Сб
2019-02-16
15:39
Търсене
Споделете
Social




Календар
«  Февруали 2019  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728
Архив
Анкета
Оценете този сайт
Всички анкети: 13
Реклама
Rang



Page Rank Check
Приятели
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz
  • Уеб директория

    Статистика

    Християнин


     

     



    КНИГА НА ЕКЛИСИАСТА ИЛИ ПРОПОВЕДНИКА Глави 1, 2, 3




    ГЛАВИ: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12

    ГЛАВА 1


    1. Думи на Еклисиаста, син Давидов, цар иерусалимски.
    2. Суета на суетите, каза Еклисиаст, суета на суетите - всичко е суета!
    3. Каква полза за човека от всичките му трудове, с които се труди под слънцето?
    4. Род прохожда, и род дохожда, а земята пребъдва довека.
    5. Слънце изгрява, и слънце залязва и бърза към мястото си, дето изгрява.
    6. Вятър вее към юг и отива към север, върти се, върти се в своя път и пак почва своите кръгообращения.
    7. Всички реки текат в морето, но морето се не препълня: те отново се връщат към онова място, отдето реки текат, за да текат пак.
    8. За всяка работа се иска труд; човек не може всичко да изкаже; око се не насища от гледане, ухо се не напълня от слушане.
    9. Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави - няма нищо ново под слънцето.
    10. Случва се да казват за нещо: "виж, на, това е ново"; но то е било вече през вековете, що са били преди нас.
    11. Няма спомен за миналото; па и за това, що има да стане, няма да остане спомен у ония, които бъдат отпосле.
    12. Аз, Еклисиаст, бях цар над Израиля в Йерусалим;
    13. и насочих сърцето си да издирвам и изпитвам чрез мъдрост всичко, що става под небето; това тежко занятие даде Бог на синовете човешки, за да се упражняват с него.
    14. Видях всички работи, които се вършат под слънцето, и ето - всичко е суета и гонене на вятър.
    15. Кривото не може да стане право, и това, що го няма, не може да се брои.
    16. Думах в сърце си тъй: ето, аз се въздигнах и придобих мъдрост повече от всички, които бяха преди мене над Йерусалим, и сърцето ми видя много мъдрост и знание.
    17. И насочих сърцето си да познае мъдрост, да познае безумие и глупост; но узнах, че и това е гонене на вятър;
    18. защото, голяма мъдрост - голямо страдание, и който трупа познание, трупа тъга.

