Вт
2019-11-19
07:13
Търсене
Споделете
Social




Календар
«  Ноември 2019  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Архив
Анкета
Оценете този сайт
Всички анкети: 13
Реклама
Rang



Page Rank Check
Приятели
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz
  • Уеб директория

    Статистика

    Християнин


     

     



    КНИГА ИИСУС НАВИН Глави 4, 5, 6

     

     

    Глави: 1, 2, 3, 4 5, 67 8 9  10 11 12  13 14 15  16 17 18  19 20 21   22 23 24

     

     

     

    ГЛАВА 4


    1. Когато целият народ премина Иордан. Господ каза на Иисуса:
    2. вземете си от народа дванайсет души, по един човек от коляно,
    3. и дайте им заповед и кажете: вземете си оттука, изсред Йордан, дето са стояли неподвижно нозете на свещениците, дванайсет камъка, пренесете ги със себе си и ги турете на мястото, дето ще пренощувате тая нощ.
    4. Иисус повика дванайсет души, които избра от синовете Израилеви, по един човек от коляно,
    5. и им каза: идете пред ковчега на Господа, вашия Бог, сред Йордан и (вземете оттам и) турете всеки на рамото си по един камък, според броя на колената на синовете Израилеви,
    6. за да бъдат у вас (завинаги) знак: кога ви попитат в по-сетнешно време синовете ви и кажат: "за какво са тия камъни у вас?" -
    7. ще им кажете: "за спомен на това, че водата на Йордан се раздели пред ковчега на завета на Господа (Владетеля на цялата земя); когато той преминаваше Йордан, тогава водата йорданска се раздели"; по тоя начин тия камъни ще бъдат (у вас) за синовете Израилеви като паметник вовеки.
    8. И синовете Израилеви сториха тъй, както заповяда Иисус: взеха дванайсет камъни от Йордан, както говори Господ на Иисуса, според броя на колената на синовете Израилеви, и ги пренесоха със себе си на нощувката и ги туриха там.
    9. И (други) дванайсет камъка постави Иисус сред Йордан на мястото, дето стояха нозете на свещениците, които носеха ковчега на завета (Господен). Те са там и доднес.
    10. Свещениците, които носеха ковчега (на завета Господен), стояха сред Йордан, докле не бе свършено (от Иисуса) всичко, що Господ бе заповядал на Иисуса да каже на народа - тъй, както бе завещал Мойсей на Иисуса; а в това време народът бързо преминаваше.
    11. Когато целият народ премина (Йордан), тогава премина и ковчегът (на завета) Господен и свещениците пред народа;
    12. и Рувимовите синове и Гадовите синове и полуколяното Манасиево преминаха въоръжени пред синовете Израилеви, както им бе говорил Мойсей.
    13. До четирийсет хиляди въоръжени за бой преминаха пред Господа на Иерихонските равнини, за да се бият.
    14. В тоя ден Господ прослави Иисуса пред очите на цял Израил, и почнаха да се боят от него, както се бояха от Моисея, през всички дни на живота му.
    15. И каза Господ на Иисуса, думайки:
    16. Заповядай на свещениците, които носят ковчега на откровението, да излязат от Йордан.
    17. Иисус заповяда на свещениците и каза: излезте от Йордан.
    18. И когато свещениците, които носеха ковчега на завета Господен, излязоха от Йордан, и щом стъпалата на нозете им стъпиха на суша, водата на Йордан се спусна по своето място, потече, както вчера и завчера, над всичките си брегове.
    19. И народът излезе от Йордан в десетия ден на първия месец и се разположи на стан в Галгал, на изток от Иерихон.
    20. И дванайсетте камъка, които бяха взели от Йордан, Иисус постави в Галгал
    21. и каза на синовете Израилеви: кога в по-сетнешно време вашите синове попитат бащите си: "какво значат тия камъни?" -
    22. кажете на вашите синове: "Израил премина тоя Йордан по сухо";
    23. защото Господ, Бог наш, изсуши водите на Йордан за вас, докле го преминахте, също тъй, както Господ, Бог ваш, направи с Червено море, което изсуши пред нас, докле го преминахме,
    24. за да познаят всички народи по земята, че ръката Господня е силна, и да се боите от Господа, вашия Бог, през всички дни.

