Ср
2017-11-22
00:01
Вход
Търсене
Споделете
Social




Календар
«  Ноември 2017  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
  12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Архив
Анкета
Оценете този сайт
Всички анкети: 10
Реклама
Rang



Page Rank Check
Приятели
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz
  • Уеб директория

    Статистика

    Общо онлайн: 1
    Гости: 1
    Потребители: 0

    Християнин


     

     



    КНИГА ИУДИТ Глави 13,14,15,16

     

     

     

     

     

    Глави1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16

     

     

     

     

     

    ГЛАВА 13


    1. Когато стана късно, рабите му по1Х бързаха да се отдалечат, а Вагой, като отпусна тия, които прислужваха пред лицето на господаря му, затвори шатрата отвън, и те отидоха на постелките си, понеже всички бяха уморени от дългия пир.
    2. В шатрата остана само Иудит с Олоферна, който бе паднал на леглото си, понеже виного го беше обладало.
    3. Иудит заповяда на слугинята си да стои извън спалнята й и да я чака да излезе, както биваше всеки ден, като каза, че ще излезе на молитва. Същото каза тя и на Вагоя.
    4. Когато всички си отидоха от нея, и никой не остана в спалнята, - ни малък, ни голям, Иудит застана при постелката на Олоферна и каза в сърцето си: Господи, Боже на всяка сила! Погледни милостивно в тоя час върху делата на моите ръце за въздигане на Йерусалим,
    5. защото сега е време да защитиш Своето наследие и да изпълниш моето намерение, за да бъдат поразени враговете, които въстанаха против нас.
    6. После, като се приближи до стълбеца на постелката, който беше при главата на Олоферна, свали от него меча му,
    7. приближи се до постелката, хвана косата на главата му и рече: Господи, Боже Израилев, укрепи ме в тоя ден!
    8. И с всичка сила удари два пъти Олоферна по шията и му отсече главата,
    9. па, като хвърли от постелката тялото му, откачи от стълбовете завесата. След малко тя излезе и даде на слугинята си главата на Олоферна,
    10. а тя я тури в торбата с ядивата, - и двете заедно излязоха, по обичая си, на молитва. Като минаха през стана, те обико лиха устието, възлязоха по планината към Ветилуя, и дойдоха до портите й.
    11. Иудит викаше отдалеч на стражарите при портите: отворете, отворете портите! с нас е Бог, наш Бог, за да дари още сила на Израиля и победа над враговете, както дарува Той и днес.
    12. Щом градските мъже чуха гласа й, затекоха се при градските порти и свикаха градските старейшини.
    13. Стекоха се всички - мало и голямо, понеже нейното идване беше за тях съвсем неочаквано, и отвориха портите, приеха ги, запалиха огън да свети и ги заобиколиха.
    14. А тя им рече с висок глас: хвалете Господа, хвалете, хвалете Господа, че Той не отклони милостта Си от Израилевия дом, но в тая нощ сломи нашите врагове чрез моята ръка.
    15. И извади главата из торбата, показа я и им рече: ето главата на Олоферна, вожда на асирийската войска, и ето завесата му, зад която той лежеше пиян, - и Господ го порази чрез женска ръка.
    16. Жив Господ, Който ме запази в пътя, по който вървях! защото лицето ми прелъсти Олоферна за негова гибел, ала той не извърши с мене мръсен и срамен грях.
    17. Целият народ твърде много се почуди; паднаха, поклониха се Богу и единодушно казаха: благословен Ти, Боже наш, Който унизи днес враговете на Твоя народ!
    18. А Озия й рече: благословена ти, дъще, от Всевишния Бог повече от всички жени на земята, и благословен Господ Бог, Който създаде небето и земята и те научи да отсечеш главата на началника на враговете ни;
    19. защото твоята надежда не ще отстъпи от сърцето на людете, които помнят силата Божия довека.
    20. Нека Бог ти сметне това за вечна слава и да те награди с добрини, задето ти не пожали живота си при унижението на нашия народ, а излезе напред, когато ние падахме, - ти, която право ходи пред нашия Бог. И целият народ рече: да бъде, да бъде!.