    ГЛАВА 2


    1. Рекох в сърце си: хайде, ще те изпитам с веселба, и наслади се с блага; но и това е суета!
    2. За смеха казах: глупост! а за веселбата: какво тя донася?
    3. Намислих в сърце си да насладя плътта си с вино и, докато сърцето ми се води по мъдростта, да се придържам и о глупостта, докле видя, кое е хубаво за синовете човешки, какво би трябвало да правят те под небето през малкото дни на своя живот.
    4. Предприех големи работи: съградих си къщи, насадих си лозя,
    5. уредих си градини и садини и посадих там всякакви овощни дървета;
    6. направих си водоеми за поливане садините, в които растат дърветата;
    7. придобих слуги и слугини, имах си и слуги домородни; също и едър и дребен добитък имах повече, нежели всички, които бяха преди мене в Йерусалим;
    8. събрах си сребро и злато и скъпоценности от царе и области; доведох си певци и певици и това, що наслаждава синовете човешки - разни свирала.
    9. И станах аз велик и богат, повече от всички, които бяха преди мене в Йерусалим; и мъдростта ми си остана с мене.
    10. Каквото и да пожелаеха очите ми, не им отказвах, не забранявах на сърцето си никаква веселба, понеже сърцето ми се радваше във всички мои трудове, и това ми беше дял от всички тия трудове.
    11. И озърнах се, та погледнах всичките си работи, които бяха извършили ръцете ми, и труда, с който бях се трудил, вършейки ги: и ето - всичко е суета и гонене на вятър, и няма от тях полза под слънцето!
    12. Па се обърнах да погледна мъдростта, безумието и глупостта: защото, какво може да направи човек след царя, вън от онова, що е вече направено?
    13. И видях, че предимството на мъдростта пред глупостта е тъкмо такова, каквото е предимството на светлината пред тъмнината:
    14. на мъдрия очите са в главата му, а глупавият ходи в тъмнина; но узнах, че една съдба ги всички постига.
    15. И казах в сърце си: и мене ще постигне същата съдба, както и глупавия: защо съм станал много мъдър? И казах в сърце си, че и това е суета;
    16. защото няма да помнят мъдрия вечно, както и глупавия; след време всичко ще бъде забравено, и, уви! мъдрият умира тъй, както и глупавият.
    17. Тогава намразих живота, понеже ми станаха отвратителни работите, що се вършат под слънцето; защото всичко е суета и гонене на вятър!
    18. И намразих целия си труд, с който бях се трудил под слънцето, защото трябва да го оставя на човека, който ще дойде след мене.
    19. И кой знае: мъдър ли ще бъде той, или глупав? А той ще се разпорежда с целия ми труд, с който съм се трудил и с който съм се показал мъдър под слънцето. И това е суета!
    20. Обърнах се да внуша на сърцето си да се откаже от всичкия труд, с който бях се трудил под слънцето, -
    21. защото един човек се труди мъдро, със знание и успех, и трябва да предаде всичко на човек, който не се е трудил за това, - като да е негов дял. И това е суета и зло голямо!
    22. Защото, какво ще има човек от всичкия си труд и грижа на сърцето си, задето се труди под слънцето?
    23. Понеже всичките му дни са скърби, и трудовете му - безпокойство; дори и нощем сърцето му не знае покой. - И това е суета!
    24. Не е във властта на човека и това благо - да яде, да пие и да наслаждава душата си от своя труд. Аз видях, че и това е от Божия ръка;
    25. защото кой може да яде и кой може да се наслаждава без Бога?
    26. Той дава мъдрост, знание и радост на човека, който е добър пред лицето Му; а на грешника дава грижи - да събира и трупа, за да го предаде отпосле ономува, който е добър пред лицето Божие. И това е суета и гонене на вятър!

    ГЛАВА 3


    1. Всичко си има време, време има за всяка работа под небето:
    2. време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото;
    3. време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш;
    4. време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш;
    5. време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки;
    6. време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш;
    7. време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш;
    8. време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир.
    9. Каква полза има работещият от онова, над което се труди?
    10. Видях тая грижа, що Бог е дал на синовете човешки, за да се упражняват в това.
    11. Всичко Той е направил да бъде хубаво в свое време, и вложил вечността в сърцето им, макар човек да не постига от начало до край делата, които Бог върши.
    12. Познах, че за тях няма нищо по-добро, освен да се веселят и да правят добро през живота си.
    13. И ако някой човек яде и пие, и вижда доброто във всеки свой труд, това е дар Божий.
    14. Познах, че всичко, що прави Господ, пребъдва довека; към това няма какво да се прибавя, от това няма какво да се отнима; и Бог върши тъй, че да благоговеят пред лицето Му.
    15. Каквото е било, то е и сега, и каквото ще бъде, то е вече било, - и Бог ще повика назад миналото.,
    16. И още видях под слънцето: място за съд, а там - беззаконие; място за правда, а там - неправда.
    17. И казах в сърце си: праведния и нечестивия Бог ще съди, понеже времето за всяко нещо и съдът за всяко дело е там.
    18. Казах в сърце си за синовете човешки - да ги изпита Бог, и да видят, че те сами по себе си са животни,
    19. защото съдбата на синовете човешки и съдбата на животните е съдба една: както умират едните, тъй умират и другите, и едно е диханието у всички, и човек няма предимство пред добитъка, понеже всичко е суета!
    20. Всичко отива на едно място: всичко е произлязло от пръст, и всичко ще се върне в пръстта.
    21. Кой знае: духът на синовете човешки възлиза ли нагоре, и духът на животните слиза ли надолу, в земята?
    22. И тъй, аз видях, че няма нищо по-добро, освен човек да се наслаждава с делата си, понеже това е негов дял; защото, кой ще го доведе отпосле да погледа това, което ще бъде след него?