Вт
2017-11-21
23:49
Вход
Търсене
Споделете
Social




Календар
«  Ноември 2017  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
  12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Архив
Анкета
Оценете този сайт
Всички анкети: 10
Реклама
Rang



Page Rank Check
Приятели
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz
  • Уеб директория

    Статистика

    Общо онлайн: 1
    Гости: 1
    Потребители: 0

    Християнин


     

     



    КНИГА НА ИОВА Глави 37,38,39

     

     

     

     

    ГЛАВА1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42  
    ГЛАВА 37


    1. И от това трепери сърцето ми и се е подигнало от мястото си.
    2. Слушайте, слушайте гласа Му и гърма, който излиза из устата Му.
    3. Под цялото небе се прописа гърмежът Му, и светкавицата Му - до краищата на земята.
    4. След Него гърми глас; гърми Той с гласа на Своето величие и го не възпира, кога гласът Му бъде чут.
    5. Чудно гърми Бог с гласа Си, върши велики дела, за нас непостижими.
    6. Защото Той казва на снега: падай на земята; също ситният дъжд и едрият дъжд са в Негова власт.
    7. Той слага печат върху ръката на всеки човек, за да знаят всички човеци делото Му.
    8. Тогава звярът отива в убежище и си остава в леговището.
    9. От юг иде буря, от север - студ.
    10. От духването Божие става лед, и водната повърхност се свива.
    11. Също с влага Той напълня черните облаци, и облаците сипят светлината Му,
    12. и те тръгват според намеренията Му, за да изпълнят, което им заповядва, по лицето на обитаваната земя.
    13. Той им заповядва да отидат или за наказание, или в благоволение, или за помилване.
    14. Вслушай се в това, Иове; стой и разумявай чудните Божии дела.
    15. Знаеш ли, как Бог разполага с тях и заповядва на светлината да блещи из Неговия облак?
    16. Разумяваш ли равновесието на облаците, чудното дело на Най-Съвършсния в знанието?
    17. Как се стопля дрехата ти, когато Той успокоява земята от юг?
    18. Ти ли с Него разпъна небесата, яки като изляно огледало?
    19. Научи ни, какво да Му кажем. В тоя мрак ние не можем нищо да съобразим.
    20. Ще Му бъде ли обадено, какво говоря аз? Казал ли е някой, че Нему се съобщава, каквото е говорено?
    21. Сега се не вижда бляскава светлина в облаците, но ще полъхне вятър и ще ги разчисти.
    22. Хубавото време дохожда от север, и около Бога е страшно великолепие.
    23. Вседържител е! Ние Го не постигаме. Велик е по сила, по съд и по пълнота на правосъдието. Той никого не угнетява.
    24. Поради това да благоговеят пред Него човеците, и да треперят пред Него всички мъдри по сърце!

     

    ГЛАВА 38


    1. Когато Елиуй престана да говори,) Господ отговори на Иова из бурята и
    2. кой е тоя, който омрачава Провидението с думи без смисъл?
    3. Препаши сега кръста си като мъж: Аз ще те питам, и ти Ми обяснявай:
    4. де беше ти, когато полагах основите на земята? - кажи, ако знаеш.
    5. Кой й определи мярката, ако знаеш? Или кой е опъвал по нея въжето?
    6. На какво са закрепени основите й, или кой положи крайъгълния й камък,
    7. при общото ликуване на утринните звезди, когато всички Божии синове възклицаваха от радост?
    8. Кой затвори морето с врата, когато се то изтръгна, та излезе като из утроба,
    9. когато облаците направих негово облекло и мъглата - негови пелени,
    10. и му утвърдих Моя наредба и поставих ключалки и врата,
    11. и казах: дотука ще дойдеш и няма да преминуваш, и тука е границата на гордите твои вълни?
    12. Давал ли си ти някога през живота си заповед на утринта и посочвал ли си на зората мястото й,
    13. за да обгърне тя краищата на земята н да изтърси от нея нечестивците,
    14. за да се измени земята като глина под печат и да стане като разноцветно облекло,
    15. да се отнеме от нечестивците светлината им и да се съкруши дръзката им ръка?
    16. Слизал ли си в дълбочината морска и влизал ли си да изследваш бездната?
    17. Отваряли ли са се за тебе вратата на смъртта, и видял ли си ти вратата на смъртната сянка?
    18. Изгледал ли си ширината на земята? Разправи, ако знаеш всичко това.
    19. Де е пътят към жилището на светлината, и де е мястото на тъмата?
    20. Ти трябва да си стигал до границите и и знаеш пътеките към дома й.
    21. Ти знаеш това, защото тогава си бил вече роден, и броят на дните ти е твърде голям.
    22. Влизал ли си ти в пазилищата на снега и видял ли си съкровищата на градушката,
    23. които Аз пазя за смутно време, за ден на битка и война?
    24. По кой път се разлива светлината и се разнася източният вятър по земята?
    25. Кой отваря потоците за изливане на водата и път за гръмоносни светкавици,
    26. за да вали дъжд върху безлюдната земя, върху пустинята, дето няма човек,
    27. за да насища пустинята и степта и да възбужда злачните зародиши да изникват?
    28. Дъждът има ли баща? Или кой ражда капките на росата?
    29. Из чия утроба излиза ледът, и небесния скреж, - кой го ражда?
    30. Водите като камък се затвърдяват, и повърхността на бездната замръзва.
    31. Можеш ли върза възела на Хима и да развържеш връзките на Кесил?
    32. Можеш ли да извеждаш съзвездията на времето им и да водиш Ас с децата й?
    33. Знаеш ли наредбите на небето, можеш ли натъкми то да владее над земята?
    34. Можеш ли дигна гласа си до облаците, за да те покрие обилно вода?
    35. Можеш ли да пращаш светкавици, и те ще тръгнат ли и ще ти кажат ли: ето ни?
    36. Кой вложи мъдрост в сърцето, или кой даде смисъл на разума?
    37. Кой може да преброи облаците със своята мъдрост и да удържи съдовете на небето,
    38. когато прахът се обръща в кал, и буците се слепват?
    39. Ти ли ловиш плячка за лъвицата И] насищаш лъвчетата,
    40. когато те лежат в леговищата или почиват под сянка в засада?
    41. Кой приготвя на враната храната й, кога пиленцата й, скитайки се без храна, викат към Бога?

