Пн
2019-08-19
14:19
Търсене
Споделете
Social




Календар
«  Август 2019  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
   1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031
Архив
Анкета
Оценете този сайт
Всички анкети: 13
Реклама
Rang



Page Rank Check
Приятели
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz
  • Уеб директория

    Статистика

    Християнин


     

     



    Четвърта книга царства Глави 22,23,24,25

     

     

     

    ГЛАВА: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25

     

     

     

    ГЛАВА 22


    1. Иосия беше на осем години, когато се възцари, и царува в Йерусалим трийсет и една година; майка му се казваше Иедида, дъщеря на Адаия, от Боцкафа.
    2. Той вършеше, каквото беше угодно пред очите на Господа, във всичко ходеше по пътя на отца си Давида и не се отклоняваше ни надясно, ни наляво.
    3. Когато беше на осемнайсет години, цар Иосия прати писаря Шафан, син на Ацалия, Мешуламов син, в дома на Господа, като рече:
    4. иди при първосвещеник Хелкия, нека преброи среброто, донесено в дома Господен, което са събрали от народа пазачите при прага,
    5. и да го дадат в ръцете на разпоредниците, поставени при храма Господен, а те да го раздадат на работниците в дома 1 Господен за поправка на повредите в дома,
    6. на дърводелците, на каменарите, на зидарите и за купуване дървета и дялани камъни за поправка на дома;
    7. но да се не иска от тях сметка за среброто, предадено в ръцете им, понеже те постъпват честно.
    8. И каза първосвещеник Хелкия на писаря Шафана: аз намерих в дома Господен книгата на закона. И Хелкия подаде книгата Шафану, и той я чете.
    9. Дойде писарят Шафан при царя и донесе на царя отговор, като каза: твоите раби взеха среброто, намерено в дома, и го предадоха в ръцете на разпоредниците, поставени при дома Господен.
    10. Писарят Шафан обади още на царя и каза: една книга ми даде свещеник Хелкия. И Шафан я чете пред царя.
    11. Когато царят чу думите от книгата на закона, раздра дрехите си.
    12. И царят заповяда на свещеник Хелкия, на Ахикама, Шафанов син, на Ахбора, Михеев син, на писаря Шафан и на царския слуга Асаия, думайки:
    13. идете, попитайте Господа за мене, за народа и за цяла Иудея върху думите на тая намерена книга, защото голям е гневът Господен, който се е разпалил против нас, задето нашите бащи не са слушали думите на тая книга, за да постъпват според заповяданото нам.
    14. И отиде свещеник Хелкия с Ахикама, Ахбора, Шафана и Асаия при пророчица Олдама, жена на одеждопазителя Шалума, син на Тиква, Хархасов син, - а тя живееше в Йерусалим, във втората част, - и говориха с нея.
    15. И тя им каза: тъй говори Господ, Бог Израилев: кажете на човека, който ви е пратил при мене:
    16. тъй говори Господ: ще напратя зло върху това място и върху жителите му - всички думи на книгата, която иудейският цар е чел.
    17. Задето Ме оставиха и кадят на други богове, за да Ме дразнят с всичките работи на ръцете си, разпали се гневът Ми против това място, и няма да угасне.
    18. А на иудейския цар, който ви е пратил да питате Господа, кажете: тъй говори Господ, Бог Израилев, за думите, които ти слуша:
    19. задето се смекчи сърцето ти, и ти се смири пред Господа, като чу това, което Аз изрекох против това място и против жителите му, че те ще бъдат за ужас и прослятие, и ти раздра дрехите си и плака пред Мене, - Аз те чух, говори Господ.
    20. Затова, ето, Аз ще те прибера при отците ти, и ще бъдеш .турен в гробницата си в мир, и твоите очи няма да видят всичката тая неволя, която ще напратя върху това място. И донесоха на царя отговора.

     

