Ср
2017-11-22
00:01
Вход
Търсене
Споделете
Social




Календар
«  Ноември 2017  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
  12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Архив
Анкета
Оценете този сайт
Всички анкети: 10
Реклама
Rang



Page Rank Check
Приятели
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz
  • Уеб директория

    Статистика

    Общо онлайн: 1
    Гости: 1
    Потребители: 0

    Християнин


     

     



    КНИГА НА ИОВА Глави 28,29,30

     

     

     

     

    ГЛАВА1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42  
    ГЛАВА 28


    1. Тъй! среброто си има изходна жила, и златото - място, дето го плавят.
    2. Желязото се добива от земята; от камък се претопява мед.
    3. Човек туря предели на тъмата и грижливо дири камъка в мрак и смъртна сянка.
    4. Изравят рудокопен кладенец в места, дето крак не е стъпял, спускат се на дълбоко, увисват и се клатят далеч от човеците.
    5. Земята, на която жито никне, отвътре е изровена сякаш от огън.
    6. Камъните й са място за сапфир, и в нея златни зрънца.
    7. Пътеката за там хищна птица не знае, пиляково око я не е виждало;
    8. лъвчета не са я тъпкали, и чакал не е ходил по нея.
    9. На гранит слага човек ръката си, издъно преобръща планини;
    10. в скали разсича канали, и окото му вижда всичко драгоценно;
    11. възпира течението на реките и скритото изважда на видело.
    12. Но де се намира мъдростта, н де е мястото на разума?
    13. Не знае човек цената й, и тя не се намира по земята на живите.
    14. Бездната казва: не е в мене тя; и морето казва: не е у мене.
    15. Тя се не дава за злато и се не добива за претеглено сребро;
    16. тя се не оценява с офирско злато, ни с драгоценен оникс, нито със сапфир;
    17. не се равнява с нея злато и кристал, и не ще я размениш за съдове от чисто злато.
    18. А за корал и бисер няма що и да се споменува, и придобиване мъдрост стои по-високо от рубини.
    19. С нея се не равнява етиопският топаз; с чисто злато тя се не оценява.
    20. Откъде, прочее, излиза мъдростта? И де е мястото на разума?
    21. Скрита е тя от очите на всичко живо и е утаена от птиците небесни.
    22. Авадон и смъртта казват: с ушите си чухме мълвата за нея.
    23. Бог знае пътя й, и Той познава . мястото й.
    24. Защото Той гледа докрай земя и вижда под цялото небе.
    25. Когато Той даваше на вятъра тегло и наместваше водата по мярка,
    26. когато определяше наредби на дъжда и път на гръмоносната мълния,
    27. тогава Той я видя и я яви, приготви я и още я изпита
    28. и рече на човека: ето, страхът Господен е истинска мъдрост, и отбягването от зло е разум.

     

