Пн
2018-10-15
17:18
Търсене
Споделете
Social




Календар
«  Октомври 2018  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Архив
Анкета
Оценете този сайт
Всички анкети: 13
Реклама
Rang



Page Rank Check
Приятели
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz
  • Уеб директория

    Статистика

    Християнин


     

     



    Четвърта книга царства Глави 4,5,6

     

     

     

    ГЛАВА: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25

     

     

     

     

    ГЛАВА 4


    1. Една от жените на пророческите синове с плач думаше на Елиеея: твоят раб, мъж ми, умря; а ти знаеш, че твоят раб се боеше от Господа; сега дойде заимодавецът да вземе двете ми деца за роби.
    2. Елисей й каза: какво да направя за тебе? Кажи ми какво имаш вкъщи? Тя отговори: рабинята ти няма нищо у дома си, освен един съд с дървено масло.
    3. И той каза: иди си поискай съдове отвън, от всички твои съседи, празни съдове; събери доста,
    4. и иди, затвори вратата след себе си и след синовете си и наливай във всички тия съдове; пълните туряй настрана.
    5. Тя си отиде от него и затвори вратата след себе си и след синовете си. Те й подаваха, а тя наливаше.
    6. Когато бяха напълнени съдовете, тя каза на сина си: дай ми още един съд. Той й каза: няма вече съдове. И дървеното масло пресекна.
    7. Тя дойде и разправи на Божия човек. Той каза? иди, продай дървеното масло и заплати дълговете си; а с това, което остане, ще живееш със синовете си.
    8. Един ден Елисей отиде в Сонам. Там една богата жена го покани у дома си да яде хляб, и той, колчем минеше, всякога се отбиваше там да яде хляб.
    9. И тя каза на мъжа си: ето, аз зная, че Божият човек, който постоянно минава край нас, е свет;
    10. да му направим малка горница над стената и да му турим там легло и маса, и стол и светилник, та, кога идва у нас, да си отива там.
    11. Един ден Елисей отиде там, качи се в горницата си и легна там,
    12. па каза на слугата си Гиезия: повикай тая сонамка. Той я повика, и тя застана пред него.
    13. И му рече: кажи й: ето, ти толкова се грижиш за нас; какво да направим за тебе? има ли нужда да поговорим за тебе на царя, или на военачалника? Тя отговори: не, аз живея между народа си.
    14. Елисей каза: тогава какво да се направи за нея? И рече Гиезий: ето, тя няма син, а мъж й е стар.
    15. И каза Елисей: повикай я. Той я повика, и тя застана на вратата.
    16. Елисей й рече: след една година, в това същото време ти ще държиш на ръце син. А тя каза: не, господарю мой, човече Божий, недей лъга рабинята си.
    17. И жената стана трудна и роди син на другата година, в онова също време, както й каза Елисей.
    18. Поотрасна детето и един ден отиде при баща си, при жетварите.
    19. И каза на баща си: глава, глава ме боли! И той каза на слугата си: занеси го на майка му.
    20. Взе го и го занесе на майка му. И то седя в скута й до пладне и умря.
    21. Тя отиде и го положи в леглото на Божия човек, затвори го и излезе,
    22. па повика мъжа си и каза: прати ми едното от слугите и една от ослиците; ще ида при Божия човек и ще се върна.