     

    ГЛАВА 39


    1. Знаеш ли времето, кога дивите кози раждат по скалите, и забелязвал ли си как раждат кошутите?
    2. Можеш ли преброи месеците на тяхната бременност? И знаеш ли времето, кога раждат?
    3. Те се превиват, раждайки децата си, изхвърляйки товара си;
    4. децата им заякват, растат в полето, отиват и не се връщат при тях.
    5. Кой е пуснал на свобода онагра, и кой е развързал връзките на това диво животно,
    6. на което съм отредил степта за къща и солниците - за жилище?
    7. Той се присмива на градското многолюдие и не чува виковете на карача,
    8. дири си храна по планините и се впуща на всеки злак.
    9. Ще поиска ли еднорогът да ти служи и ще пренощува ли на твоите ясли?
    10. Можеш ли привърза с въже еднорог о браздата, и ще брани ли след тебе нивата?
    11. Ще се ослониш ли на него, понеже силата му е голяма, и ще оставиш ли нему твоята работа?
    12. Ще му повярваш ли, че той ще върне семената ти и ще ги донесе на гумното ти?
    13. Ти ли даде хубави крила на пауна и на камилската птица пера и пух?
    14. Тя оставя яйцата си на земята и ги Топли на пясъка,
    15. и забравя, че крак може да ги смаже и полски звяр да ги стъпче;
    16. жестока е към децата си, като да не са нейни, и се не бои, че трудът й ще отиде напразно,
    17. защото Бог не й е дал мъдрост и не я е надарил с разум;
    18. а кога се възкачи на високо, присмива се на коня и на ездача му.
    19. Ти ли даде сила на коня и ти ли облече шията му с грива?
    20. Можеш ли го изплаши като скакалец? Пръхтенето на ноздрите му е ужас,
    21. рови с крак земята и се радва на силата си; отива срещу оръжие;
    22. смее се над опасността и не се плаши и не се отвръща от меч;
    23. кънти тул над него, блещи копие и сулица;
    24. в устрем и ярост гълта пръст и не може да стои при тръбен звук;
    25. щом засвири тръба, той почва да цвили и отдалеч досеща битката, гръмкия глас на воеводите и вика.
    26. Чрез твоя ли мъдрост хвърчи ястребът и насочва крила си към пладне?
    27. По твоя ли дума се издига орелът и си вие гнездо на високо?
    28. Той живее на скала и нощува връх зъбера на стръмнината и по непристъпни места;
    29. оттам си изглежда храна: очите му виждат надалеч;
    30. пилците му пият кръв, и дето има труп, там и той.
    31. Продължи Господ и рече на Иова:
    32. който се бори с Вседържителя, ще ли и да поучава? Който обличава Бога, нека Му отговаря.
    33. Отговори Иов Господу и рече:
    34. ето, аз съм нищожен; какво ще Ти отговарям? Ръката си турям на устата си.
    35. Веднъж говорих, - сега няма да отговарям; говорих дори два пъти, но повече няма.