Ср
2017-09-20
08:24
Реклама
Вход
Търсене
Share
Social




Календар
«  Септември 2017  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Архив записей
Наш опрос
Оцените мой сайт
Всички анкети: 10
Реклама
Rang



Page Rank Check
Приятели
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz
  • Уеб директория

    Alexa



    Review http://hristianinbg.ucoz.net/ on alexa.com

    Get our toolbar!
    Статистика

    Общо онлайн: 1
    Гости: 1
    Потребители: 0

    Християнин


     

     



    КНИГА ЕСТИР Глави 7,8,9,10

     

     

     

     

     

    Глави1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

     

     

     

     

     

    ГЛАВА 7


    1. И дойде царят с Амана на угощението у царица Естир.
    2. Царят попита Естир също и в тоя втори ден през време на угощението: какво е желанието ти, царице Естир? То ще бъде удовлетворено; и каква ти е молбата? макар и за половината царство, тя ще бъде изпълнена.
    3. Царица Естир отговори и рече: ако съм намерила благоволение в твоите очи, царю, и ако на царя е угодно, нека ми бъдат подарени моят живот, по мое желание, и моят народ, по моя молба!
    4. Защото аз и моят народ сме продадени да бъдем изтребени, избити и изгинали. Да бяхме продадени за роби и робини, аз бих мълчала, макар врагът да не би възнаградил щетата на царя.
    5. Отговори цар Артаксеркс и попита Царица Естир: кой е тоя и де е тоя, който се е осмелил в сърцето си да постъпи тъй?
    6. Отговори Естир: врагът и неприятелят е тоя злобен Аман! И Аман затрепера пред царя и царицата.
    7. И в гнева си царят стана от угощението и отиде в градината при двореца; Аман пък остана да моли за живота си царица Естир, защото видя, че царят му е определил зла участ.
    8. Когато царят се върна от градината при двореца в дома на угощението, Аман бе се навел към леглото, на което седеше Естир. И царят рече: иска дори и да насилва царицата в къщата ми! Излезе думата из царевите уста, - и покриха лицето на Амана.
    9. И рече Харбона, един от царските скопци: ето и дървото, що бе приготвил Аман за Мардохея, който говори добро за царя, стои в дома на Амана, високо петдесет лакти. И рече царят: обесете го на него.
    10. И обесиха Амана на дървото, което той бе приготвил за Мардохея. И гневът на царя утихна.

     

