Вт
2019-11-19
07:15
Търсене
Споделете
Social




Календар
«  Ноември 2019  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Архив
Анкета
Оценете този сайт
Всички анкети: 13
Реклама
Rang



Page Rank Check
Приятели
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz
  • Уеб директория

    Статистика

    Християнин


     

     



    ЧЕТВЪРТА КНИГА МОИСЕЕВА - ЧИСЛА - КНИГИ 10, 11, 12

     

     

    ГЛАВА 10


    1. И рече Господ на Моисея, думайки:
    2. направи си две сребърни тръби, ковани ги направи, за да ти служат да свикваш народа и да вдигаш становете.
    3. Кога затръбят с тях, да се събере при тебе цялото общество при входа на скинията на събранието.
    4. Кога затръбят с едната тръба, да дойдат при тебе князете и хилядниците Израилеви.
    5. Кога затръбите за тревога, да се вдигнат ония станове, които са настанени към изток.
    6. Кога затръбите втори път за тревога, да се вдигнат становете, които са настанени към юг (кога затръбите трети път за тревога, да се вдигнат становете; които са настанени към морето; кога затръбите четвърти път за тревога, да се вдигнат становете, които са настанени към север); да се тръби за тревога, кога тръгват на път.
    7. Кога пък да се свиква събрание, тръбете, ала не за тревога.
    8. С тръбите да тръбят Аароновите синове, свещениците: това да ви бъде вечна наредба в родовете ви.
    9. И кога се дигнете на война в земята си срещу врага, който иде против вас, тръбете тревога с тръби, - и Господ, Бог ваш, ще си спомни за вас, и вие ще се избавите от враговете си.
    10. И в дните на веселбата си, и в празниците си, и в новомесечията си тръбете с тръби при своите всесъжения и мирни жертви, - и това да бъде напомняне за вас пред вашия Бог. Аз съм Господ, Бог ваш.
    11. На втората година, през втория месец, на двайсетия ден от месеца, облакът се дигна от скинията на откровението.
    12. Тогава синовете Израилеви потеглиха от Синайската пустиня стан по стан, и облакът се спря в пустиня Фаран.
    13. И вдигнаха се те за пръв път, по заповед Господня, дадена чрез Моисея.
    14. Първо бе вдигнато знамето, което беше в стана на синовете Иудини според опълченията им; над опълчението Иудино беше Наасон, Аминадавов син;
    15. над опълчението от коляното на синовете Исахарови беше Натанаил, Цуаров син;
    16. над опълчението от коляното на синовете Завулонови беше Елиав, Хелонов син.
    17. И вдигната бе скинията, и тръгнаха синовете Гирсонови и синовете Мерариеви, носейки скинията.
    18. И вдигнато бе знамето, което беше в стана на синовете Рувимови според опълченията им; и над опълчението Рувимово беше Елицур, Шедеуров син;
    19. и над опълчението от коляното на синовете Симеонови беше Шелумиил, Цуришадаев син;
    20. и над опълчението от коляното на синовете Гадови беше Елиасаф, Регуилов син.
    21. Сетне тръгнаха Каатовите синове, носещи светилището; но скинията се поставяше преди пристиганетоим.
    22. И вдигнато бе знамето, което беше в стана на синовете Ефремови според опълченията им; и над опълчението Ефремово беше Елишама, Амиудов син;
    23. и над опълчението от коляното на синовете Манасиини беше Гамалиил, Педацуров син;
    24. и над опълчението от коляното на синовете Вениаминови беше Авидан, Гидеониев син.
    25. Последно между всички станове бе вдигнато знамето, което беше в стана на синовете Данови с опълченията им; и над опълчението Даново беше Ахиезер, Амишадаев син.
    26. и над опълчението от коляното на синовете Асирови беше Пагиил, Охранов син;
    27. и над опълчението от коляното на синовете Нефталимови беше Ахира, Енанов син.
    28. Такъв беше редът, по който потеглиха синовете Израилеви с опълченията си. И тръгнаха.
    29. И рече Мойсей на Ховава, Рагуилов син, мадианитец, Моисеев сродник: ние отиваме в онова място, за което Господ бе казал: вам ще го дам. Дойди с нас, ще ти направим добро, защото Господ е обещал добро за Израиля.
    30. Но той му отговори: няма да дойда; ще отида в страната си и в родината си.
    31. А Мойсей му рече: не ни оставяй, защото ти знаеш, как се разполагаме на стан в пустинята, и ще бъдеш око за нас;
    32. ако дойдеш с нас, доброто, което Господ нам ще стори, ще сторим ние на тебе.
    33. И изминаха от планината Господня три дни път, и ковчегът на завета Господен вървеше пред тях на три дни път, за да им избере място, дето да се спрат.
    34. И облакът Господен ги осеняваше денем, когато тръгваха от стана.
    35. Кога ковчегът се вдигаше за път, Мойсей казваше: стани, Господи, да се разпилеят Твоите врагове, и да побягнат от Твоето лице ония, които Те мразят!
    36. А кога ковчегът се спираше, той казваше: върни се, Господи, при хилядите и десетките хиляди Израилеви!