    ГЛАВА 23


    1. Тогава царят прати, та събраха при него всички старейшини на Иуда и на Йерусалим.
    2. И отиде царят в дома Господен, и с него всички иудеи и всички иерусалимски жители, и свещеници, и пророци, и целият народ, от малък до голям, и им прочете гласно всички думи на книгата на завета, която се намери в дома Господен.
    3. После царят застана на високо място и сключи пред лицето Господне завет,-да следва Господа и да пази заповедите Му, откровенията Му и наредбите Му, от все сърце и душа, за да изпълни думите на тоя завет, написани в тая книга. И целият народ встъпи в завета.
    4. Тогава царят заповяда на първосвещеник Хелкия и на вторите свещеници и на пазачите при прага да изнесат от храма Господен всички вещи, направени за Ваала и за Астарта и за цялото небесно войнство, и ги изгори извън Йерусалим, в Кедронския дол, и заповяда да пренесат пепелта им във Ветил.
    5. И отстрани жреците, които иудейските царе бяха поставили да извършват кадения по оброчищата в иудейските градове и в околностите на Йерусалим, и ония, които кадяха на Ваала, на слънцето, на месеца, на съзвездията и на цялото небесно войнство;
    6. и изнесе той Астарта из дома Господен вън от Йерусалим, при поток Кедрон, и я изгори при поток Кедрон, стри я на прах и хвърли праха й в общонародните гробища;
    7. и разори блуднишките домове, които бяха при храма Господен, дето жени тъчеха дрехи за Астарта;
    8. и извади всички жреци из иудейските градове, оскверни оброчищата, по които жреците извършваха кадения, от Гева до Вирсавия, и разори оброчищата пред портите, - онова при входа към портите на Иисуса градоначалника, и онова отляво при градските порти.
    9. Жреците обаче на оброчищата не принасяха жертви върху жертвеника Господен в Йерусалим, а ядяха безквасници заедно с братята си.
    10. И той оскверни Тофет, що е в дола на Еномовите синове, та никой да не прекарва през огън сина си и дъщеря си е чест на Молоха;
    11. и премахна конете, които иудейските царе туряха е чест на слънцето пред входа в дома Господен, близо до стаите на скопеца Нетан-Мелех, във Фарурим, а колесниците на слънцето изгори с огън.
    12. И жертвениците върху покрива на Ахавовата горница, които иудейските царе бяха направили, и жертвениците, които Манасия бе направил в двата двора на дома Господен, царят ги събори и свали оттам, и прахът им хвърли в поток Кедрон.
    13. И оброчищата пред Йерусалим, надясно от маслинената планина, които Соломон, цар Израилев, бе съградил на Астарта, сидонска гнусота, и на Хамос, моавска гнусота, и на Милхом, амонитска гнусота, царят оскверни;
    14. и изпочупи статуите, и изсече дъбравите, и напълни мястото им с човешки кости.
    15. Също и жертвеника, който беше във Ветил, и оброчището, съградено от Наватовия син Иеровоама, който бе вкарал в грях Израиля, - също и тоя жертвеник и оброчището разори, и изгори това оброчище, направи го на прах, изгори и дъбравата.
    16. Иосия погледна и видя гробовете, които бяха там на планината, па проводи и взе костите от гробовете, изгори ги върху жертвеника и го оскверни, според словото Господне, що възвести човекът Божий, който бе предсказал тия събития, (когато Иеровоам стоеше на празника пред жертвеника. После се обърна и видя гроба на Божия човек, който бе предсказал тия събития,)
    17. и Иосия попита: какъв е тоя паметник, който виждам? Отговориха му градските жители: това е гробът на Божия човек, който дойде от Иудея и възвести туй, което ти вършиш над Ветилския жертвеник.
    18. И той каза: оставете го на мира, никой да не безпокои костите му. И запазиха костите му заедно с костите на пророка, който бе дошъл от Самария.
    19. Също и всички капища по оброчищата в самарийските градове, които израилските царе бяха съградили, разгневявайки Господа, Иосия разруши и направи с тях същото, каквото направи във Ветил;
    20. и закла всички оброчищни жреци, които бяха там, върху жертвениците, и изгори върху им човешки кости, па се върна в Йерусалим.
    21. Тогава царят заповяда на целия народ, и каза: "извършете Пасха на Господа, вашия Бог, както е писано в тая книга на завета".
    22. Защото такава Пасха не бе извър. швана от дните на съдиите, които съдеха Израиля, и през всички дни на израилските царе, и на иудейските царе;
    23. а тая Пасха биде извършена Господу в Йерусалим в осемнайсетата година на цар Иосия.
    24. Иосия също изтреби и извиквачите на мъртъвци, и магьосниците, и терафимите, и идолите, и всички гнусотии, които се срещаха в Иудейската земя и в Йерусалим, за да изпълни думите на закона, написани в книгата, която свещеник Хелкия намери в дома Господен.
    25. Подобен нему не е имало цар преди него, който да се е обърнал към Господа от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и от всичките си сили, според целия закон Моисеев; и след него не се издигна подобен нему.
    26. Но Господ не отложи голямата ярост на гнева Си, с която гневът Му се бе разпалил против Иуда за всички оскърбления, с които Манасия Го бе разгневил.
    27. И Господ каза: и Иуда ще отритна от лицето Си, както отритнах Израиля, и ще отхвърля тоя град Йерусалим, който съм избрал, и дома, за който бях казал: там ще бъде името Ми.
    28. Останалото за Иосия и за всичко, що е той извършил, е описано в летописите на иудейските царе.
    29. В негови дни египетският цар фараон Нехао потегли против асирийския цар на река Ефрат. Цар Иосия излезе насреща му, и оня го уби в Мегидон, щом го видя.
    30. Слугите му го дигнаха мъртъв от Мегидон, пренесоха го в Йерусалим и го погребаха в гробницата му. И народът на страната взе Иосиевия син Иоахаза, помазаха го и го възцариха вместо баща му.
    31. Иоахаз беше на двайсет и три години, когато се възцари, и царува три месеца в Йерусалим; майка му се казваше Хамутал, дъщеря на Иеремия, от Ливна.
    32. Той вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа, във всичко тъй, както вършеха бащите му.
    33. Фараон Нехао го задържа в Ривла, в Ематската земя, за да не царува в Йерусалим, и наложи глоба на страната сто таланта сребро и (сто) таланта злато.
    34. И фараон Нехао възцари Иосиевия син Елиакима, вместо баща му Иосия, и му промени името на Иоаким, а Иоахаза взе и отведе в Египет, дето и умря.
    35. Иоаким даваше на фараона сребро и злато; той оцени земята, за да внася среброто по заповед на фараона;той изискваше от всекиго из народа на страната, според оценката му, сребро и злато, за да дава на фараон Нехао.
    36. Иоаким беше на двайсет и пет години, когато се възцари, и царува единайсет години в Йерусалим; майка му се казваше Зебуда, дъщеря на Федаия, от Рума.
    37. И той вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа, във всичко тъй, както вършеха бащите му.