    ГЛАВА 8


    1. В оня ден цар Артаксеркс даде на царица Естир дома на Амана, врага на иудеите; а Мардохей влезе пред лицето на царя, защото Естир бе обадила какъв й е той.
    2. И царят извади пръстена си, който бе отнел от Амана, и го даде на Мардохея;а Естир тури Мардохея нагледник над Амановия дом.
    3. И Естир говори още пред царя, падна пред нозете му, плака и го моли да отмени злобата на вугееца Амана и кроежа му, що бе скроил против иудеите.
    4. Царят простря към Естир златния скиптър; изправи се Естир, застана пред лицето на царя
    5. и рече: ако е на царя угодно, ако съм намерила благоволение пред неговото лице, и това дело бъде справедливо пред лицето на царя, и ако аз се нравя в очите му, нека се напише, да се върнат писмата по кроежа на вугееца Амана, син Амадатов, който бе писал за погубване на иудеите по всички цареви области;
    6. защото как бих могла да гледам неволята, която ще постигне моя народ, и как бих могла да гледам загиването на моите сродници?
    7. И цар Артаксеркс рече на царица Естир и на иудеина Мардохея: ето, аз дадох на Естир дома на Амана, и него самия обесиха на дърво, задето бе дигнал ръка против иудеите;
    8. напишете и вие за иудеите, каквото ви е угодно, от името на царя и го подпечатайте с царския пръстен, защото писмо, написано от името на царя и подпечатано с царския пръстен, не може да се измени.
    9. Тогава бяха повикани царските писари в третия месец, сиреч в месец сиван, на двайсет и третия му ден, и биде написано всичко тъй, както заповяда Мардохей, до иудеите и до сатрапите, до областеначалниците, до управителите на областите от Индия до Етиопия - сто двайсет и седем области, на всяка област с нейните писмена и до всеки народ на негов език и до иудеите с техните писмена и на техен език.
    10. И той написа от името на цар Артаксеркса, подпечата с царския пръстен и прати писма по бързоходци на коне, на камили и на царски мулета,
    11. че царят позволява на иудеите, които се намират във всеки град, да се съберат и защитят живота си, да изтребят, избият и погубят всички силни у народа и в областта, които враждуват с тях, децата и жените, а имението им да разграбят
    12. в един ден по всички области на цар Артаксеркса, в тринайсетия ден на дванайсетия месец, сиреч месец адар. (Преписът на тая повеля е тоя: великият цар Артаксеркс до началниците от Индия до Етиопия над сто двайсет и седем области и до властителите, нам доброжелатели, здравейте! Мнозина, по извънредната доброта на благодетелите, щедро награждавани с почести, извънмерно се възгордяха и не само искат да причиняват зло на нашите поданици, но, като не могат да наситят гордостта, опитват се да коват козни против самите си благодетели, не само губят чувството на човешка признателност, но, като се кичат с гордостта на безумните, престъпно мислят да избягнат съда на Бога, Който всичко и винаги вижда. Но често и мнозина, бидейски облечени с власт, за да уреждат работите на доверилите се тям приятели, със своето убеждение ги правят виновници в проливане невинна кръв и подхвъргат на непоправими бедствия, като с хитро оплетени коварни лъжи мамят непорочното добромислие на държавниците. Това може да се види не толкова от древните истории, както рекохме, колкото от делата, престъпно извършвани пред вас със злобата на недостойно властвуващите. Затова, занапред трябва да се погрижим да уредим царството спокойно за всички човеци в мир, като не допущаме изменения, но появяваните дела да обсъждаме с нужната предпазливост. Тъй Аман Амадатов, македонец, по право чужд на персийската кръв и твърде далеч от нашата благост, бидейки приет у нас гост, удостои се с благосклонността, която имаме към всеки народ, дотолкова, че биде прогласен за наш баща и почитан от всички, като представяше второ лице при царския престол; но, като не обузда гордостта, кроеше да ни лиши от власт и душа, а нашия спасител и всякогашен благодетел Мардохея и непорочната съучастница на царството Естир с целия им народ се стремеше да погуби с разни коварни мерки. По тоя начин той мислеше да ни обезлюди, а персийската държава да предаде на македонците. Но ние намираме, че иудеите, осъдени от тоя злодей на изтребяне, не са зловредни, а живеят по най-справедливите закони, като синове на Вишния, величайшия, живия Бог, Който подари нам и на нашите прадеди царството в най-добро състояние. Затова, добре ще сторите,да не изпълните писмата,които Аман Амадатов прати; защото той, който извърши това, биде обесен с целия си дом при Сузските порти, по волята на Бога, Който господарува над всичко и Който скоро му въздава заслужен съд. А като изложите явно на всяко място препис от тая повеля, оставете иудеите да се ползуват със своите закони и спомагайте им, щото на ония, които въстанат против тях във време на скръбта, да могат отмъсти в тринайсетия ден на дванайсетия месец адар, в същия оня ден. Защото Бог, Който владее над всичко, вместо гибел на избрания род, приготви им такава радост. И вие, между видните ваши празници, прекарвайте и тоя знаменит ден с всяко веселие, та сега и после да бъде паметно спасението за нас и за благоразположените към нас перси и за гибел на ония, които ни коваха козни. Всеки град или област изобщо, която не изпълни това, ще бъде безмилостно опустошена с меч и огън и ще стане не само необитаема за човеци, но и отвратителна за зверове и птици завинаги.)
    13. Препис от тая повеля да се изпрати във всяка област, като закон, обявен за всички народи, та иудеите да бъдат готови за тоя ден да отмъщават на враговете си.
    14. Бързоходци, яхнали на бързи царски коне, припнаха скоро и бързо с царската заповед. Повелята биде обявена и в столица Суза.
    15. И Мардохей си излезе от царя в царски яхонтови и бели дрехи, с голям златен венец и във висонена и пурпурена мантия. И град Суза се развесели и зарадва.
    16. У иудеите пък имаше тогава осветление и радост, веселба и тържество.
    17. И във всяка област, във всеки град и всяко място, дето стигнеше заповедта на царя и повелята му, биваше радост у иудеите, веселба, гощавка и празник. И мнозина човеци от народите в страната станаха иудеи, защото ги бе обзел страх пред иудеите.

