Чт
2019-02-21
02:11
Търсене
Споделете
Social




Календар
«  Февруали 2019  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728
Архив
Анкета
Оценете този сайт
Всички анкети: 13
Реклама
Rang



Page Rank Check
Приятели
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz
  • Уеб директория

    Статистика

    Християнин


     

     



    ДЕЯНИЯ НА СВЕТИТЕ АПОСТОЛИ Глави 4,5,6



    ГЛАВА: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28

    ГЛАВА 4


    1. Когато те говореха към народа, изстъпиха се пред тях свещениците, воеводата при храма и садукеите,
    2. които се ядосваха, задето ония поучаваха народа и проповядваха в Иисусово име възкресение от мъртвите;
    3. и туриха ръка на тях и ги задържаха до сутринта; защото вече се беше свечерило.
    4. А мнозина от ония, които слушаха словото, повярваха; и броят на мъжете стигна до пет хиляди.
    5. На другия ден се събраха в Йерусалим техните началници, старей и книжници,
    6. първосвещеник Ана и Каиафа, Йоан и Александър и колкото бяха от първосвещенишки род;
    7. и, като ги изправиха насред, питаха ги: с каква сила, или в чие име сторихте вие това?
    8. Тогава Петър, като се изпълни с Дух Светии, им рече; началници народни и стареи израилски!
    9. ако ние сме днес под разпит за едно благодеяние към немощен човек, как е той изцерен,
    10. то нека бъде знайно на всички вас и на целия народ израилски, че чрез името на Иисуса Христа Назорея, Когото вие разпнахте. Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез Него тоя стои пред вас здрав.
    11. Този е камъкът, който, пренебрегнат от вас зидарите, стана глава на ъгъла; и в никого другиго няма спасение;
    12. защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим.
    13. А като виждаха смелостта на Петра и Йоана и като разбраха, че са безкнижни и прости човеци, чудеха се; пък и добре знаеха, че те бяха с Иисуса;
    14. но като виждаха изцерения човек да стои с тях, нямаха какво да възразят.
    15. И, като им заповядаха да излязат из синедриона, съвещаваха се помежду си
    16. и думаха: какво да правим с тия човеци? Защото на всички, които живеят в Йерусалим, е известно, че бележито чудо стана чрез тях, и ние не можем да отречем това;
    17. но, за да се не разгласи това още повече между народа, нека строго да ги заплашим да не говорят вече за това име на никой човек.
    18. И като ги повикаха, заповядаха им никак да не говорят, нито да поучават в името Иисусово.
    19. Но Петър и Йоан им отговориха и рекоха: съдете, дали е справедливо пред Бога - вас да слушаме повече, нежели Бога;
    20. защото ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули.
    21. А те, като ги заплашиха, пуснаха ги, понеже поради народа не намираха как да ги накажат; защото всички прославяха Бога за станалото.
    22. А човекът, с когото стана това чудо на изцеление, имаше повече от четирийсет години.
    23. Когато ги пуснаха, те дойдоха при своите и разказаха, какво им бяха говорили първосвещениците и старейте.
    24. А те, като ги изслушаха, единодушно дигнаха глас към Бога и казаха: Владико. Ти си Бог, Който си сътворил небето и земята и морето и всичко, що е в тях;
    25. Ти си. Който чрез Духа Светаго с устата на отца ни Давида, Твоя раб, си казал: "защо се развълнуваха народите, и людете замислиха суетни неща?
    26. Въстанаха царете земни, и събраха се князете ведно против Господа и против Неговия Помазаник".
    27. Защото наистина се събраха в тоя град против Светия Твой Син Иисуса, Когото си Ти помазал, Ирод и Понтий Пилат с езичниците и с народа израилски,
    28. за да сторят това, което Твоята ръка и Твоята воля бе предопределила да стане.
    29. И сега. Господи, погледни на техните заплахи и дай на Твоите раби с пълно дрьзновение да говорят Твоето слово,
    30. като простираш Ти ръката Си за изцеление, и да стават чудеса и личби в името на Светия Твой Син Иисуса.
    31. И след като се те помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха с Дух Светии и с дръзновение говореха словото Божие.
    32. А множеството повярвали имаха едно сърце и една душа; и никой нищо от имота си не наричаше свое, но всичко им беше общо.
    33. Апостолите пък свидетелствуваха с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа, и голяма благодат беше върху тях всички.
    34. Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае; защото, които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото
    35. и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму според нуждата.
    36. Така, Иосия, наречен от апостолите Варнава, което значи син на утеха, левит, родом от Кипър,
    37. който си имаше нива, продаде я, донесе парите и ги сложи пред нозете на апостолите.