     

    ГЛАВА 14


    1. Иудит им рече: послушайте ме, братя, вземете тая глава и окачете я на зъберите на вашата стена.
    2. А кога настане утро и слънце изгрее над земята, вземете всеки бойното си оръжие, идете всички силни вън от града и дайте им повод да мислят, като че слизате в равнината против предната стража на Асуровите синове, ала не слизайте.
    3. Тогава те ще вземат всичкото си оръжие, ще идат в стана си, ще разбудят вождовете на асирийската войска и ще се стекат при шатрата но Олоферна, ала не ще го намерят; от това ще ги обхване страх, и те ще побягнат от вас.
    4. А вие и всички, които живеят по всички Израилеви предели, гонете ги и ги поразявайте из пътя.
    5. Но преди да сторите това, повикайте при мене Ахиора амонеца; нека той види и познае оногова, който унижаваше Израилевия дом и прати него при нас като на смърт.
    6. И повикаха Ахиора от къщата на Озия. Когато дойде и видя Олоферновата глава в ръцете на един мъж всред събранието на народа, - той падна на лицето си и изгуби свяст.
    7. А когато го подигнаха, той падна пред нозете на Иудит, поклони й се и рече: благословена ти във всяко Иудино селище и у всеки народ, дето, като чуят за твоето име, ще се почудят.
    8. Разкажи ми сега, какво върши тия дни. И Иудит му разказа всред народа всичко, що е извършила от оня ден, когато излезе, до деня, когато говореше с тях.
    9. Когато престана да говори, народът извика високо, и радостният му вик се разнесе по града.
    10. Ахиор пък, като видя всичко, що извърши Бог Израилев, искрено повярва в Бога, обряза крайната си плът и се присъедини към Израилевия дом дори доднес.
    11. Като настана утро, окачиха Олоферновата глава на стената; всеки мъж грабна оръжието си и излязоха на чети по планинските проходи.
    12. Синовете Асурови, като ги видяха пратиха до своите началници, а те отидоха при вождовете, хилядоначалниците и при всеки свой предводител.
    13. Като дойдоха до шатрата на Олоферна, казаха на оня, който беше над всичкия му имот: събуди нашия господар, защото тия роби се осмелиха да излязат на бой с нас, за да бъдат съвсем изтребени.
    14. Вагой влезе и почука на вратата на шатрата, понеже мислеше, че той спи с Иудит.
    15. Когато никой му се не обади, отвори, влезе в спалнята и намери, че Олоферн лежи мъртъв на прага, и главата му отсечена.
    16. И той високо завика с плач, охкане и силен рев и раздра дрехите си.
    17. След това влезе в шатрата, дето бе седяла Иудит, и я не намери. Тогава изскочи при народа и завика:
    18. робите постъпиха вероломно: една еврейка опозори дома на цар Навуходоносора, защото ето Олоферн на земята, и главата му няма.
    19. Когато началниците на асирийската войска чуха тия думи, раздраха дрехите си, и душата им се силно смути, и у тях всред стана се подигна вик и твърде голям рев.

     

    ГЛАВА 15


    1. Когато ония, които бяха в шатрите, чуха станалото, смутиха се,
    2. и обвзе ги страх и трепет, и от тях ни един с един се не видяха, а всички удариха на бяг по всички пътища на равнището и на планинската страна.
    3. И ония, които бяха се разположили на стан в планинската страна около Ветилуя, също се разбягаха. Тогава Израилевите синове, всеки войнствен мъж от тях, се спуснаха подире им.
    4. Озия прати във Ветомастем, Вивая, Ховая и Хола и по всички предели Израилски, да известят за станалото, и всички да се спуснат подир неприятелите и да ги изтребят.
    5. Щом чуха това Израилевите синове, всички дружно ги нападнаха и ги избиваха До Хова; също и дошлите от Йерусалим и от цялата планинска страна, понеже им беше известена случката в стана на враговете им, и от Галаад и Галилея - от всички страни им нанасяха голямо поражение, докле те не преминаха зад Дамаск и зад пределите му.
    6. Останалите ветилуйски жители нападнаха асирийския стан, разграбиха го и много се обогатиха.
    7. А Израилевите синове.които се върнаха от сечта, завладяха останалото; и села и селища в планинската страна и в равнината взеха голяма плячка, понеже я имаше в твърде голямо множество.
    8. Великият свещеник Иоаким и старейшините на синовете Израилеви, които живееха в Йерусалим, дойдоха да погледат, какво добро е сторил Господ за Израиля, да видят Иудит и да я поздравят.
    9. Щом влязоха при нея, всички единодушно я благословиха и казаха й: ти си величие на Израиля, ти си голяма радост на Израиля, ти си голяма слава на нашия народ!
    10. Всичко това ти извърши с твоя ръка; ти стори добро на Израиля, и нека Бог благоволи към него; бъди благословена от Господа Вседържителя за вечни времена! - И целият народ рече: да бъде!
    11. Народът граби стана трийсет дена наред, и на Иудит дадоха шатрата на Олоферна и всички сребърни съдове и постелки и чаши и цялата му покъщнина. Тя взе това, натовари мулето си, впрегна колесниците си и натуря отгоре.
    12. И стекоха се всички израилски жени да я видят, и благославяха я и съставиха от тях си за нея хор; а тя взе в ръцете си обвити с лозови листа пръчки и даде на жените, които бяха с нея.
    13. И туриха си на главата маслинени венци - тя и ония, които бяха с нея. Тя вървеше пред целия народ в хора и водеше след себе си всички жени; подир нея вървяха всички израилски мъже - въоръжени, с венци и с тържествени песни в уста.
    14. Иудит почна пред цял Израил благодарствена песен, и цял народ подхващаше тая песен.