     

    ГЛАВА 11


    1. Народът взе високо да роптае пред Господа; и Господ чу, и разпали Му се гневът, и между тях пламна огън Господен и начена да изтребва края на стана.
    2. И викна народът към Моисея; Мойсей се помоли Господу, и огънят утихна.
    3. И нарекоха това място: Тавера, защото между тях бе пламнал огън Господен.
    4. Пришълците между тях наченаха да изказват прищевки; а заедно с тях и синовете Израилеви седяха, плачеха и думаха: кой ще ни нахрани с месо?
    5. помним рибата, която ядяхме даром в Египет, краставиците, и пъпешите, и лука, и праза, и чесъна;
    6. а сега душата ни линее: освен мана, нищо няма пред очите ни.
    7. А маната приличаше на кориандрово семе и изглеждаше като бдолах.
    8. Народът ходеше да я събира и я мелеше с хромели или я тъпчеше в чутори, и вареше в котли, та правеше от нея питки; по вкус тя приличаше на питки, приготвени с елей.
    9. И кога нощем падаше роса върху стана, тогава падаше и мана върху него.
    10. Мойсей чуваше, че народът плаче в челядите си, всеки пред вратата на шатрата си; и гневът Господен силно се разпали, и на Моисея стана мъчно.
    11. И рече Мойсей Господу: защо мъчиш Твоя раб? и защо не намерих аз милост пред очите Ти, та сложи върху ми бремето на целия тоя народ?
    12. Нима аз съм носил в утробата си целия тоя народ, и нима аз съм го родил, та ми казваш: носи го на ръце, както бавачка носи детето, до земята, която Ти бе с клетва обещал на отците му?
    13. Откъде да взема месо, та да дам на целия тоя народ? защото те плачат пред мене и казват: дай ни месо да ядем.
    14. Сам аз не мога да нося целия тоя народ, защото е тежък за мене.
    15. Щом тъй постъпваш с мене, по-добре ме убий, ако съм придобил милост пред Твоите очи, та да не гледам злочестината си.
    16. И рече Господ на Моисея: събери Ми седемдесет мъже измежду старейшините Израилеви, за които знаеш, че те са негови старей и надзиратели, и доведи ги при скинията на събранието, за да застанат там заедно с тебе.
    17. Аз ще сляза и ще говоря там с тебе, ще взема от Духа, Който е отгоре ти, и ще възложа връх тях, за да носят заедно с тебе товара на народа, а не сам ти да го носиш.
    18. А на народа кажи: очистете се за утрешния ден, и ще ядете месо; защото плакахте високо пред Господа и казвахте: кой ще ни нахрани с месо? добре ни беше в Египет, - то Господ ще ви даде месо, и ще ядете (месо):
    19. ще ядете не ден, не два, не пет дни, не десет и не двайсет дни,
    20. но цял месец (ще ядете), докле ви не излезе из ноздрите и ви не омръзне, задето презряхте Господа, Който е между вас, и плакахте пред Него, думайки: що ни трябваше да излизаме из Египет?
    21. И рече Мойсей: шестстотин хиляди пешаци има в тоя народ, между който се намервам; а Ти казваш: Аз ще им дам месо, и ще ядат цял месец!
    22. нима да се заколят всичките овци и волове, та да им стигне? или ще се събере всичката морска риба, та да ги задоволи?
    23. И рече Господ на Моисея: нима ръката Господня е къса? сега ще видиш, ще ли се сбъдне думата Ми към тебе, или не.
    24. Мойсей излезе и каза на народа думите Господни, и събра седемдесет мъже измежду старейте народни и ги постави около скинията.
    25. И Господ слезе в облак и говори с него, и взе от Духа, Който бе върху му, и даде на седемдесетте мъже старейшини. И когато слезе върху тях Духът, те наченаха да пророчествуват, но сетне престанаха.
    26. Двама от мъжете бяха останали в стана, името на единия беше Елдад, а на другия - Модад; но и върху тях бе слязъл Духът (те бяха между записаните, само че не излизаха при скинията), и те пророчествуваха в стана.
    27. Притече се един юноша и яви на Моисея, и каза: Елдад и Модад пророчествуват в стана.
    28. В отговор на това Иисус, син Навинов, служител на Моисея, един измежду неговите избрани, рече: господарю мой, Моисее! забрани им.
    29. Но Мойсей му рече: нима завиждаш заради мене? О, да бяха всички от народа Господен пророци, и да им пратеше Господ Своя Дух!
    30. Тогава Мойсей се върна в стана, той и старейте Израилеви.
    31. И вятър повея от Господа, и донесе откъм морето пъдпъдъци и ги натрупа около стана на един ден път от едната страна и на един ден път от другата страна около стана, почти до два лакти от земята.
    32. Дигна се народът, и целия оня ден и цяла нощ и целия следващ ден събираха пъдпъдъци; и оня, който малко събираше, и той набра десет хомери; и си ги наслагаха около стана.
    33. Месото беше още в зъбите им и не беше още изядено, и разпали се гневът Господен против народа, и Господ порази народа с твърде голяма пораза.
    34. И нарекоха това място: Киброт-Хатаава, защото там погребаха народа, който изказа прищевки.
    35. От Киброт-Хатаава народът тръгна за Асирот и в Асирот се спря.