     

    ГЛАВА 9


    1. В дванайсетия месец, сиреч в месец адар, на тринайсетия му ден, когато Дойде време да се изпълни заповедта на царя и повелята му, в оня ден, когато неприятелите на иудеите се надяваха да вземат власт над тях, а излезе наопаки, че самите иудеи взеха власт над своите врагове, -
    2. събраха се иудеите в градовете си по всички области на цар Артаксеркса, да турят ръка върху своите зложелатели, и никой не можа да устои пред лицето им, защото страх от тях бе обзел всички народи.
    3. И всички князе по областите и сатрапи и областеначалници и изпълнители на царските дела подкрепяха иудеите, понеже ги бе обзел страх от Мардохея.
    4. Защото Мардохей беше силен в царския дом, и славата му се носеше по всички области, понеже тоя човек, Мардохей, се издигаше повече и повече.
    5. Иудеите погубваха всичките си врагове, като ги убиваха с меч, умъртвяваха и изтребваха; и постъпваха с неприятелите си по своя воля.
    6. В столица Суза иудеите умъртвиха и погубиха петстотин души;
    7. и Паршандата, и Далфона, и Асфата,
    8. и Пората, и Адалия, и Аридата,
    9. и Пармаща, и Арисая, и Аридая, и Ваиезата, -
    10. десетте сина на Амадатовия син Амана, враг на иудеите, убиха, но за грабеж ръка не простряха.
    11. В същия ден съобщиха на царя броя на умъртвените в столица Суза.
    12. И рече царят на царица Естир: в столица Суза иудеите умъртвиха и погубиха петстотин души и десетте Аманови синове; а какво ли са извършили в другите царски области? Какво е твоето желание? И то ще бъде удовлетворено. И каква е още твоята молба? Тя ще бъде изпълнена.
    13. Естир отговори: ако е на царя угодно, нека бъде позволено на иудеите в Суза, да вършат същото и утре, каквото днес, и десетте Аманови синове да бъдат обесени на дърво.
    14. И царят заповяда да направят тъй; и издадена бе за това повеля в Суза, и обесиха десетте Аманови синове.
    15. Събраха се иудеите, които бяха в Суза, също и на четиринайсетия ден на месец адар и умъртвиха в Суза триста души, но за грабеж ръка не простряха.
    16. И другите иудеи, които се намираха в царските области, се събраха да защищават живота си и да бъдат спокойни откъм своите врагове, и умъртвиха от неприятелите си седемдесет и пет хиляди, но за грабеж ръка не простряха.
    17. Това стана на тринайсетия ден от месец адар; а на четиринайсетия ден от тоя месец те се успокоиха и го направиха ден за гощавки и веселби.
    18. А иудеите, които бяха в Суза, се събираха на тринайсетия му ден и на четиринайсетия му ден, а на петнайсетия му ден се успокоиха и го направиха ден за гощавки и веселби.
    19. Затова иудеите селяни, които живеят в открити села, прекарват четиринайсетия ден на месец адар във веселби и гощавки, като празник, и взаимно си пращат подаръци (, а ония, които живеят по главните градове, прекарват и петнайсетия ден на адар в добра веселба и прашат подаръци на ближните).
    20. Мардохей описа тия случки и прати писма до всички иудеи в областите на цар Артаксеркса, до близки и далечни,
    21. за да установят да празнуват всяка година четиринайсетия ден на месец адар и петнайсетия му ден,
    22. като дни, в които иудеите се успокоиха откъм своите врагове, и като такъв месец, в който се преобърна у тях скръбта на радост и тъгата - на празник, - за да ги направят дни за гощавки и веселби, като взаимно си прашат подаръци и дарове на бедните.
    23. И иудеите приеха това, което вече сами бяха почнали да вършат и за което Мардохей им писа,
    24. как вугеецът Аман, Амадатов син, враг на всички иудеи, мислеше да погуби иудеите и хвърля пур, сиреч жребие, за да ги изтреби и погуби,
    25. и как Естир дойде при царя, и как царят заповяда с ново писмо, щото злият кроеж на Амана, който бе намислил за иудеите, да се обърне върху главата му, и да обесят на дърво него и синовете му.
    26. Затова и нарекоха тия дни Пурим, от думата пур (жребие, защото по езика им пурим значи жребие). Ето защо, съгласно с всички думи на това писмо и с онова, което сами видяха и изпатиха,
    27. иудеите постановиха и приеха за себе и за децата си, и за всички, които се присъединяват към тях, неотменно да празнуват тия два дена, според заповяданото за тях и на времето им, всяка година;
    28. и да бъдат тия дни паметни и празнувани във всички родове, във всяко племе, във всяка област и във всеки град; и тия дни Пурим да се не отменят у иудеите, и споменът за тях да не изчезне у децата им.
    29. Писа и царица Естир, дъщеря на Абихаила, и иудеинът Мардохей, най-настойчиво, да изпълняват това ново писмо за Пурим;
    30. и пратиха писма с думи на мир и правда до всички иудеи в сто двайсет и седемте области на цар Артаксеркса,
    31. за да пазят твърдо тия дни Пурим на времето им, както е установил за тях иудеинът Мардохей и царица Естир и както те сами ги определиха за себе си и за децата си, в дни на пост и плач.
    32. Тъй заповедта на Естир потвърди тая наредба за Пурим, и тя биде записана в книгата.