     

    ГЛАВА 16


    1. И Иудит рече: почнете Богу моему на тимпани, пейте Господу моему на кимвали, пейте Му стройно песен нова, възнасяйте и призовавайте Неговото име;
    2. защото Той е Бог Господ, Който съкрушава битки, понеже Той се опълчи за мене всред народа и ме изтръгна из ръцете на моите гонители.
    3. Дойде Асур от северните планини, дойде с десетки хиляди своя войска, и множеството им заприщи водата в изворите, и конницата им покри хълмовете.
    4. Той каза: пределите ми ще изгори, момците ми с меч ще изтреби, кърмачетата о земи ще удари, децата ми ще разграби, девиците ми ще плени.
    5. Но Господ Вседържител ги повали чрез женска ръка.
    6. Не от момци падна техният силен, не синове на титани го поразиха, и не високи исполини го натиснаха, а Иудит, дъщеря на Мерария, чрез хубостта на лицето си го погуби;
    7. защото тя, за да въздигне ония, които бедствуваха в Израил, съблече вдовишките си дрехи, помаза лицето си с благоуханна маз,
    8. украси косата си с накити за глава, надяна ленена дреха, за да го прелъсти.
    9. Нейните сандали възхитиха погледа му, и хубостта й плени душата му; меч мина по шията му.
    10. Персите се ужасиха от юначеството й, и мидяните се слисаха от смелостта й.
    11. Тогава моите унизени възкликнаха, - и те се уплашиха; моите немощни извикаха, - и те се смутиха; издигнаха гласа си, - и те удариха на бяг.
    12. Синовете на млади жени ги клаха и, като на деца на бягащи роби, им рани нанасяха; те загинаха от полковете на моя Господ.
    13. Ще възпея на моя Господ песен нова. Велик си Ти, Господи, и славен, дивен със сила и непобедим!
    14. Нека Ти служи всяко Твое създание: защото Ти рече - и се свърши; Ти прати Твоя Дух, - и се уреди; и няма никой, който да противостои на Твоя глас.
    15. Планини с води от основи ще се поместят, и камъни като восък ще се разтопят от Твоето лице, ала към тия, които се боят от Тебе, Ти си благ и милостив.
    16. Малка е всяка жертва за благоухание, и всяка тлъстина е нищожна за всесъжение Тебе; но който се бои от Господа, винаги е велик.
    17. Горко на народите, които въстават против моя народ: Господ Вседържител ще им отмъсти в съдния ден, ще прати огън и червеи върху телата им, - и ще чувствуват болка и вечно ще плачат.
    18. Като дойдоха в Йерусалим, те се поклониха Богу, и когато народът се очисти, възнесоха всесъженията си, доброволните си жертви к даровете си.
    19. А Иудит принесе всички съдове Олофернови, които й даде народът, и завесата, която бе взела от спалнята му, даде в жертва Господу.
    20. Народът се весели в Йерусалим пред светилището три месеца, и Иудит оставаше заедно с тях.
    21. Но след тия дни всеки се върна в своя дял, а Иудит отиде във Ветилуя, дето прекарваше в имението си, и по времето си беше славна по цяла земя.
    22. Мнозина я искаха, но мъж я не позна през всички дни на живота й от оня ден, когато мъж й Манасия умря и се прибра към своя народ.
    23. Тя придоби голяма слава и остаря в дома на мъжа си, като преживя до сто и пет години и отпусна на свобода слугинята си. Тя умря във Ветилуя, и погребаха я в пещерата на мъжа й Манасия.
    24. Израилевият дом я оплаква седем дни. А своя имот преди смъртта си тя раздели между роднините на мъжа си Манасия и между близките на своя род.
    25. И никой вече не заплашваше Израилевите синове в дните на Иудит и много дни след смъртта й.