     

    ГЛАВА 5


    1. Кога всички аморейски царе, които живееха отсам Йордан към морето, и всички ханаански царе, които са при морето, чуха, че Господ (Бог) изсуши водите на Йордан пред синовете Израилеви, докле те преминаваха, тогава им се сви сърцето, (те се ужасиха,) и не остана вече в тях дух против синовете Израилеви.
    2. В това време Господ каза на Иисуса: направи си остри (каменни) ножове и обрежи синовете Израилеви втори път.
    3. Тогава Иисус си направи остри (каменни) ножове и обряза синовете Израилеви на местността (наречена) Хълм на обрезанието.
    4. Тази е причината, задето Иисус обряза (синовете Израилеви, които тогава се родиха по пътя, и които между излезлите из Египет не бяха тогава обрязани, всичките ги обряза Иисус): целият народ, който бе излязъл из Египет, от мъжки пол, всички способни за война умряха в пустинята по пътя, след като бяха излезли от Египет;
    5. всички излезли бяха обрязани, а всички, които се бяха родили в пустинята по пътя, след излизането из Египет, не бяха обрязани;
    6. защото синовете Израилеви четирийсет (и две) години ходиха по пустинята (затова и мнозина не бяха обрязани), докле измряха всички способни за война, които бяха излезли из Египет, които не послушаха гласа Господен и на които Господ се кле, че няма да видят земята, за която Господ с клетва бе обещал на отците им, да даде нам земята, дето тече мед и мляко,
    7. а вместо тях въздигна синовете им. Тях обряза Иисус, понеже те не бяха обрязани; защото тях, (като родени) по пътя, не обрязваха.
    8. Целият народ, след като бе обрязан, си остана на мястото в стана, докле оздравее.
    9. Тогава Господ рече на Иисуса: сега Аз снех от вас египетския позор. Поради това се и нарича онова място "Галгал" дори и доднес.
    10. И стояха синовете Израилеви на стан в Галгал и направиха Пасха в равнините Иерихонски на четиринайсетия ден на месеца, вечерта;
    11. и на другия ден след Пасха почнаха да ядат от произведенията на тая земя - безквасни хлябове и печени зърна в същия оня ден;
    12. а маната престана да пада на другия ден, след като почнаха да ядат от произведенията на земята; и нямаше вече мана у синовете Израилеви: през оная година те ядяха произведенията на Ханаанската земя.
    13. Когато Иисус се намираше близо до Иерихон, погледна и видя, и ето, пред него стои човек, с гол меч в ръка. Иисус се приближи до него и му каза: наш ли си, или от нашите неприятели?
    14. Той отговори: не; аз съм вожд на войнството Господне, сега дойдох (тук). Иисус падна ничком на земята, поклони се и му каза: какво ще заповяда господарят ми на своя раб?
    15. Вождът на войнството Господне каза Иисуеу: събуй обущата от нозете си, понеже мястото, на което стоиш, е свето. Иисус тъй и направи.
    16. А Иерихон беше укрепен и затворен от страх пред синовете Израилеви; никой не излизаше (от него) и никой не влизаше.

     