    ГЛАВА 5


    1. А един мъж, на име Анания, с жена си Сапфира, като продаде имот,
    2. скри от стойността, със знанието и на жена си, а една част донесе и сложи пред нозете на апостолите.
    3. Но Петър каза: Анание, защо сатаната изпълни сърцето ти да излъжеш Духа Светаго и да скриеш от стойността на нивата?
    4. Докато беше непродадена, не беше ли твоя, и като я продаде, стойността не беше ли в твоя власт? Защо вложи в сърцето си това нещо? Ти излъга не човеци, а Бога.
    5. Като чу тия думи, Анания падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.
    6. А младежите станаха, покриха го, и, като го изнесоха, погребаха го.
    7. След като минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае, какво се е случило.
    8. А Петър я попита: кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? Тя отговори: да, за толкова.
    9. Но Петър й каза: защо сте се наговорили да изкусите Духа Господен? Ето, при вратата са нозете на ония, които погребаха мъжа ти; и тебе ще изнесат.
    10. И тя веднага падна пред нозете му и издъхна. Като влязоха младежите, намериха я мъртва, изнесоха я и погребаха до мъжа й.
    11. И голям страх обзе цялата църква и всички, които слушаха това.
    12. А чрез ръцете на апостолите ставаха у народа много личби и чудеса; и всички единодушно прекарваха в притвора Соломонов.
    13. От другите пък никой не смееше да се допре до тях; ала народът ги величаеше.
    14. А вярващи все повече се присъединяваха към Господа, множество мъже и жени,
    15. тъй че по улиците изнасяха болните и ги слагаха на постелки и одъри, та, като минава Петър, поне сянката му да осени някого от тях.
    16. Стичаха се в Йерусалим и мнозина от околните градове, донасяйки болни и от нечисти духове измъчвани, и всички се изцеряваха.
    17. Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него и принадлежаха към садукейската ерес, станаха и се изпълниха със завист,
    18. туриха ръка на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница.
    19. Но през нощта Ангел Господен отвори вратата на тъмницата и, като ги изведе, каза им:
    20. идете, застанете в храма и говорете на народа всички думи на тоя благодатен живот.
    21. Като изслушаха това, на разсъмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът и които бяха с него, като дойдоха, свикаха синедриона и всички старей измежду синовете Израилеви, и проводиха в тъмницата да доведат апостолите.
    22. Но когато слугите отидоха, не ги намериха в тъмницата и, като се върнаха, известиха
    23. и казаха: тъмницата намерихме заключена най-грижливо и стражата да стои вън пред вратата; но, като отворихме, вътре никого не намерихме.
    24. Когато чуха тия думи първосвещеникът, воеводата при храма и другите първосвещеници, бяха в недоумение за тях, не знаейки, какво ли ще е това.
    25. Но някой си дойде, та им обади и рече: ето, мъжете, които затворихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.
    26. Тогава воеводата отиде със слугите и ги доведе, но без насилие; защото се бояха от народа, да не избие самите тях с камъни;
    27. а като ги доведоха, изправиха ги в синедриона; и първосвещеникът ги попита и каза:
    28. не ви ли строго поръчахме да не поучавате в това име? пък вие ето, напълнихте Йерусалим с вашето учение, и искате да направите да дойде върху нас кръвта на Тоя Човек.
    29. А Петър и апостолите отговориха и казаха: трябва да се покоряваме повече на Бога, нежели на човеци.
    30. Бог на отците ни възкреси Иисуса, Когото вие умъртвихте, като Го повесихте на дърво.
    31. Бог с десницата Си възвиси Него, Началника и Спасителя, за да даде на Израиля покаяние и прошка на греховете.
    32. За тия думи свидетели сме Му ние и Дух Светии, Когото Бог даде на ония, които Му се покоряват.
    33. Като чуха това, те взеха да се късат от гняв и замисляха да ги убият.
    34. Но в синедриона стана един фарисеин, на име Гамалиил, законоучител, уважаван от цял народ, и заповяда да изведат апостолите за малко време;
    35. а тям каза: мъже израилтяни! помислете си добре, какво ще правите с тия човеци.
    36. Защото преди няколко време бе се явил Тевда, който говореше за себе си, че с нещо, и присъединиха се към него около четиристотин души: той бе убит, и всички, които го бяха последвали, се разпръснаха и изчезваха.
    37. След него, когато беше преброяването, яви се Иуда Галилеец и увлече след себе си доста народ; но и той загина, и всички, които го бяха последвали, се разпиляха.
    38. И сега казвам ви, оставете се от тия човеци и не ги закачайте; защото, ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши;
    39. ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци.
    40. Те го послушаха; и като повикаха апостолите и ги биха, заповядаха им да не говорят за името Иисусово и ги пуснаха.
    41. А те излязоха из синедриона радостни, че са се удостоили да понесат безчестие за името на Господа Иисуса.
    42. И всеки ден в храма и по къщи не преставаха да поучават и благовествуват за Иисуса Христа.