     

    ГЛАВА 24


    1. В негови дни се дигна вавилонският цар Навуходоносор, и Иоаким му стана подвластен за три години, но после се отметна от него.
    2. И Господ праща против него пълчища халдейци, и пълчища сирийци, и пълчища моавци, и пълчища амонитци, - праща ги против Иуда, за да го погуби, според словото на Господа, що бе изрекъл чрез Своите раби - пророците.
    3. Това ставаше с Иуда по заповед на Господа, за да го отхвърли от лицето Си за греховете на Манасия, за всичко, що той бе извършил;
    4. и за невинната кръв, която той проля, като изпълни Йерусалим с невинна кръв. Господ не искаше да прости.
    5. Останалото за Иоакима и за всичко, що е той извършил, е описано в летописите на иудейските царе.
    6. И почина Иоаким при отците си, и вместо него се възцари син му Иехония.
    7. Египетският цар вече не излизаше от земята си, защото вавилонският цар бе превзел всичко, от Египетския поток до река Ефрат, що принадлежеше на египетския цар.
    8. Иехония беше на осемнайсет години, когато се възцари, и царува три месеца в Йерусалим; майка му се казваше Нехуща, дъщеря на Елнатана, от Йерусалим.
    9. И той вършеше, каквото беше неугодно в очите на Господа, във всичко тъй, както вършеше баща му.
    10. В онова време слугите на вавилонския цар Навуходоносора настъпиха към Йерусалим, и градът биде обсаден.
    11. Вавилонският цар Навуходоносор дойде до града, когато слугите му го обсаждаха.
    12. Тогава иудейският цар Иехония отиде при вавилонския цар, той, и майка му, и слугите му, и князете му, и скопците му, - и зароби го вавилонският цар в осмата година на царуването си,
    13. и изнесе оттам всички съкровища на дома Господен и съкровищата на царския дом; и строши, както бе казал Господ, всички златни съдове, които Соломон, цар Израилев, бе направил в храма Господен;
    14. и изсели цял Йерусалим, и всички князе, и цялата храбра войска, - преселени бяха десет хиляди, - и всички дърводелци и ковачи; никой не остана, освен сиромасите на тая страна.
    15. Той пресели Иехония във Вавилон; също и майката на царя, и жените на царя, и скопците му, и велможите на страната отведе от Йерусалим да ги засели във Вавилон.
    16. И цялата войска, на брой седем хиляди, и художници, и градежници хиляда, всички юнаци, способни за война, отведе вавилонският цар да ги засели във Вавилон.
    17. И вавилонският цар възцари Матания, чича на Иехония, вместо него, и му промени името на Седекия.
    18. Седекия беше на двайсет и една година, когато се възцари, и царува единайсет години в Йерусалим; майка му се казваше Хамутал, дъщеря на Иеремия, от Ливна.
    19. И той вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа, във всичко тъй, както вършеше Иоаким.
    20. Гневът на Господа над Йерусалим и над Иуда беше толкова голям, че Той ги отхвърли от лицето Си. И Седекия се отметна от вавилонския цар.