    ГЛАВА 6


    1. Тогава Господ рече на Иисуса: ето, Аз предавам в ръцете ти Иерихон и царя му и силните люде (в него):
    2. обкръжете града вие всички, способни за война, и обикаляйте града веднъж (на ден); тъй правете шест дена;
    3. и нека седем свещеника носят пред ковчега седем юбилейни тръби; а на седмия ден обиколете града седем пъти, и свещениците да тръбят с тръбите;
    4. щом затръби юбилейният рог, щом чуете тръбен звук, целият народ да се провикне с висок глас, и градската стена ще рухне до основи, и целият народ ще навлезе (в града, като се спусне) всеки от своето място.
    5. И свика Иисус, син Навинов, свещениците (Израилеви) и им рече: носете ковчега на завета, а седем свещеника да носят седем юбилейни тръби пред ковчега Господен.
    6. И рече (им да кажат) на народа: идете и обиколете града; а въоръжените нека вървят пред ковчега Господен.
    7. Щом Иисус каза на народа, седемте свещеника, които носеха седемте юбилейни тръби пред Господа, тръгнаха и затръбиха (гръмогласно) с тръбите, и ковчегът на завета Господен вървеше след тях;
    8. въоръжените пък вървяха пред свещениците, които тръбяха с тръбите; а които вървяха изотзад, следваха подир ковчега (на завета Господен), като тръбяха с тръбите през време на шествието.
    9. На народа пък Иисус даде заповед и каза: не викайте и да се не чуе вашият глас, и да не излиза дума из устата ви до оня ден, докле ви не кажа: "викнете!" и тогава ще викнете.
    10. Тъй ковчегът (на завета) Господен тръгна около града и обиколи веднъж; и дойдоха в стана и пренощуваха в него.
    11. (На другия ден) Иисус стана сутринта рано, и свещениците понесоха ковчега (на завета) Господен;
    12. и седемте свещеници, които носеха седемте юбилейни тръби, пред ковчега Господен, вървяха и тръбяха с тръбите; въоръжените пък вървяха пред тях; а които вървяха изотзад, следваха подир ковчега (на завета) Господен и, вървейки, тръбяха с тръбите.
    13. Тъй и на другия ден обиколиха града веднъж и се върнаха в стана. Тъй правиха шест дена.
    14. На седмия ден станаха рано, щом се сипна зора, и обиколиха по същия начин града седем пъти; само в тоя ден обиколиха града седем пъти.
    15. Когато седмия път свещениците тръбяха с тръбите, Иисус каза на народа: викнете, понеже Господ ви предаде града!
    16. Градът ще бъде под заклятие, и всичко, що е в него, е за Господа (на силите); само блудницата Раав нека остане между живите, тя и всеки, който е в къщата й; защото тя укри пратените, които пращахме;
    17. но вие се пазете от заклетото, за да не подпаднете и сами под заклятие, ако вземете нещо от заклетото, и за да не навлечете върху стана на синовете Израилеви заклятие и да му не причините бедствие;
    18. и всичкото сребро и злато, медни и железни съдове да бъдат светиня на Господа и да влязат в съкровищницата Господня.
    19. Народът извика, след като затръбиха с тръбите. Щом народът чу тръбния глас, всички (наедно) извикаха с висок (и силен) глас, и стените (градски) рухнаха до основи, и целият народ влезна в града, всеки от своето място, и превзеха града.
    20. И предадоха на заклятие всичко, що беше в града, - мъже и жени, млади и стари, волове, овци и осли, (всичко) с меч изтребиха.
    21. А на двамата момци, които бяха обгледвали земята, Иисус рече: идете в къщата на оная блудница и изведете оттам нея и всички, които са у нея, понеже вие й се заклехте.
    22. Тогава момците, които бяха обгледвали (града), отидоха (в къщата на жената) и изведоха (блудницата) Раав и баща й, майка й, братята й и всички, които бяха у нея, и всичките й роднини изведоха и ги туриха вън от израилския стан.
    23. А градът и всичко, що беше в него, с огън изгориха; само среброто и златото, медните и железни съдове предадоха, (за да се внесат за Господа) в съкровищницата на дома Господен.
    24. Блудницата Раав пък и бащината й челяд и всички, които бяха у нея, Иисус остави живи, и тя живее между Израиля доднес, защото укри пратените, които Иисус праща да обгледат Иерихон.
    25. В онова време Иисус се закле и каза: проклет да бъде пред Господа оня, който издигне и построи тоя град Иерихон; върху първородния си син той ще положи основите му и върху най-малкия си син ще постави портите му. (Тъй и направи Азан, родом от Ветил: той го основа върху първородния си син Авирона и върху най-малкия, спасен, постави портите му.)
    26. И Господ беше с Иисуса, и славата му се разнасяше по цяла земя.