     

    ГЛАВА 12


    1. Тогава Мариам и Аарон укоряваха Моисея поради жената етиопка, която бе взел, защото той се бе оженил за етиопка, -
    2. и казаха: само на Моисея ли говори Господ? не говори ли Той и нам? И Господ чу това.
    3. А Мойсей беше най-кроткият човек между всички човеци на земята.
    4. И рече Господ тутакси на Моисея, Аарона и на Мариам: излезте вие трима пред скинията на събранието. Те излязоха и тримата.
    5. И слезе Господ в облачен стълб, па застана при входа на скинията, и повика Аарона и Мариам, и те излязоха и двамата.
    6. И рече: чуйте Моите думи: ако между вас има пророк Господен, Аз му се откривам във видение, насън говоря с него;
    7. не е тъй обаче с Моя раб Моисея, - той е верен в целия Ми дом:
    8. Аз говоря с него уста с уста, и явно, а не с гатанки, и той вижда образа на Господа; а вие как се не побояхте да укорявате Моя раб Моисея?
    9. И разпали се гневът на Господа против тях, и Той се оттегли.
    10. Оттегли се и облакът от скинията, и ето, Мариам биде обрината с проказа, като със сняг. Аарон погледна Мариам, и ето, тя в проказа.
    11. И рече Аарон на Моисея: господарю мой, не смятай нам за грях, дето постъпихме глупаво и съгрешихме;
    12. недей допуща да стане тя като мъртвороден младенец, чието тяло, когато той излиза из майчината си утроба, наполовина е вече изтляло.
    13. И викна Мойсей към Господа, думайки: Боже, изцери я!
    14. И рече Господ на Моисея: ако баща й я заплюеше в лице, тя не трябваше ли да се срамува седем дена? и тъй, нека тя бъде затворена седем дена вън от стана, а сетне нека се пак върне.
    15. И престоя Мариам затворена вън от стана седем дни, и народът не тръгна на път, докато се не върна Мариам,