    ГЛАВА 29


    1. И продължи Иов възвишената си реч и каза:
    2. о, да бях, както в предишните месеци, както в ония дни, когато Бог ме пазеше,
    3. когато светилото Му светеше над главата ми, и под Неговата светлина ходех сред тъма;
    4. както бях в дните на младините си, когато милостта Божия беше над шатрата ми,
    5. когато Вседържителят още беше с мене, и децата ми около мене,
    6. когато пътищата ми се обливаха с мляко, и скалата лееше за мене потоци дървено масло!
    7. Когато излизах пред градските порти и слагах седалището си на стъгдата, -
    8. младежите, като ме зърнеха, отдръпваха се, а старците ставаха и стояха;
    9. князете се въздържаха да говорят и туряха пръсти на устата си;
    10. гласът на първенците замлъкваше, и езикът им прилепваше о небцето им.
    11. Ухо, което ме чуеше, облажаваше ме; око, което ме видеше, възхваляваше ме,
    12. защото аз спасявах викащия страдалец и безпомощния сирак.
    13. Върху мене идеше благословението на погиващия, и на вдовишко сърце докарвах радост.
    14. Обличах се в правда, и моят съд ме пременяше като мантия и превез.
    15. Аз бях очи на слепия и нозе на хромия;
    16. за сиромаси бях баща и внимателно изучвах тъжба, която не знаех.
    17. На беззаконника трошех челюстите я из зъбите му изтръгвах откраднатото.
    18. И казвах си: ще свърша в гнездото си, и дните ми ще бъдат много - като пясъка;
    19. коренът ми е открит за вода и росата нощува на ветвите ми;
    20. славата ми не старее, и лъкът ми е як в ръката ми.
    21. Слушаха ме и чакаха, и бяха безмълвни при съвета ми.
    22. След думите ми вече не разсъждаваха; речта ми капеше върху тях.
    23. Очакваха ме като дъжд и отваряха устата си като за късен дъжд.
    24. Случваше се, усмихна им се, - те не вярват; и светлината на лицето ми не помрачаваха.
    25. Назначавах им пътища, седях начело и живеех като цар между войници, като утешител на плачещи.

     

    ГЛАВА 30


    1. А сега ми се присмиват по-младите от мене по години, ония, чиито бащи не бих се съгласил да туря с псетата на стадата си.
    2. И за какво ми е силата на техните ръце? Над тях премина вече времето.
    3. Изтощени от бедност и глад, те бягат в равнина безводна, мрачна и запустяла;
    4. късат злак край храстите, и хвойни зърна им е хлябът.
    5. Пъдят ги от обществото, викат върху им като на крадци,
    6. за да живеят в поточни ровини, земни дупки и скали.
    7. Реват между храстите, врат се под тръните.
    8. Човеци отхвърлени, човеци без име, измет на земята!
    9. Ей на тези станах сега аз песен и храна на разговора им.
    10. Те се гнусят от мене, отбягват ме и не се сдържат да плюят отпреде ми.
    11. Понеже Той ми развърза поводника и ме съсипа, те смъкнаха от себе си юздата пред лицето ми.
    12. Отдясно се дига това изчадие, сваля ме и насочва пагубните си пътища към мене.
    13. А моя път развалиха: сполучиха да сторят всичко за моята погибел, без да имат помощник.
    14. Дойдоха при мене като през широк пролом; шумно се хвърлиха върху ми.
    15. Ужаси ме връхлетяха; като вятър се разсея моето величие, и щастието ми отмина като облак.
    16. И сега душата ми се топи в мене; тъжовни дни ме налегнаха.
    17. Ноще ме въртят костите ми, жилите ми нямат спокойствие.
    18. С голяма мъка се съблича от мене дрехата ми; краищата на моя хитон ме стягат.
    19. Той ме хвърли в калта, и аз станах като прах и пепел.
    20. Викам към Тебе, и Ти не обръщаш внимание на мене, - стоя, а Ти само ме гледаш.
    21. Ти стана жесток към мене, с яка ръка враждуваш против мене.
    22. Ти ме дигна и ме накара да се нося по вятъра и ме съсипваш.
    23. Тъй, аз зная, че Ти ще ме докараш до смърт и в дома, дето се събират всички живи.
    24. Наистина, Той не ще простре ръка върху дома на костите: ще викат ли те, кога бъдат разрушавани?
    25. Не съм ли плакал за оногози, който беше в тъга; не е ли скърбяла душата ми за бедните?
    26. Докато чаках добро, дойде зло; докато ожидах за светлина, дойде тъма.
    27. Моите вътрешности кипят и се не уталожват; скръбни дни ме пресрещнаха.
    28. Ходя почернял, ала не от слънце; ставам в събранието и викам.
    29. Станах брат на чакалите и приятел на камилските птици.
    30. Кожата ми почерня на мене, и костите ми изгоряха от жега.
    31. И гуслата ми стана тъжовна, и пищялката ми - глас плачевен.