    ГЛАВА 6


    1. В тия дни, когато учениците се умножаваха, произлезе между елинистите ропот против евреите, задето вдовиците им не били пригледвани при разпределяне всекидневните дажби.
    2. Тогава дванайсетте апостоли, като свикаха цялото множество ученици, казаха: не е добре ние да оставим словото Божие и да се грижим за трапезите.
    3. Затова, братя, погрижете се да изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Дух Светии и с мъдрост, които ще поставим на тая служба;
    4. а ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служба на словото.
    5. Това предложение се понрави на цялото множество; и избраха Стефана, мъж изпълнен с вяра и Дух Светии, Филипа и Прохора, Никанора и Тимона, Пармена и Николая, прозелит от Антиохия,
    6. които поставиха пред апостолите, а те, като се помолиха, възложиха ръце на тях.
    7. И тъй, словото Божие растеше, и броят на учениците се уголемяваше твърде много в Йерусалим; и голямо множество свещеници се покоряваха на вярата.
    8. А Стефан, изпълнен с вяра и сила, вършеше големи чудеса и личби между народа.
    9. Като станаха някои от синагогата, тъй наречена синагога на либертинци, и от тая на киринейци, александрийци и на тия, що бяха от Киликия и Асия, влязоха в препирня със Стефана;
    10. ала не можеха да противостоят на мъдростта и духа, с който той говореше.
    11. Тогава получиха някои човеци да кажат: чухме го да говори хулни думи против Моисея и против Бога.
    12. И подбудиха народа, старейте и книжниците и, като го нападнаха, грабнаха го и заведоха в синедриона.
    13. И представиха лъжливи свидетели, които казваха: тоя човек не престава да говори хулни думи против това свето място и против Закона,
    14. защото го чухме да казва, че Тоя Иисус Назорей ще разруши това място и ще промени обичаите, що ни е предал Мойсей.
    15. И всички, които седяха в синедриона, се вгледаха в него и видяха, че лицето му беше като лице на Ангел.