Ср
2017-09-20
08:31
Реклама
Вход
Търсене
Share
Social




Календар
«  Септември 2017  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Архив записей
Наш опрос
Оцените мой сайт
Всички анкети: 10
Реклама
Rang



Page Rank Check
Приятели
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz
  • Уеб директория

    Alexa



    Review http://hristianinbg.ucoz.net/ on alexa.com

    Get our toolbar!
    Статистика

    Общо онлайн: 1
    Гости: 1
    Потребители: 0

    Християнин


     

     



    КНИГА НА ИОВА Глави 7,8,9

     

     

     

     

    ГЛАВА1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42  
    ГЛАВА 7


    1. Не е ли изпитание земният живот на човека, и дните му не са ли като дни на наемник?
    2. Както ратай копнее за сянка, и както наемник чака края на работата си,
    3. тъй и аз получих за дял суетни месеци, и тъжовни нощи ми са отброени.
    4. Кога лягам, думам си: кога ще стана? А нощта се провлича, и аз се обръщам, докле ми омръзне, дозори.
    5. Тялото ми е покрито с червеи и прашни струпеи: кожата ми се пука и гноясва.
    6. Дните ми летят по-бързо от совалка и се свършват без надежда.
    7. Спомни си, че животът ми е ду хване, че окото ми не ще се върне да види добро.
    8. Не ще ме види окото на оногова, който ме е видял; Твоите очи са върху мен, - а мен няма.
    9. Разредява се облакът и изчезва; тъй слезлият в преизподнята не ще излезе,
    10. не ще се вече върне в къщата си, и мястото му не ще го знае вече.
    11. Затова няма да сдържам устата си; ще говоря в утеснението на духа си; ще се оплаквам в горчивината на душата си.
    12. Нима съм море или морско чудовище, та си поставил Ти стража над мене?
    13. Кога си помисля: "моята постелка ще ме утеши; моето легло ще отнесе тъгата ми",
    14. Ти ме плашиш със сънища и с видение ме ужасяваш;
    15. н душата ми желае по-добре да се прекрати дишането, по-добре смъртта, нежели да се спазят костите ми.
    16. Омръзна ми животът. Няма вечно да живея. Оттегли се от мен, защото дните ми са суета.
    17. Какво е човек, та толкова го цениш и обръщаш върху него вниманието Си,
    18. посещаваш го всяка заран, изпитваш го всеки миг?
    19. Кога ще ме оставиш, кога ще си идеш от мене, кога ще ми дадеш слюнката си да преглътна?
    20. Ако съм съгрешил, какво да сторя за Тебе, о, Бдителю над човеците! Защо си ме поставил противник на Себе Си, та дотегнах и на мене си?
    21. И защо да ми не простиш греха и да не снемеш от мене беззаконието ми? Защото, ето, аз ще легна в праха; утре ще ме подириш, а няма да ме има.

     

    ГЛАВА 8


    1. Отговори Вилдад Савхеец и рече:
    2. дълго ли ще говориш тъй? Думите от устата ти са бурен вятър!
    3. Нима Бог извръща съда, и Вседържителят изопачава правдата?
    4. Ако твоите синове са съгрешили пред Него, Той ги е и предал в ръката на тяхното беззаконие.
    5. Но ако подириш Бога и се помолиш на Вседържителя,
    6. и ако си чист и прав, Той сега още ще стане над тебе и ще умиротвори жилището на твоята правда.
    7. И ако изпърво си имал малко, отпосле ще имаш твърде много.
    8. Защото, попитай прежните поколения и вникни в наблюденията на техните бащи;
    9. а ние сме вчерашни и нищо не знаем, понеже нашите дни на земята са сянка.
    10. Ето, те ще те научат, ще ти кажат и от сърце ще изговорят думите:
    11. никне ли шавар без влага? Расте ли рогоз без вода?
    12. Още е в своята преснета и неотрязан, а изсъхва преди всяка трева.
    13. Такива са пътищата на всички, които забравят Бога, и надеждата на лицемереца ще изчезне;
    14. надеждата му е подкосена, и увереността му - мрежа паякова.
    15. Ще се опре о мрежата си, и не ще устои; ще се хване за нея, и не ще се удържи.
    16. Зеленее се той пред слънцето, отвъд градината се простират клоните му;
    17. в грамада камъни се вплитат корените му, между камъните се врязват.
    18. Но, когато го изтръгнат от мястото му, то ще се откаже от него: не съм те виждало!
    19. Ето радостта на неговия път! А из пръстта никнат други.
    20. Виждаш, Бог не отхвърля непорочния и не поддържа ръката на злодейците.
    21. Той ще напълни още със смях устата ти и устните ти с радостно възклицание.
    22. Които те мразят, със срам ще се покрият, и шатрата на нечестивците ще изчезне.