    23. Той каза: защо ще отиваш при него? Днес не е нов месец, не е и събота. Но тя каза: добре си е.
    24. И оседла ослицата и каза на слугата си: води и върви; не се спирай, докле ти не кажа.
    25. И тръгна и дойде при Божия човек, на планина Кармил. И когато Божият човек я видя отдалеч, каза на слугата си Гиезия: ето оная сонамка;
    26. затечи се, та я посрещни и я попитай: здрава ли е? здрав ли е мъж ти? здраво ли е детето? - Тя отговори: здрави сме.
    27. А когато дойде при Божия човек на планината, хвана се за нозете му. И Гиезий се доближи, да я отстрани; но Божият човек рече: остави я, душата й е огорчена, а Господ скри от мене и не ми яви.
    28. И тя каза: исках ли аз от моя господар син? не думах ли: недей ме лъга?
    29. И той каза на Гиезия: опаши се през кръста и вземи тоягата ми в ръка и върви; ако някого срещнеш, не го поздравявай, а ако някой те поздрави, не му отговаряй; и тури тоягата ми върху лицето на детето.
    30. И майката на детето каза: жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя. Тогава и той стана и тръгна подире й.
    31. Гиезий отиде преди тях и тури тоягата върху лицето на детето. Но не се чу ни глас, ни отговор. И излезе насреща му, обади му и каза: детето не се събужда.
    32. И Елисей влезе в къщата, и ето, умрялото дете лежи на леглото му.
    33. И влезе, затвори вратата след себе си и се помоли Господу;
    34. след това се качи, легна върху детето, тури устата си върху неговите уста, очите си върху неговите очи, и дланите си върху неговите длани, и се простря върху него, и тялото на детето се сгря.
    35. Елисей стана и взе да ходи из горницата насам-нататък; после пак се качи и се простря върху него. И детето кихна седем пъти и отвори очите си.
    36. И той повика Гиезия и рече: повикай тая сонамка. И той я повика. Тя дойде при него, и той каза: вземи сина си.
    37. Тя се доближи, падна пред нозете му и се поклони доземи; след това взе сина си и излезе.
    38. А Елисей се върна в Галгал. В оная земя имаше глад, и синовете на пророците седяха пред него. И той каза на слугата си: турни големия котел и свари сочиво за пророческите синове.
    39. И излезе един от тях в полето да събира зеленчук, намери едно диво повлачно растение, и набра от него пълен скут диви плодове; върна се и ги надроби в котела със сечивото, защото не ги познаваха.
    40. Сипаха им да ядат. Но щом почнаха да ядат сечивото, завикаха и казваха: смърт има в котела, човече Божий! И не можаха да ядат.
    41. А той каза: дайте брашно. И го изсипа в котела и каза (на Гиезия): сипвай на човеците, нека ядат. И в котела не остана нищо вредно.
    42. Дойде някой си от Ваалшалиша и донесе на Божия човек хлебен начатък - двайсет ечемични хлебчета и сурови зърна в люспи. И каза Елисей: дай на човеците да ядат.
    43. И каза слугата му: какво ще дам на сто души? И той каза: дай на човеците, нека ядат, защото тъй говори Господ: ще се наситят и ще остане.
    44. Той им даде, и те се наситиха, и остана още, според словото Господне.