     

    ГЛАВА 25


    1. В деветата година от царуването си, - в десетия месец, на десетия ден от месеца, вавилонският цар Навуходоносор дойде с всичката си войска пред Йерусалим, обсади го и направи около него окоп.
    2. И градът стоя в обсада до единайсетата година на цар Седекия.
    3. На деветия ден от месеца гладът се усили в града, и народът на страната нямаше хляб.
    4. Градът бе превзет, и всички военни побягнаха ноще по пътя към портите, между двете стени, които са до царската градина; а халдеите стояха около града, и царят отиде по пътя към равнината.
    5. Халдейската войска се спусна след царя и го застигна в Иерихонските равнини, и всичката му войска се разбяга от него.
    6. Тогава хванаха царя, отведоха го при вавилонския цар в Ривла и извършиха над него съд;
    7. синовете на Седекия ги заклаха пред очите му, а на самия Седекия избодоха очите, оковаха го в окови и го отведоха във Вавилон.
    8. На петия месец, на седмия ден от месеца, сиреч в деветнайсетата година на вавилонския цар Навуходоносора, дойде Навузардан, началник на телопазителите, слуга на вавилонския цар, в Йерусалим
    9. и изгори дома Господен и царския дом, и всички къщи в Йерусалим, и всички големи къщи изгори с огън;
    10. и стените около Йерусалим бидоха съборени от халдейската войска, която беше с началника на телопазителите.
    11. И другия народ, който бе останал в града, и отметниците, които се предадоха на вавилонския цар, и останалия прост народ изсели Навузардан, началник на телопазителите.
    12. Само малцина от сиромасите на тая страна началникът на телопазителите остави за работници в лозята и за земеделци.
    13. И медните стълбове на дома Господен, и подставките, и медното море в дома Господен халдейците изпочупиха и отнесоха медта им във Вавилон;
    14. и котли, и лопати, и щипци, и лъжици, и всички медни съдове, които се употребяваха в службата, задигнаха;
    15. и кадилници, и блюда, - каквото имаше златно, и каквото имаше сребърно, взе началникът на телопазителите:
    16. стълбове два, море едно, и подставките, които Соломон бе направил в дома Господен, - медта във всички тия неща нямаше тегло.
    17. Единият стълб беше висок осемнайсет лакти, главулякът му беше от мед, а височината на главуляка - три лакти, и мрежата и наровете около главуляка - всичко от мед. Същото имаше и другият стълб с мрежата.
    18. Началникът на телопазителите взе първосвещеника Сераия, втория свещеник Цефания и тримата пазачи при прага.
    19. От града той взе един скопец, който беше началник над военните люде, и петте души, които стояха пред царското лице и се намираха в града, и главния писар на войската, който записваше във войската народа на страната, и шейсет души от народа на страната, които се намираха в града.
    20. Взе ги Навузардан, началник на телопазителите, и ги отведе при вавилонския цар в Ривла.
    21. И вавилонският цар ги порази и ги погуби в Ривла, в земята Емат. И иудеите бидоха изселени из земята си.
    22. А над народа, оставен в Иудейската земя, вавилонският цар Навуходоносор постави за началник Годолия, син на Ахикама, Шафанов син.
    23. Когато всички военачалници, те и людете им, чуха, че вавилонският цар оставил за началник Годолия, дойдоха при Годолия в Масифа, о именно: Исмаил, син на Нетания, Иоханан, син на Карея, Сераия, син на Танхумета от Нетофат, и Иезания, син на маахитеца, те и людете им.
    24. И се закле Годолия тям и на людете им и им каза: не боите се да бъдете подвластни на халдеите; заселвайте се в земята, служете на вавилонския цар, и ще ви бъде добре.
    25. Но в седмия месец дойде Исмаил, син на Нетания, Елишамов син, от царския род, с десет души, порази Годолия, и той умря, също и иудеите, и халдеите, които бяха в Масифа.
    26. Тогава се дигна целият народ, от мало до голямо, и военачалниците, и отидоха в Египет, защото се бояха от халдеите.
    27. В трийсет и седмата година от преселението на иудейския цар Иехония, в дванайсетия месец, на двайсет и седмия ден от месеца, вавилонският цар Евилмеродах, в годината на възцаряването си, извади от тъмницата иудейекия цар Иехония,
    28. говори с него приятелски и постави престола му по-горе от престола на царете, които бяха при него във Вавилон;
    29. и промени тъмничарските му дрехи; и винаги Иехония ядеше с него, през всички дни на живота си.
    30. И издръжката му, издръжка постоянна, му се даваше от царя, всеки ден, през всички дни на живота му.