     

    ГЛАВА 9


    1. Отговори Иов и рече:
    2. наистина, зная, че това е тъй; но как ще се оправдае човек пред Бога?
    3. Ако поиска да влезе в препирня с Него, не ще му отговори нито на едно от хиляда.
    4. Той е мъдър по сърце и мощен по сила; кой е въставал против Него и е оставал на покой?
    5. Той преместя планините, и те са неузнаваеми: превръща ги в гнева Си;
    6. поместя земята от мястото й,и стълбовете й треперят;
    7. каже на слънцето, - и то не изгрява, и на звездите туря печат.
    8. Той Сам простира небесата и ходи по морското висине;
    9. сътворил е Ас, Кесил и Хима и скривалищата южни;
    10. върши дела велики, неизследими и чудни, безброй.
    11. Ето, Той ще мине пред мен, и аз не Ще Го видя; ще отмине, и не ще Го забележа.
    12. Ще вземе, и кой ще му забрани? Кой Ще Му каже: какво вършиш?
    13. Бог няма да отклони гнева Си; пред Него ще паднат поборниците на гордостта.
    14. Толкоз повече мога ли аз да отговарям Нему и да пробирам думи пред Него?
    15. Дори и прав да бях, няма да отговарям, а ще моля моя Съдия.
    16. Да бях извикал, и Той ми отговореше, - не щях да повярвам, че е чул гласа ми Оня,
    17. Който ме във вихър поразява и безвинно умножава раните ми,
    18. не ми дава да си отдъхна, а ме изпълня с горчивини.
    19. Ако е дума за сила. Той е могъщ; ако ли пък - за съд, кой ще ме изправи пред Него?
    20. Ако взема да се оправдавам, самите ми уста ще ме обвинят; ако съм невинен, Той ще ме признае за виновен.
    21. Невинен съм; не ща да зная за душата си, презирам живота си.
    11. Вей ъдио", здлоьа тазял, ча Той погубва и непорочния, и виновния.
    23. Ако тогова Той поразява с бич изведнъж, то над изпитните над невинните се подсмива.
    24. Земята е отдадена в ръце на нечестивци; лицата на нейните съдии Той покрива. Ако това не е Той, то кой е?
    25. Дните ми са по-бързи от бързоходец, - бягат, не виждат добро,
    26. летят като леки ладии, като орел, който се спуща върху плячка.
    27. Ако си кажа: "ще забравя тъгите си, ще отмахна мрачния си вид и ще се ободря",
    28. то треперя от всичките си страдания, като зная, че Ти не ще ме обявиш за невинен.
    29. Ако пък съм виновен, защо напразно да се измъчвам?
    30. Да се умиех и със снежна вода и съвсем да очистех ръцете си,
    31. и тогава Ти ще ме потопиш в тиня, и ще се погнусят от мене дрехите ми.
    32. Защото Той не е човек, както съм аз, та да мога да Му отговарям и да отида заедно с Него на съд!
    33. Помежду ни няма посредник, който би сложил ръката си на нас двама ни.
    34. Нека отмахне Той от мене жезъла Си, и страхът Му да ме не ужасява, -
    35. тогава ще говоря и не ще се боя от Него, понеже аз не съм такъв сам по себе си.