     

    ГЛАВА 5


    1. Нееман, военачалник на сирийския цар, беше голям човек пред господаря си и почитан, защото чрез него Господ бе дал победа на сирийци; и тоя човек беше отличен войник, но прокажен.
    2. Еднаж сирийци излязоха на чети и плениха от Израилската земя едно малко момиче, и то служеше на Неемановата жена.
    3. И каза то на господарката си: о, да отидеше моят господар при пророка, който е в Самария, той щеше да снеме от него проказата!
    4. Тогава Нееман отиде и разправи това на господаря си, думайки: тъй и тъй каза момичето, което е от Израилската земя.
    5. И сирийският цар каза (на Неемана): стани, иди, пък аз ще пратя писмо до израилския цар. Той отиде, като взе със себе си десет таланта сребро, шест хиляди сикли злато и десет премени дрехи;
    6. и занесе на израилския цар писмото, в което се казваше: заедно с това писмо, ето, пращам при тебе Неемана, моя слуга, да снемеш от него проказата му.
    7. Израилският цар, като прочете писмото, раздра дрехите си и каза: нима аз съм Бог, да умъртвявам и съживявам, та праща при мене да снема от тоя човек проказата му? Ето, знайте сега и вижте, че той дири повод за вражда против мене.
    8. Когато Божият човек Елисей чу, че израилският цар раздрал дрехите си, прати да кажат на царя: защо раздра дрехите си? Нека дойде при мене и познае, че има пророк у Израиля.
    9. И дойде Нееман с конете си и с колесницата си и се спря пред входа на Елисеевия дом.
    10. Тогава Елисей прати при него слугата да каже: иди, окъпи се седем пъти в Йордан, и тялото ти ще се обнови, и ще бъдеш чист.
    11. Разгневи се Нееман и си тръгна, думайки: ето, аз мислех, че той ще излезе, ще застане и ще призове името на Господа, своя Бог, ще си тури ръката на мястото и ще снеме проказата;
    12. нима дамаските реки Авана и Фарфар не са по-добри от всички израилски води? Не можех ли да се окъпя в тях и да се очистя? Па се обърна и си отиде ядосан.
    13. Доближиха се рабите му и му говориха, думайки: отче, да беше ти казал пророкът нещо трудно, не щеше ли да го направиш? още повече сега, когато ти каза само: окъпи се и ще бъдеш чист.
    14. Той отиде и се потопи в Йордан седем пъти, според думите на Божия човек, и тялото му се обнови като тялото на малко дете и се очисти.
    15. Тогава се върна при Божия човек той и всичките му придружници, дойде, застана пред него и каза: ето, познах, че по цяла земя няма Бог, освен у Израиля; приеми, прочее, дар от твоя раб.
    16. Елисей отговори: жив Господ, пред Чието лице стоя! Не приемам. Оня го принуждаваше да вземе, но той се не съгласи.
    17. И каза Нееман: щом е тъй, нека дадат на твоя раб пръст, колкото могат да носят две мъски, защото занапред рабът ти няма да принася всесъжение и жертви на други богове, освен на Господа;
    18. само ето какво Господ да прости на твоя раб: когато моят господар иде в дома на Римона, за да се поклони там и се опре върху ръката ми, и аз се поклоня в дома на Римона, тогава Господ да прости на твоя раб за поклонението ми в дома на Римона.
    19. И каза му: иди си смиром. И той отмина от него на едно малко пространство земя.
    20. Тогава Гиезий, слугата на Божия човек Елисея, каза: ето, моят господар не рачи да вземе от ръката на тоя сириец Неемана, каквото бе донесъл. Жив Господ! ще се затека подире му и ще взема нещо от него.
    21. И се затече Гиезий след Неемана. Нееман видя, че някой тича подире му, слезе от колесницата да го посрещне и каза: с мир ли?
    22. Той отговори: с мир; моят господар ме прати да кажа: ето, сега дойдоха при мене от Ефремова планина двама момци от пророческите синове: дай им един талант сребро и две премени дрехи.
    23. И Нееман каза: вземи, ако обичаш, два таланта. И го много молеше. Тогава той завърза два таланта сребро в две торби и две премени дрехи и ги даде на двамата си слуги, та ги понесоха пред него.
    24. Когато той дойде до хълма, взе ги от ръцете им и ги скри у дома си. И отпусна людете, и те си отидоха.
    25. Когато дойде и се яви пред господаря си, Елисей го попита: откъде идеш, Гиезие? Той отговори: никъде не е ходил твоят раб.
    26. Той му каза: нима сърцето ми не те придружаваше, когато оня човек се върна от колесницата си да те посрещне? Време ли е да се взима сребро и да се взимат дрехи, или маслинени дървета и лозя, дребен или едър добитък, слуги или слугини?
    27. Нека, прочее, Неемановата проказа се залепи на тебе и на потомството ти вовеки. И той излезе от него бял като сняг от проказа.

     

