Бога ръка и се е противил на Вседържителя,
    26. спускал се против Него с горда шия, под дебелите си щитове;
    27. защото си е покрил лицето с маста си и си е затлъстял бедрата.
    28. И той се заселва в разорени градове, в къщи, дето се не живее, обречени на развал.
    29. Той не ще пребъде богат, и имотът му не ще оцелее, нито притежанието му ще се разшири по земята.
    30. Не ще избегне от тъмата; пламък ще изсуши младочките му, и с духване от устата си ще го увлече.
    31. Заблуденият нека се не доверява на суетата, защото суета ще бъде и заплатата му.
    32. Той умира не в деня си, и ветвите му не ще се зеленеят.
    33. Ще хвърли той като лоза неузрялото си грозде, и като маслина ще отърси цвета си.
    34. Тъй ще опустее домът на нечестивия, и огън ще погълне шатрите на подкупничеството.
    35. Той зачена зло и роди лъжа, и утробата му приготвя измама.