     

    ГЛАВА 10


    1. След това цар Артаксеркс наложи данък на страната и на морските острови.
    2. Всички пък дела на силата му и могъществото му и обстойното показание за величието на Мардохея, с което царят го възвеличи, са записани в книгата за дневни бележки на мидийските и персийските царе,
    3. както и това, че иудеинът Мардохей беше втори след цар Артаксеркса, велик у иудеите и любим у много свои братя, защото търсеше доброто на своя народ и говореше за благото на цялото свое племе.
    (4. И рече Мардохей: от Бога биде това, защото си спомних съня, който видях за тия събития; от него не остана нищо неизпълнено. Малкият извор стана река, и биде светлина и слънце и голяма вода; тая река е Естир, която царят взе за своя жена и направи царица. А двете змии - това сме аз и Аман; народите - това са тия, които се бяха заканили да изтребят името на иудеите, а моят народ - това са израилтяните, които извикаха към Бога и бидоха спасени. И спаси Господ Своя народ, и ни избави Господ от всички тия злини, и извърши Бог личби и чудеса велики, каквито не са бивали между езичниците. Тъй Бог устрои две жребия: едно за Божия народ, а друго за всички езичници; и излязоха тия две жребия в час и време и в ден съдни пред Бога и пред всички езичници. И спомни си Господ за Своя народ и оправда Своето наследие. И ще се празнуват тия дни на месец адар в четиринайсетия и петнайсетия ден на тоя месец с тържество и радост и с веселие пред Бога във вечни родове у народа му Израил. В четвъртата година от царуването на Птоломея и Клеопатра Доситей, който, казват, бил свещеник и левит, и Птоломей, син му, донесоха е Александрия това послание за Пурим, което, казват, изтълкувал Лисимах, Птоломеев син, който беше в Йерусалим.)