    ГЛАВА 6


    1. Тогава пророческите синове казаха на Елисея: ето, мястото, дето живеем при тебе, е тясно за нас;
    2. да идем до Йордан, да вземем оттам всеки по една греда и си направим там жилище. Той каза: идете.
    3. А един каза: стори милост, дойди и ти с твоите раби. И той отговори: ще дойда.
    4. И тръгна с тях, и дойдоха до Йордан, и взеха да секат дървета.
    5. И когато един поваляше греда, брадвата му падна във водата. Той завика и каза: ах, господарю! а тя беше взета назаем!
    6. Божият човек попита: де падна тя? Той му посочи мястото. Тогава Елисей отсече късче дърво, па го хвърли там, и брадвата изплува.
    7. И каза: вземи си я. Той протегна ръка и я взе.
    8. Сирийският цар тръгна на война против израилтяните и се съветваше със слугите си, думайки: в еди-кое си и еди-кое си място ще разположа своя стан.
    9. Божият човек праща да кажат на израилския цар: пази се да не минаваш през онова място, защото там сирийци са залегнали.
    10. И израилският цар праща разузнавачи на онова място, за което му говореше Божият човек и го предпазваше; и се опази от там не веднъж и не дваж.
    11. И смути се сърцето на сирийския цар поради това, и той повика слугите си и им каза: кажете ми, кой от нашите се сношава с израилския цар?
    12. И каза един от слугите му: никой, господарю мой, царю; а пророк Елиеей, който е в Израиля, обажда на израилския цар и ония думи, които ти говориш в спалнята си.
    13. И той каза: идете, узнайте, де е той, и аз ще пратя да го хванат. И му обадиха и казаха: ето, той е в Дотаим.
    14. И изпрати там коне и колесници и много войска. Дойдоха нощем и обиколиха града.
    15. Сутринта слугата на Божия човек стана и излезе. И ето, войска около града и коне и колесници. И слугата му каза: уви, господарю! какво да правим?
    16. Той отговори: не бой се, защото ония, които са с нас, са повече от ония, които са с тях.
    17. Елисей се молеше и думаше: Господи! отвори му очите да види. И Господ отвори очите на слугата, и той видя, и ето, цялата планина пълна с коне и огнени колесници около Елисея.
    18. Когато сирийци отидоха при него, Елисей се помоли Господу и каза: порази ги със слепота. И Господ ги порази със слепота, според думата Елисеева.
    19. Елисей им каза: не е тоя пътят, не е и тоя градът; вървете подире ми, аз ще ви заведа при оногова, когото дирите. И ги заведе в Самария.
    20. Когато дойдоха в Самария, Елисей каза: Господи! отвори им очите да видят. И Господ им отвори очите, и видяха, че са всред Самария.
    21. Израилският цар, като ги видя, попита Елисея: да ги избия ли, отче мой?
    22. И той отговори: не ги избивай. Нима със сабята си и с лъка си ги плени, та да ги убиваш? Сложи им хляб и вода; нека ядат и пият, и да идат при господаря си.
    23. Той им приготви голям обед, и те ядоха и пиха. Отпусна ги, и те отидоха при господаря си. Оттогава тия сирийски пълчища не ходиха вече в Израилевата земя.
    24. След това сирийският цар Венадад събра цялата си войска, тръгна и обсади Самария.
    25. И настана голям глад в Самария, когато я обсаждаха, тъй че една ослешка глава се продаваше за осемдесет сикли сребро, и четвърт каба гълъбови куришки - за пет сикли сребро.
    26. Еднаж израилският цар вървеше по стената, и една жена му думаше с плач: помогни ми, господарю мой, царю.
    27. Той отговори: ако Господ ти не помогне, отде ще ти помогна аз? От гумното ли, от лина ли?
    28. Попита я още царят: какво ти е? А тя отговори: тая жена ми каза: дай твоя син да го изядем днес, а моя син ще изядем утре.
    29. И сварихме моя син и го изядохме. На другия ден аз й казах: дай и ти сина си, да го изядем. Но тя скри сина си.
    30. Царят, като чу думите на жената, раздра дрехите си; и, като вървеше по стената, народът видя, че той носи на самото си тяло вретище.
    31. И царят каза: това и това да ми стори Бог и още повече да стори, ако остане днес главата на Елисея, Сафатовия син, върху му.
    32. А Елисей седеше у дома си, и старците седяха у него. И прати (царят) едного от своите хора. Преди да дойде пратеникът при него, Елисей каза на старците: видите ли, че тоя син на убиец прати да ми вземат главата? Гледайте, когато дойде пратеникът, затворете вратата и го притиснете с вратата. А ето и тропотът от нозете на господаря му след него!
    33. Докле още говореше с тях, ето пратеникът пристигна при него, и Елисей каза: ето каква неволя от Господа! Какво да чакам занапред от Господа?